Франклин Делано Рузвелт (,На английски фамилното име се произнася като или . произношение ) е 32-рият президент на САЩ (1933 – 1945 г.). Има най-дългия мандат (12 години) и е единственият президент, избиран повече от два пъти на тази длъжност. Той е една от основните политически фигури в историята на XX век. Роден в богатство и привилегии, преодолявайки болестта, която го прави инвалид, застава начело на реформите. Приятелите и семейството му го наричат Франк, а в обществото е известен като FDR. Той е един от най-популярните американски президенти, води страната и нацията при преодоляването на Голямата депресия и през Втората световна война.
Произход и младежки години Рузвелт е роден на 30 януари 1882 г. в Хайд Парк (Ню Йорк), Ню Йорк. Баща му Джеймс Рузвелт е заможен собственик на недвижими имоти и вицепрезидент на компанията „Железници Делуеър – Хъдсън“. Семейство Рузвелт живее в Ню Йорк повече от 200 години: Клеас ван Рузвелт е роден в Хаарлем, Нидерландия и пристига в Ню Йорк около 1650 г. (тогава градът се е наричал Ню Амстердам). През 1788 г. Исаак Рузвелт е член на конвента на Покипси, който гласува за одобрението на американската Конституция – факт, с който неговият праправнук Франклин много се гордее.
През XVIII век фамилия Рузвелт се дели на два клона: „Рузвелтови от Хайд Парк“, които до края на 19 век са демократи, и „Рузвелтови от Ойстер Бей“, които са републиканци. Президентът Теодор Рузвелт, републиканец от Ойстер Бей, е пети братовчед на Франклин. Въпреки техните политически различия, двата семейни клона остават в приятелски отношения: Джеймс Рузвелт се среща със своята жена на събиране на семейството в Ойстер Бей, а Франклин се жени за племенница на Теодор.
Майката на Рузвелт Сара Делано Рузвелт (1854 – 1941 г.) е потомка на френски протестанти (хугеноти), пристигнали в Масачузетс през 1631 г. Майка ѝ Лиймън е от друга много стара американска фамилия. Франклин е единственото ѝ дете, към което тя е изключително властна майка. Тъй като Джеймс става баща сравнително късно (на 54 години), Сара е имала доминиращо влияние през ранните години на Франклин. По-късно казва на приятели, че се е страхувал от нея през целия си живот и получава началното си образование вкъщи под неин надзор.
Рузвелт израства в атмосфера на привилегии. Научава се да язди, да стреля, гребе, играе поло и тенис на корт. Честите му пътувания до Европа спомагат да научи немски и френски език. Той получава всички класически привички на висшата класа, а също придобива и от антисемитизма на майка си, от който не може да се отърве до края на живота си. Това, че баща му е известен демократ, го отдалечава от останалото висше общество на Хъдсън Вали.
Рузвелт учи в Гротън – елитно епископално училище в Масачузетс. Силно е повлиян от своя ръководител, който казва, че е дълг за всеки християнин да помага на по-бедните от него и насърчава студентите си да се заемат със служба в полза на обществото, но повечето от тях все пак се насочват към банките на Уолстрийт и големите правни кантори. Рузвелт завършва Гротън през 1900 г. и се насочва към Харвард, който завършва през 1904 г., според някои твърдения без особено много учене. Докато е в университета, президент на САЩ е петият му братовчед Теодор Рузвелт, който със своята страст при управлението и желание за реформи се превръща в пример за подражание за Франклин. През 1903 г. се среща с бъдещата си жена Елинор Рузвелт.
След това посещава Колумбийския правен факултет. Взима изпита за адвокатска правоспособност и покрива изискванията за практикуване на право през 1907 г., но никога не завършва официално. През 1908 г. започва работа в престижна правна кантора, като се занимава предимно с търговско право. Междувременно се сгодява с Елинор, въпреки яростната съпротива на Сара Делано Рузвелт, която е ужасена от това, че губи контрол над Франклин. Те се женят през 1905 г. и се местят в къща, купена за тях от Сара, в която тя се превръща в чест гост на Елинор, която е болезнено срамежлива и не обича светския живот, и единственото, което иска, е да си стои вкъщи и да гледа децата, които са шест.
Петте пораснали деца на Рузвелт водят разпуснат живот, възползвайки се от имената на известните си родители. Имат общо 15 брака, десет развода и двадесет и девет деца. Всичките четирима синове са награждавани офицери във Втората световна война. Двама от тях са избрани за кратко в Камарата на представителите, но никой не стига до високите етажи на властта, въпреки техните опити, а един става дори републиканец.
