Ханс Мемлинг (; * 1433/35, Зелигенщат, Хесен, Курфюрство Майнц; † 11 август 1494) е фламандски художник от немски произход, работил през по-голямата част от живота си във фламандския град БрюгеФ. Дзери. Мемлинг. Страшный суд. М.: Белый город. (Сто великих картин). ISBN 5-7793-0346-0.. Той е един от най-значимите северноренесансови художници във Фландрия. Продължавайки късноготическата живописна традиция, Мемлинг рисува главно произведения на духовна тематика.
Приживе той се ползва с широка известност както в Брюге, така и в Италия, Германия и Англия. След смъртта си е забравен в продължение на няколко века и е преоткрит в началото на 19 век. Популярен е сред широката публика и е подценяван от историците на изкуството. Преоткрит от Фридрих фон Шлегел, днес той заема особено място сред старите фламандски майстори като наследник на Рогир ван дер Вейден и като предшественик на Питер Брьогел СтариМ. Герман. Мемлинг. Л., 1983..
Биография Фамилното име „Мемлинг“ вероятно идва от името на село Мьомлинген близо до Ашафенбург в Бавария. Известно е, че някой си Ханс Мемлинген, вероятно бащата на художника, е починал през 1451 г. в Зелингенщат. Малко се знае за ранните години на Мемлинг. Предполага се, че той е изучавал началото на занаята в Бенедиктинското абатство в Зелигенщат. Смята се, че се е формирал като художник в Кьолн: в творчеството му може да се проследи влиянието на изтънчения Щефан Лохнер.С. Дзуффи. Большой атлас живописи. М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002.
Около 1459-1460 г. Мемлинг идва в Нидерландия. Вероятно учи живопис при Рогир ван дер Вейден в Брюксел, макар документални свидетелства за това да не са запазени. Несъмнено е влиянието на Рогир ван дер Вейден над художника: Мемлинг често повтаря в своите произведения композиционите му решенияЯн Ван Ейк. Мемлинг. Бош. Поредица Моят музей, изд. Български художник, София, 1975..
Творецът пристига в Брюге, където получава гражданство (30 януари 1465 г.) и става член на Гилдията на Свети Лука, която обединява скулпторите, художниците и печатарите. В регистъра на гражданите на Брюге е познат като Jan van Mimmelinghe ghebooren Zaleghenstadt (Ян ван Мемлин, родом от Зелингенщат).
Съхранена е романтична легенда за него като войник в армията на херцога на Бургундия Шарл Дръзки, ранен при сражението при Нанси (1477). Той е приет в болницата „Св. Йоан“ в Брюге и от благодарност изписва няколко картини. На действителността съответства само фактът, че Мемлинг рисува картини за болницата, а към военните действия има отношение единствено като богат гражданин.
През 1480 г. той дава определена парична сума на Максимилиан I за неговата борба с краля на Франция. Живее на Синт-Йористрат, в квартала на живописците. Женен е за Анна Фалкенаре, починала през 1487 г., и има трима сина от нея: Ян, Корнелис и Николас. Умира на 11 август 1494 г. и е погребан в гробището на църквата „Св. Гислен“.
Творчество Художникът се радва на европейска слава. Клиентите му живеят в Англия, Франция и Италия. Постоянството на стила на неговите творби за дълго време, заедно с липсата на документални свидетелства, създава известни трудности при тяхното хронологично подреждане. Фино проектираните интериори и пейзажните фонове издават влиянието на Мемлинг върху италианската ренесансова живопис.
Полиптих „Страстите Христови“ (1470 - 1471) В полиптихa „Страстите Христови“ художникът прави необичайна трактовка на епизодите на Страстите. Той премества евангелските сцени в градска среда, приличаща на един от градовете на Нидерландия, съчетавайки митологически и реалистически мотиви.
Полиптих „Страстите Христови“, 1491 г., Любек
Триптих „Джон Дон“ (ок. 1470)
В Брюге, където звездата на Петрус Кристус тогава е в упадък, Мемлинг запълва важна празнина, спечелвайки първокласни поръчкиZuffi 2004, cit., с. 318.. Подкрепен от добре структурирана работилница, той започва изобилното производство на религиозни картини, в които се проявява целият му впечатляващ оперативен капацитет, върху произведения с големи размери и значителна сложност. Той разпръсква остри портрети с тези творби, които скоро му гарантират огромно международно богатство, от ханзенските градове до Италия (включително елитарната Флоренция на Медичите).
