Барселона () ( и , произношение на каталонски: , произношение на испански: ) е град в Североизточна Испания, столица на автономната област Каталония и административен център на провинция Барселона. С населението си от 1 620 343 жители към 2018 г. е вторият по големина град в Испания и на 11-о място в Европейския съюз. Барселона е център на метрополен регион с население от 5 474 482 души. Градът е домакин на много международни събития, сред които Международните изложения през 1888 и 1929 година и XXV летни олимпийски игри игри през 1992 година.
Летище Барселона – Ел Прат е деветото по големина пътническо летище в Европейския съюз, като през 2005 г. през него са преминали 27 милиона пътници.
Барселона е транспортен хъб, като пристанището на Барселона е едно от основните морски пристанища в Европа и сред най-натоварените европейски пътнически пристанища, особено за круизни кораби. Обширна магистрална мрежа и високоскоростна железопътна линия свързват града с Франция и останалата част от Европа.
Барселона е един от най-големите мегаполиси на Средиземно море, разположен на брега между устията на реките Лобрегат и Бесос и ограничен на запад от планинската верига Серра де Колсерола с най-висок връх 512 метра.
Етимология Произходът на името на града е неизвестен и съществуват множество теории и легенди, които се опитват да го обяснят. Знае се, че е древен иберийски град на племето лайетани, че е завладян от римляните и под името „Барсино“ се превръща в римска колония по времето на Юлий Цезар и Октавиан Август.
През Средните векове името еволюира, преминавайки през различни варианти, като Барчинона, Баркалона, Барчелона и Барченона.
Една от легендите за основаването на Барселона се гради на предполагаемото преосноваване на града от картагенския военачалник Хамилкар Барка, който идва като завоевател на Иберийския полуостров, докато друга версия приписва това на сина му Ханибал Барка. Не съществуват обаче документални доказателства за връзка между името на картагенската фамилия и град Барселона.
Има и други обяснения на произхода на името на града, като според едно от тях, названието произлиза от финикийския период. Тази теория се основава на надпис Баркено, открит върху иберийска монета.
Съществува и легенда с митологично обяснение. Според нея Херкулес се отправил заедно с аргонавтите в търсене на Златното руно, но когато преминавали близо до днешния каталонски бряг, се извила буря и разпръснала корабите. След като бурята утихнала, разбрали, че липсва деветият кораб. След дълго търсене, Херкулес открил отломките от корабокруширалия BarcaNona (девети кораб) край днешния хълм Монтжуик. Местността била толкова гостоприемна, че екипажът решил с помощта на бога на търговията и изкуствата Хермес да основе на това място град с името Барканона.
История Една от теориите за основаването на Барселона е, че градът е основан в средата на II век пр.н.е. от Картаген. По-късно става част от Римската империя. След разделянето на империята през 395 г. сл. Хр. градът е в Западната Римска империя. С нахлуването на различни варварски племена през V век сл. Хр. на територията на Иберийския полуостров, градът е владение на остготите и част от тяхното кралство. В началото на VIII век маврите (най-общо казано бербери и араби) от Африка нахлуват на територията на Иберийския полуостров, но Барселона не е превзета. През първата половина на IX век градът става център на графство Барселона и на Испанската марка.
Маври и франки на няколко пъти завладяват Барселона и градът още пази следа от преминаването им в особеностите на по-старата си архитектура. През средните векове Барселона е присъединена към Арагонското кралство от Алфонсо II Арагонски. В централната част на града, позната като „Бари Готик“, букв. „Готическия квартал“, са запазени части от оригиналните римски стени редом с готическа архитектура, като Палау Реал Маджор, бившата резиденция на кралете на Арагон.
След завършването на Реконкистата градът започва да набира стопанска мощ. Играе важна роля във Войната за испанското наследство в началото на XVIII век. Към XIX век е един от най-добре икономически развитите градове в Испания. Началото на гражданската война в Испания е отбелязано и с обявяване на независима Каталонска република (освен Мадридската). Градът е бомбардиран неколкократно и е завладян от франкистите през януари 1939 г. След смъртта на Франко (1975 г.), започва период на демократично развитие и икономически разцвет, който се засилва още повече след приемането на Испания в Европейския съюз на 1 януари 1986 г.
През 1992 г. в града се провеждат XXV летни олимпийски игри. „Барселона“ на Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри е песен, написана специално за събитието.
География Барселона се намира на североизточния бряг на Иберийския полуостров към Средиземно море, в равнина, ограничена от планинската верига на Колсерола и река Лобрегат на юг и запад и от река Бесос на север. Площта ѝ е 170 km2, от които 101 km2 заема самият град. Намира се на 160 km на юг от Пиренеите и каталонската граница с Франция.
Колсерола, част от крайбрежната планинска верига, огражда града от северозапад. Неговата най-високата точка връх Тибидабо, висок 512 m, предлага поразителна гледка над града. Барселона е осеяна с малки хълмове, повечето от които са урбанизирани, и дават своето име на построените върху тях квартали като Кармил (267 m), Путскет (181 m) и Ровира (261 m). От стръмния склон на Монтжуик (Montjuïc) (173 m), разположен на югоизток, се виждат от високо пристанището и крепостта Монтжуик, построена през XVII – XVIII век. Днес тя е музей, а Монтжуик е средище на няколко спортни и културни обекти, както и на най-големите паркове и градини в Барселона.
