Римските цифри са цифри, използвани от древните римляни в тяхната непозиционна бройна система. Поради своята непрактичност в днешно време тази система намира твърде ограничено приложение приложение някои области, предимно за номериране на еднотипни обекти.

Естествените числа се записват чрез римските цифри с помощта на повтарянето им, подчинено на определени правила. Тази система се появява около 500 г. пр.н.е. при етруските.

Римските цифри са следните:

I = 1 (едно) V = 5 (пет) X = 10 (десет) L = 50 (петдесет) C = 100 (сто) () D = 500 (петстотин) M = 1000 (хиляда) ()

Цифрата 0 не съществува.

Системата, използвана в Античността, е претърпяла малки промени през Средновековието и се различава от тази, която се използва днес. Изписването на римските цифри е било нормализирано и се базира на няколко основни принципа: Символите се изписват и четат от ляво надясно; Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с равна или по-голяма стойност, се прибавя към тази стойност; Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност, се изважда от тази стойност; Символите са групирани в низходящ ред по стойност, освен тези, за които се прилага предишното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядите, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците; Символ, представляващ стойност 10x, не може да се поставя пред символ, по-голям от 10x+1. Така например M може да бъде предшестван от D и C, но не и от I, V, X или L.

Римски цифри При използване на посочените по-горе символи и правила системата на римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности, по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи. Всъщност символите D и M първоначално са били изписвани с помощта на вертикална черта и околни дъги – I) за D и (I) за M. Тази система е позволявала числа по-големи от 1000 да се изписват чрез увеличаване на броя на дъгите. Така например 10 000 се е изписвало чрез ((I)), а 100 000 чрез (((I))). Римляните не са имали име за 1 000 000 и рядко са използвали числа от такъв порядък. В края на римските и средновековни времена, след като D и M са били приети като символи за 500 и 1000, обичайно е станало кратните на 1000 да се изписват с черта над самото означение. По този начин 10 000 е станало , а 100 000 е станало .

Следващите таблици показват всички числа от 1 до 100, написани с римски цифри, както и основните стойности от 1 до 3000.

+ Числата от 1 до 100 с римски цифри 1 2 3 4 5 6 7 8 9 I II III IV V VI VII VIII IX 10 X XI XII XIII XIV XV XVI XVII XVIII XIX 20 XX XXI XXII XXIII XXIV XXV XXVI XXVII XXVIII XXIX 30 XXX XXXI XXXII XXXIII XXXIV XXXV XXXVI XXXVII XXXVIII XXXIX 40 XL XLI XLII XLIII XLIV XLV XLVI XLVII XLVIII XLIX 50 L LI LII LIII LIV LV LVI LVII LVIII LIX 60 LX LXI LXII LXIII LXIV LXV LXVI LXVII LXVIII LXIX 70 LXX LXXI LXXII LXXIII LXXIV LXXV LXXVI LXXVII LXXVIII LXXIX 80 LXXX LXXXI LXXXII LXXXIII LXXXIV LXXXV LXXXVI LXXXVII LXXXVIII LXXXIX 90 XC XCI XCII XCIII XCIV XCV XCVI XCVII XCVIII XCIX+ Основните числа от 1 до 3000 с римски цифри + 10 ×10 ×100 ×1000 1 I XI X C M 2 II XII XX CC MM 3 III XIII XXX CCC MMM 4 IV XIV XL CD 5 V XV L D 6 VI XVI LX DC 7 VII XVII LXX DCC 8 VIII XVIII LXXX DCCC 9 IX XIX XC CM

Въпреки че съществувало понятие близко до значението на 0, за числото 0 не съществува римска цифра. Липсата на това число не позволила развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепенното им заместване с арабски цифри и след 1400 г. само арабските цифри биват използвани.

За да се определи стойността на едно число, написано с римски цифри, то трябва да бъде четено от ляво надясно. Ако една цифра е по-голяма или равна на следващата, тя се прибавя към общата стойност. В обратния случай се изважда.

XVI = 10 + 5 + 1 = 16 XIV = 10 – 1 + 5 = 14 (тъй като I е по-малко от V) DIX = 500 – 1 + 10 = 509 (тъй като I е по-малко от X) DCLXVI = 500 + 100 + 50 + 10 + 5 + 1 = 666 (използването на всеки базов символ по веднъж дава като резултат числото на звяра) DCCCLXXXVIII = 888 MCDXCII = 1492 MDXV = 1515 MCMLXXV = 1000 – 100 + 1000 + 50 + 10 + 10 + 5 = 1975 MCMXCIX = 1000 – 100 + 1000 – 10 + 100 – 1 + 10 = 1999 (кратки изписвания като MIM или IMM не отговарят на правилата) MMII = 2002 MMMCMXCIX = 1000 + 1000 + 1000 – 100 + 1000 – 10 + 100 – 1 + 10 = 3999

При стойности по-големи от 4000 това правило се променя.

Употреба В българския език римските цифри се използват за отбелязване на редни числа. Редните числа отговарят на въпроса „Кой по ред?“. Те показват мястото на даден предмет или лице в определена последователност. Например за отбелязване на вековете (като XVII век), глави и раздели на книги, закони, договори, при имената на монарси (например Симеон II, Луи XIV), при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания (например XXVIII летни олимпийски игри) и др.

Вижте също Арабски цифри Бройна система

Външни препратки Римските цифри в Wolfram MathWorld

Източници

Категория:Бройни системи Категория:Култура на Древен Рим Категория:Латиница