Първата пуническа война е първата от трите Пунически войни, водени между Римската република и Картаген. 23 години двете страни се борят за надмощие над западната част на Средиземно море. Войната продължава от 264 до 241 г. пр.н.е. и завършва със завладяването на остров Сицилия от римляните.
Повод Мамертините – наемници от войските на сиракузкия владетел Хиерон II, се разбунтуват и завладяват град Месана. Притиснати от него, те се обръщат за помощ едновременно към Рим и Картаген. След дебаркирането на римската войска в североизточна Сицилия Сиракуза и Картаген сключват споразумение, но търпят поражение при Месана Хиерон се съюзява с Рим.
Хронология на конфликта 261 г. пр.н.е. – картагенската крепост Агригент е превзета. С това римляните завладяват цяла източна Сицилия (без Сиракуза).
През 260 г. пр.н.е. става морска битка край нос Миле. Римляните побеждават картагенците с кораби, построени по модела на заседнала пуническа пентера. С използването на абордажния мост тактиката на сухопътните действия се пренася и в морските сражения.
256 г. пр.н.е. – нова морска победа на римляните край нос Екном дава възможност за римско дебаркиране в Африка. Римските войски достигат Картаген и градът моли за мир, но отхвърля суровите условия на Рим.
255 г. пр.н.е. – битка край Тунис. Победа за картагенците, предвождани от спартанския наемник Ксантип. Римският флот със спасените останки от войската е унищожен от морска буря. Римляните се отказват от морска война, но завладяват Сицилия без градовете с картагенски гарнизони – Лилибей и Дрепан.
През 249 г. пр.н.е. новият римски флот е разгромен при Дрепана. След дългогодишна и изтощителна локална война с Хамилкар Барка, през 242 г. пр.н.е. римските граждани финансират с лични средства създаването на нов флот от 200 пентери.
241 г. пр.н.е. – победа на Рим в битката при Егадските острови, след която е сключен мир. С мирния договор Картаген се отказва от Сицилия и се задължава да изплати значителна контрибуция.
Последици След наемническите и либийски бунтове срещу Картаген, сардински наемници молят за помощ от Рим, който отново обявява война на Картаген през 238 г. пр.н.е. и принуждава съперника си да му отстъпи Сардиния, която от 227 г. пр.н.е. е обединена със също отнетата от Картаген Корсика, както и да заплати още 1200 таланта. Тиренско море става „Mare nostrum“ на римляните.
През 229-228 г. пр.н.е. римският флот разгромява илирийските пирати. Илирийската царица Тевта изплаща контрибуция. През 219 г. пр.н.е. илирийското крайбрежие попада под римско господство.
През 222 г. пр.н.е. келтите нападат Рим, но са победени при Кластидиум, а впоследствие е завзет и Медиоланум, столица на келтското племе инсубри. Създават се новите колонии Плаценция, Кремона и Мутина и се построява Виа Фламиния.
През 237 г. пр.н.е. започва преориентация на картагенската политика, което е дело на Баркидите. Картаген завладява Испания като компенсация за Сардиния, Корсика и Сицилия. През 236 г. пр.н.е. придобиват рудодобива в югоизточна Испания – Сиера Морена, което улеснява изплащането на последната вноска от контрибуцията към Рим през 231 г. пр.н.е.
През 227 г. пр.н.е. е основан Нови Картаген в Испания.
През 226 г. пр.н.е. се сключва договор за река Ибер(Ебро). Хаздрубал се задължава да не преминава реката с вражески намерения. Римляните признават картагенското господство южно от Ибер. След убийството на Хаздрубал през 221 г. пр.н.е., картагенски военокомандващ става Ханибал, най-възрастният син на Хамилкар.
През 219 г. пр.н.е. избухва римо-картагенски конфликт заради Сагунт, който въпреки интервенцията на Рим е обсаден и завзет от Ханибал. Рим поисква освобождаване на Сагунт и екстрадиция на Ханибал, но Картаген отказва и Рим обявява война, което води до Втора пуническа война (218 – 201 г.пр.н.е.).