На брака на Шарл Дръзки с принцеса Маргарита Йоркска, дъщеря на Ричард Плантагенет, 3-и херцог на Йорк, отпразнуван в Брюге през 1468 г., присъстват много английски благородници, включително сър Джон Дон от Кидуели, който именно по този повод се запознава с художника, на когото поръчва Триптих „Джон Дон“. Не е известно кога Мемлинг започва да го рисува, нито кога го завършва: датата би трябвало да е около 1470 г.
Това е малък микрокосмос, който отразява много изискана, но вече идеализирана култураZuffi 2004, cit., pag. 318.. Аналогични съображения важат и за платната Страстите Христови (Галерия Сабауда, Торино) или тези от Мюнхен.
Триптих „Страшният съд“ (Гдански триптих, ок. 1473 г.)
Един от ранните му шедьоври е триптихът „Страшният съд“ или „Олтар на Якопо Тани“ (1466 – 1473), изпълнен за флорентинския банкер Анджело ди Якопо Тани, управляващ филиала на Банката на Медичите в Брюге, и за съпругата му Катерина Танали, чиито имена се идентифицират по фамилните гербове, изрисувани в двата панела.A. Warburg, Sitzungsberichte der Kunstgeschichtlichen Gesellschaft, Berlin 1891
Характерните черти на Северната европейска живопис на XV век се проявяват в тази монументална композиция: внимание към детайлите, ефектите на светлината, постигнати благодарение на работата му с маслени бои, реализъм. Показвайки низвергнатите грешници в Ада, Мемлинг избягва грубия натурализъм в изображението на техните мъчения. Забележителен портретист, той се съсредоточава в предаването на чувството на обреченост, ужас, болка в чертите на лицата от персонажите. В сцената на Въведението в Рая Мемлинг достига върха в майсторството си. От всички художници, които се обръщат към темата за Страшния съд, Мемлинг, според С. Дзуфи, въплъщава „най-прекрасния от всички създадени образи на Рая“. Изследователите на творчеството му отбелязват сходство на олтара с композициите на тази тема у Рогир ван дер Вейден и Щефан Лохнер. Картината е изпратена към Флоренция по море и още в Балтийско море става плячка на пирата Паул Бенек. Така тя попада в Гданск и въпреки опитити за връщане на картината, предприети от Лоренцо Медичи, тя остава тамС. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. М.: Омега-пресс, 2008, с. 41, 51, 108, 130, 318 – 320. ISBN 978-5-465-01772-5..
Сюжет
Централната част и вътрешните страни на страничните панели на олтара заемат една голяма сцена, построена строго симетрично. Художникът дава трактовка на темата „Страшния съд“, използва система от изображения, приета в изобразителното изкуство на Северна Европа и я съединява с мотиви от библейски текстове, в това число и на Апокалипсиса. В централната част от триптиха Мемлинг частично повтаря композицията на полиптиха „Страшния съд“ на Рогир ван дер Вейден (в Болницата в Бон). Така, както и у Ван дер Вейден, Христос-Съдия е възседнал дъгата (според Стария Завет тя е символ на единението между Бога и човека). Вертикалната ос на централната част премина през фигурата на Христа и Архангел Михаил, измерваш теглото на душите. Огненият меч и лилията, излизащи от устата на Христос, символизират справедливостта и милосърдието, а неговите крака опират на сфера. Дясната му ръка е вдигната в благославящ жест. Той е заобиколен от 12-те апостоли, Дева Мария и Йоан Кръстител, ходатайствщи за хорските души. Над тази група се разполагат ангелите, които носят знаците на Страстите Христови, а долу – ангелите, тръбящи за Апокалипсиса.
