Прогресивнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920-те години. Тя се ползва с името на най-проруската в политическия спектър. С нея са свързани вестниците „Съгласие“ и „България“.
История В основата на бъдещата Прогресивнолиберална партия е умереното крило на Либералната партия, начело с Драган Цанков, което през 1883 г. сформира коалиционно правителство с представители на Консервативната партия и се съгласява на изменения на Търновската конституция. Напрежението между двете крила в партията нараства и през 1884 г. цанковистите окончателно се отделят от Либералната партия.
През 1899 г. към Цанковистката партия се присъединява и група, начело с Константин Величков, напуснала Народната партия. В края на същата година е прието името Прогресивнолиберална партия. В началото на 20 век тя все повече се сближава с Народната партия и през 1920 г. двете партии се обединяват в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.
Участия в избори
Парламентарни година избори гласове % резултат 1894 Народно събрание – –
1899 Народно събрание 54 400 15,9%
1901 Народно събрание 58 860 20,1%
1902 Народно събрание 121 737 30,1%
1903 Народно събрание – –
1908 Народно събрание 29 881 6,4%
юни 1911* Велико Народно събрание 291 770 52,4%
септември 1911* Народно събрание 273 223 54,2%
1913 Народно събрание 11 863 2,2%
1914 Народно събрание 23 307 3,0%
1919 Народно събрание 37 178 5,8%
1920 Народно събрание 46 478 5,1%
На изборите през 1911 г. е в коалиция с Народната партия.
Участия в правителства Второ правителство на Драган Цанков (19 септември 1883 – 12 януари 1884) – коалиция с представители на Консервативната партия
Министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Драган Цанков, Тодор Икономов
Трето правителство на Драган Цанков (12 януари 1884 – 11 юли 1884) – самостоятелно
Министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов Министерство на финансите – Михаил Сарафов Министерство на правосъдието – Константин Поменов Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Тодор Икономов
Второ правителство на Климент Търновски (21 август 1886 – 24 август 1886) – временно
Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков
Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Демократическа партия
Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев Министерство на вътрешните работи – Михаил Сарафов министерство на правосъдието – Александър Радев Министерство на търговията и земеделието – Александър Людсканов
Първо правителство на Стоян Данев (3 януари 1902 – 15 ноември 1902) – самостоятелно
Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев Министерство на вътрешните работи – Михаил Сарафов, Александър Людсканов Министерство на народното просвещение – Васил Кънчов, Стоян Данев, Христо Тодоров Министерство на финансите – Михаил Сарафов Министерство на правосъдието – Александър Радев Министерство на търговията и земеделието – Александър Людсканов, Петър Абрашев Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Людсканов, Никола Константинов
Второ правителство на Стоян Данев (15 ноември 1902 – 31 март 1903) – самостоятелно
Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов Министерство на народното просвещение – Александър Радев Министерство на финансите – Михаил Сарафов Министерство на правосъдието – Христо Тодоров Министерство на търговията и земеделието – Петър Абрашев Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов
Трето правителство на Стоян Данев (31 март 1903 – 18 май 1903) – самостоятелно
Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов Министерство на народното просвещение – Александър Радев Министерство на финансите – Михаил Сарафов Министерство на правосъдието – Христо Тодоров Министерство на търговията и земеделието – Петър Абрашев Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов
Правителство на Иван Евстатиев Гешов (29 март 1911 – 14 юни 1913) – коалиция с Народна партия
Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов Министерство на правосъдието – Петър Абрашев Министерство на търговията и земеделието – Димитър Христов Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Антон Франгя Министерство на търговията, промишлеността и труда – Димитър Христов, Христо Тодоров Министерство на земеделието и държавните имоти – Димитър Христов Министерство на железниците, пощите и телеграфите – Антон Франгя
Четвърто правителство на Стоян Данев (14 юни 1913 – 17 юли 1913) – коалиция с Народна партия
Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев Министерство на правосъдието – Петър Абрашев Министерство на земеделието и държавните имоти – Александър Людсканов Министерство на железниците, пощите и телеграфите – Димитър Христов
Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическа, Радикалдемократическа и Народна партия, БРСДП и БЗНС
Министерство на финансите – Стоян Данев
Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Радикалдемократическа и Народна партия, БРСДП и БЗНС
Министерство на финансите – Стоян Данев
Правителство на Александър Стамболийски (6 октомври 1919 – 23 юни 1923) – коалиция с БЗНС и Народна партия
Министерство на финансите – Стоян Данев
Лидери 1884 – 1897: Драган Цанков 1897 – 1920: Стоян Данев
Видни дейци Петър Абрашев (1866 – 1930) Марко Балабанов (1837 – 1921) Константин Величков (1855 – 1907) Стоян Данев (1858 – 1949) Тодор Икономов (1835 – 1892) Александър Людсканов (1854 – 1922) Димитър Моллов (1846 – 1914) Александър Радев (1864 – 1911) Михаил Сарафов (1854 – 1924) Антон Франгя (1856 – 1917) Димитър Христов (1871 – 1944) Драган Цанков (1828 – 1911)
Източници Живков, Светослав. Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! 1899 – 1920. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 478 с. ISBN 978-954-07-3733-1
Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]