Уолис и Футуна () е задморско владение на Франция. Намира се в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Състои се от три основни острова (Уолис (Увеа), Футуна и Алофи). В периода 1961 – 2003 г. островите са имали статут на задморска територия. От 2004 г. имат статут на задморска общност (фр. collectivité d'outre-mer – COM).

Административен център и главно пристанище: Мата Уту (на о-в Увеа) – около 1000 жители. Международно летище – на о-в Увеа. Шосета в страната – 120 км.

География

Разположение и състав Островите се намират в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Координати – 13°18′ ю.д; 176°12′ з.ш. Състоят се от три големи и 20 по-малки необитаеми острова. Обща площ – 142.42 km². Брегова линия – 129 км.«Океания, Москва, 1982 г.» – Уоллис и Футуна, стр. 373.

Трите големи острова имат вулканичен произход, но височината им е незначителна. Най-високата тока на остров Футуна е връх Монт Сигави (765 m), а на остров Увеа – 145 m. Често явление на остров Футуна са земетресенията.

Название на остров или атол (алтернативно название) Площ км2 Население (2007 г.) Координати Откривател (година на откриване) Алофи (Alofi) 17.78 14 Якоб Лемер, Вилем Схаутен (14 май 1616) Увеа (Уолис) (Uvea, Wallis) 77.90 9731 Самюъл Уолис (16 август 1767) Футуна (Futuna) 46.28 4700 Якоб Лемер, Вилем Схаутен (14 май 1616)

Природа Климатът на островите е субекваториален, морски, с два ярко изразени сезона: от ноември до април – горещо и влажно време, и от май до октомври – прохладно и сухо време. Наветрените крайбрежия на островите получават голямо количество валежи – между 2500 и 3000 mm, като по-голямата част от тях падат от ноември до април. Средна годишна температура – 26,6 °C. Средно ниво на влажност – 80%. Преобладаващите нетрове са югоизточните пасати.

Поради малките си размери на островите няма реки, но има множество малки ручеи и потоци, спускащи се главно по склоновете на планинския остров Футуна. Почвите са вулканични, червеноземни и много плодородни. Около 5% от територията на острова е заета от обработваеми площи, като посевите заемат 20% от нея. На островите въобще основно се отглеждат кокосови палми, практикуват се и производство на копра и риболов.

Островите са силно обезлесени. От някога гъстите гори е останала много малка част, като се срещат панданус, казуарини, хибискус, различни видове папрати. Като последствие от него планинските терени, предимно на о. Футуна, са силно ерозирали. На о. Алофи няма постоянно население поради липсата на питейна вода.

История Островите са посетени от европейци за пръв път през 17 век от холандски мореплаватели, а през 18 век са посещавани често от английски кораби. Въпреки това първите европейски заселници са френски мисионери, които въвеждат местното население в католицизма.

На 5 април 1842 г. местното население отправя апел към Франция за защита от избухнал на островите бунт. На 5 април 1887 г. кралицата на Увеа (о. Уолис) подписва договор, с който признава своята страна за френски протекторат. Кралете на Сигаве (о. Футуна) и Ало (о. Алофи) също подписват такива договори на 16 февруари 1888 г. Административно островите са придадени към тогавашната френска колония Нова Каледония.

През 1917 г. трите кралства са анексирани от Франция и е образувана колонията Уолис и Футуна, която административно отново е придадена към Нова Каледония. През 1959 г. е проведен референдум, на който местното население избира статута на задморска територия в състава на Франция и чието решение влиза в сила на 1 януари 1961 г.

Политика Владение на Франция (задморска територия), управлява се от главен администратор. Местни органи на властта – Териториална асамблея, състояща се от 20 члена, избирани за 5 години. Съвещателен орган при администратора – Съвет на територията от 6 члена. Островите са представени в Парламента на Франция с 1 депутат и 1 сенатор.

Население и култура Население: 15 хил. жит. (на о-в Увеа – 8 хил. жит.). Гъстота на населението – 54,8 жит. на кв. км. Етнически състав: увеа – 63,7 %, футуна – 34,6 %, французи – 1,4 %, други – 0,3 %. Официален език: френски. Други езици – увеански и футунски. Конфесионален състав: християни (католици) – 99,5 %, други – 0,5 %. Културата на Уолис и Футуна е предимно полинезийска. Особено забележителна е местната музика, която има богата традиция. Кайлаото, смятано за тонгоански военен танц е пренесен на Тонга от Увеа (Уолис).

Вижте също

Хака (танц)

Източници

Външни препратки Официална уебстраница

Карта на Уилис и Футуна с обозначени граници Информация за Уилис и Футуна Снимки от Уилис