Климат Барселона има средиземноморски климат, с мека, влажна зима и топло, сухо лято. Барселона се намира на източния бряг на Иберийския полуостров, така че западните атлантически ветрове често пристигат тук с ниска влажност, непроизвеждащи дъжд. Разположена в близост до Атлантическия океан, нейната географска ширина и релеф са причините, поради които лятото не е толкова сухо, както в повечето други места по Средиземноморието. През някои години началото на юни все още е студено и дъждовно, а април и май заедно с август, септември, октомври и ноември, са най-дъждовните месеци на годината. Най-сухи месеци са юли, февруари, март и юни. Както и в много части на Каталония, времето през годината може да бъде много различно през различните години.
Общо казано, най-дъждовните сезони са пролетта и есента, а най-сухи са зимните и летните месеци. Западният средиземноморски климат е един от най-нередовните климати в света. Така например, една година октомври може да бъде много сух, а юли или февруари – дъждовни. Барселона и Лондон имат същото количество годишни валежи, но в Лондон климатът не е толкова нередовен и проливен като в Барселона.
От гледна точка на температурите, декември, януари и февруари са най-студените месеци, със средни стойности от 9 °C на летището и над 10 °C в града. Юли и август са най-горещите месеци, със средни температури от 24 °C. Най-високата температура в центъра на града е 38,6 °C . Най-ниска температура е измерена на 11 февруари 1956 г. -6,7 °C и -5 °C на 12 януари 1985 г. Въпреки това през XIX век – януари 1896 г. са били измерени -9,6 °C.
В обсерваторията Фабра, разположена на хълма Тибидабо, 412 m над морското равнище, са измерени максимална лятна температура от 39,8 °C на 7 юли 1982 г. и най-ниската температура на века -10,0 °C – на 11 февруари 1956 г. Близо до хълмовете и летището годишните валежи достигат 650 mm, а в центъра на града около 600 mm.
Демография
Административно деление
От 1987 г. градът е разделен на 10 административни района: Сиутат Велла (Стария град) Ешампле Сант Монтжуик Лес Кортс Сарриа-Сан Герваси Грасия Хорта-Гинардо Ноу Барис Сант Андрю Сант Марти Районите се основават предимно на исторически разделения, а няколко са бивши градове, присъединени към Барселона през XVIII и XIX век, които все още поддържат своя собствен характер. Всеки район има свой собствен съвет, ръководен от градски съветник. Съставът на всеки районен съвет зависи от броя на гласовете, които всяка политическа партия има в този район, така че даден район може да бъде ръководен от съветник от партия, различна от изпълнителния съвет.
Образование
Барселона има добре развита система за висше образование от държавни университети. Най-известните сред тях са Барселонския университет (основан през 1450 г.) и по-модерният университет Помпеу Фабра. Барселона също така е дом на Политехническия университет на Каталуния, а в частния сектор – EADA Business School (основан през 1957 г.), която става първата институция в Барселона, която провежда програми за обучение на мениджъри за бизнес общността. IESE Business School, както и най-голямата частна образователна институция, Ramon Llull University, която обхваща училища и институти като ESADE Business School. Автономният университет на Барселона, друг държавен университет, се намира в Белатера, град в столичния район. Toulouse Business School и Свободният университет на Каталуния (частен интернет-центриран свободен университет) също са базирани в Барселона.
Градът разполага с мрежа от държавни училища, от детски ясли до гимназии, под отговорността на консорциум, ръководен от градския съвет (въпреки че учебната програма е отговорност на Generalitat de Catalunya). Има и много частни училища, някои от тях римокатолически. Повечето такива училища получават публична субсидия за всеки ученик, подлежат на инспекция от публичните органи и са задължени да следват същите учебни насоки като държавните училища, въпреки че начисляват такси за обучение. Известни като escoles concertades, те се различават от училищата, чието финансиране е изцяло частно (escoles privades).
Езикът на обучение в държавните училища и escoles concertades е каталонски, както е предвидено в Закона за каталунското образование от 2009 г. Испанският език може да се използва като език на обучение от учителите по испанска литература или език, а чуждите езици – от учителите по тези езици.
Спорт
Барселона има дълга спортна традиция и е домакин на изключително успешните летни олимпийски игри през 1992 г., както и няколко мача по време на Световното първенство по футбол през 1982 г. Градът е бил домакин на около 30 спортни събития с международно значение.
ФК Барселона е спортен клуб, най-известен в световен мащаб със своя футболен отбор, един от най-големите и вторият най-богат в света. Има 74 национални трофея (завършва 46 пъти като вицешампион) и 17 континентални трофея (като е подгласник 11 пъти), включително пет трофея от Шампионската лига на УЕФА от осем финала и три победи на Световното клубно първенство на ФИФА от четири финала. Клубът спечелва шест трофея за една календарна година през 2009 г., превръщайки се в един от само 2-та мъжки футболни отбора в света, спечелили желаната шестица, с изключение на Байерн Мюнхен през 2020 г. Барселона също има професионални отбори в други спортове като баскетбол, хандбал, хокей на ролери, хокей на лед, футзал и ръгби, всички наведнъж победители в най-високи национални и/или европейски състезания.
Музеят на клуба е вторият най-посещаван в Каталуния. Мачовете срещу градските съперници от РКД Еспаньол са от особен интерес, но има и други барселонски футболни клубове в по-ниски категории, като CE Europa и UE Sant Andreu. Баскетболният отбор на Барселона има забележимо съперничество в Лига ACB с близкия Ховентут Бадалона.