Сазлийка е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора, Раднево и Гълъбово и област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 145 km, която ѝ отрежда 16-о място сред реките на България. Река Сазлийка е 5-а по дължина река във водосборния басейн на Марица след Тунджа, Арда, Ергене и Тополница. Името на реката произлиза от турското наименование на растението папур (typha) – „саз“
Географска характеристика Извор, течение, устие Река Сазлийка (Тръстикова река) е река, която се получава от сливането две реки (Рашовската и Османската) в село Казанка. След сливането завива на изток . След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Горнотракийската низина. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Горнотракийската низина коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, след село Сърнево – югоизточна, а след град Раднево – южна. Влива се отляво в река Марица на 78 m н.в., на 1,7 km източно от град Симеоновград.
Водосборен басейн, притоци Площта на водосборния басейн на Сазлийка е 3239 km2, което представлява 6,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните: на запад и югозапад – с водосборните басейни на реките: Омуровска река, Текирска река, Мартинка и Арпадере, леви притоци на Марица; на север и изток – с водосборния басейн на река Тунджа.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток Сливането Рашовска и Османска → Баньовите лъки → Аладжика → Касиврийско дере → Водичката ← Сулуджак ← Чаталка → Азмака → Бедечка → Коленска река ← Хамамдере → Тузлата → Кумруджа → Блатница ← Дундарлия (Дунда) ← Батканлийска река ← Курудере → Овчарица (най-голям приток) ← Еледжик ← Мандаджика ← Джелепска ← Каменна речка ← Юрукова речка → Соколица → Кюпрюдере → Садъкдере → Стамбулдере ← Мусачка река → Главанска река (Луда Яна)
Хидрографски показатели Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-април, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток при град Гълъбово 18 m3/s. На места по нейното течение са се образували типични крайречни гори от топола и върба.
Селища По течението на реката са разположени 16 населени места, в т.ч. 2 града и 14 села: Област Стара Загора Община Стара Загора – Казанка, Старозагорски бани, Лясково, Ракитница, Арнаутито, Калояновец, Бъдеще; Община Раднево – Коларово, Боздуганово, Диня, Тополяне, Раднево, Бели бряг, Любеново; Община Гълъбово – Гълъбово; Област Хасково Община Симеоновград – Навъсен
Стопанско значение По течението на реката няма изградени язовири, но в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.
По долината на реката на протежение от 31,1 km, между Раднево и Симеоновград преминава участък от третокласен път № 554 Нова Загора – Раднево – Харманли
В същия участък по долината на реката е прокарано и трасето на жп линията Нова Загора – Симеоновград (една от най-старите жп линии в България, изградено още преди 1878 г.).
Други На Съзлийка е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София ().
Малко след началото на реката се намира водопад Казането. За него има поверие,че Света богородица е къпала Иссус Христос в някой от трите казазана на водопада. Също така и от него идва името на село Казанка
Вижте също Списък на реките в България Списък на реките в България по водосборни басейни Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Галерия
Източници
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423.
Категория:Реки в България Категория:Реки в област Стара Загора Категория:Реки в област Хасково Категория:Притоци на Марица