В долната част на композицията доминира фигурата на Архангел Михаил в рицарски доспехи. С помощта на везни той разделя блажените и прокълнатите, с жезъла си стъпква душите на обречените. Мемлинг придава чертите на банкера Томазо Портинари на мъжа, изобразен от лявата страна на везните, а портретът е добавен след завършване на картината. Появата на образа на Портинари се обяснява по различни начини: може би клиентът Тани е поискал художника да го изпише, в желанието си да угоди на наследника си в клона на Банката на Медичите в Брюге, или пък Портинари е платил за създаването на триптиха или дори го е купил.Ф. Дзери. Мемлинг. Страшный суд. М.: Белый город. с. 10. В нозете на Архангел Михаил мъртвите, завити в плащаници, излизат от гробовете си за последния съд. Пейзажът в централната част на триптиха - заплашителни облаци над безплодната голота, подчертава приближаването на последната катастрофа, която носи края на света.
Други творби от 70-те години
Както Мадоната с Младенеца, свети Антоний и поклонник (сега в Националната галерия на Канада в Отава), така и Портретът на Жил Жойе (Художествен институт „Кларк“ в Уилямстаун (Масачузетс)) са датирани от самия художник към 1472 г. На гърба на последната творба е името на изобразения персонаж – каноник на църквата „Сан Донациано“ в Брюге и музикант от музикалната капела на бургундския двор.
От 1473 г. Мемлинг е регистриран в Братството на Дева Мария на снегаA. Schouteet, Revue belge d'archéologie et d'histoire de l'art, 1955., към което принадлежат видните личности на Брюге и самият херцог Шарл Дръзки.
Малката картина върху дърво Богородица, показваща Скръбния Христос (днес в Мелбърн) датира от 1475 г. На нея Исус, макар и свален от кръста, не е представен като мъртъв, а по-скоро като страдащ. На заден план са изрисувани всички знаци на Страстта, от колоната с пръчките до ръцете в различните жестове на побой и подигравки, от фигурите на първосвещениците до тези на Ирод и Пилат, от кръста до главата на обесения Юда.
Триптих „Мистичният брак на света Екатерина Александрийска“ (1479) Триптихът (днес в Музей „Мемлинг“ в Брюге) е отправна точка за грандиозното богатство на детайлите и по-голямата взаимовръзка между героите. Той е поръчан от двамата монаси и две монахини, които ръководят болницата „Свети Йоан“ в Брюге (сега Музей „Мемлинг“) през 1475 г. и е подписан и датиран от 1479 г. Централният панел предлага отново композицията на Триптих „Дон“ с няколко вариации.
Изтънчената и меланхолична елегантност на фигурите сега кристализира далеч от катаклизмите, засегнали Фландрия по това време: картината на Мемлинг, без съществени вариации през годините, символизира сезона, който изважда град Брюге от новините.Zuffi 2007, cit., pag. 160.
Други религиозни творби
Пълна зрялост
Други творби на майстора се съхраняват в Музей „Мемлинг“ в Брюге:
Диптих на Мартин ван Ниуенхофе (1487) шедьовъра на художника Мощехранителница на Света Урсула Портрет на жена, погрешно идентифициран от традицията с Персийската Сибила, датиран от 1480 г. Триптих Floreins, датиран от 1479 г., чийто централен панел представлява Поклонението на влъхвите. Поръчан от канцлера на Брюге и професор от Болницата на Св. Йоан Ян Флорейнс; Триптих на Рейнс, датиран около 1480 г., поръчан от Адриан Рейнс, светски брат на болницата, чийто централен панел представлява Оплакване на Христос, което Мемлинг повтаря с няколко вариации още два пъти, единият от които се съхранява в Галерия „Дория Памфили“ в Рим .
След това името на Мемлинг се появява в списък на подривниците, съставен от Максимилиан I от Австрия през 1480 г.: през 1477 г., след неговата симулирана смърт и смъртта на Шарл Дръзки, Мемлинг е нает да построи олтар в Параклиса в Брюге. Творбата, посветена на Седемте мъки на Мария, е един от неговите шедьоври.
Работата на Мемлинг, деликатна по цвят и характеризираща се с форми на изключителна грация, скоро е забелязана и в Италия от меценати като кардиналите Доменико Гримани и Пиетро Бембо във Венеция, както и Медичите от Флоренция.
Мощехранителница на Света Урсула (1489)
Едно от известните късни произведения на Мемлинг е Реликварият на Света Урсула (1489). Днес се съхранява се в Капитулната зала на Музей „Мемглинг“ ( „Болницата на Св. Йоан“ (Oud Sint-Janshospitalal) в Брюге.