Политическа кариера
През 1909 г. Теодор Рузвелт напуска Белия дом, заменен от консервативния републиканец Уилям Тафт. Франклин не харесва администрацията на Тафт и именно това го вкарва в политиката. Рузвелт се кандидатира през 1910 г. като демократ за Сената на Ню Йорк, от района около Хайд Парк, който не е избирал демократ от 1884 г. Името Рузвелт, многото инвестиции, добрата кампания и фактът, че това е година на подем в Демократическата партия, са основните фактори за победата на Рузвелт. В столицата Олбани той става лидер на реформистка група демократи, които са опозиция на демократическото ирландско-американското политическо статукво в щата, станало известно под името „Тамани Хол“ . Рузвелт е млад (на 30 години), висок, красив и умел оратор и скоро се превръща в популярна фигура сред демократите в Ню Йорк. Когато Удроу Уилсън е избран за президент през 1912 г., на Рузвелт е предложен постът на помощник секретар на флота. Той се интересува значително повече от изборен пост и през 1914 г. се бори за номинацията на демократите за Сената на САЩ. Този му опит обаче е блокиран от „Тамани Хол“. След това той се съгласява и приема поста във флота.
Между 1913 и 1917 г. Рузвелт се бори за разширяване на флота (като среща силна опозиция в лицето на политици пацифисти като например Държавния секретар Уилям Браян) и създава Флотския резерв на САЩ. Той представлява резерв от тренирани мъже, които да бъдат мобилизирани по време на война. Рузвелт се включва активно и в политиката на намеса на САЩ в Централна Америка и Карибите: лично пише конституцията, която САЩ принуждават Хаити да приеме през 1915 г. Секретарят на флота Джозифес Даниълс е назначен преди всичко по политически причини. По-скоро е фигурант, което превръща Рузвелт във фактически ръководител.
Рузвелт остава завинаги отдаден на флота. Успява да развие изключителни административни умения. Бързо се научава да преговаря с Конгреса, а и с правителствени агенции, за да получи одобрение за предлагания от него бюджет. Той се превръща в ентусиазиран привърженик и защитник на подводниците като средство за борба с германските нападения срещу кораби на Съюзниците. Предлага да се изгради минна зона в Северно море между Норвегия и Шотландия. През 1918 г. посещава Великобритания и Франция, за да инспектира американските морски укрепления. При това посещение се среща за първи път с Уинстън Чърчил.
През 1919 г. Рузвелт става верен поддръжник на плана на президента Уилсън за създаване на Обществото на народите с надеждата, че това ще направи бъдещите войни невъзможни. Въпреки неуморната му кампания за подкрепа на договора за присъединяване на САЩ към Обществото, документът не получава нужната подкрепа в Сената. Всичко това прави ФДР фаворит на Уилсън и под негов натиск Рузвелт е избран за кандидат за вицепрезидент в двойка с Джеймс Кокс – в изборите през 1920 г. Тяхната кандидатура губи съкрушително от републиканеца Уорън Хардинг. Рузвелт се връща към частна практика, но малцина са тези, които се съмняват, че скоро ще се върне в публичния живот.
Кризи в личния живот
Рузвелт е харизматичен, красив и социално активен мъж, докато жена му Елинор е срамежлива и резервирана. Още повече, че през десетилетието след 1906 г. е постоянно бременна и това е една от причините Рузвелт да намира сексуално удовлетворение извън брака си. Една от забежките му е Луси Мърсър, която е секретар на жена му. С нея започва романтична връзка. През септември 1918 г. Елинор намира писма в един от костюмите на Франк, доказващи аферата му. Тя е сломена и гневна и показвайки му писмата, поставя ултиматум: да спре да се вижда с Луси или да се разведат. Сара Рузвелт, майка на ФДР, скоро научава за кризата и убедително се намесва. Тя поддържа тезата, че разводът ще навреди на политическата кариера на Франк и посочва, че Елинор ще трябва да отгледа 5-те деца сама.
Твърди се, че е сключена сделка. Запазва се фасадата на брака, но без сексуална връзка. Сара ще плаща на Елинор за отделна къща в Хайд Парк и ще финансира благотворителните ѝ инициативи. Когато Франклин става президент, в което Сара винаги е била сигурна, Елинор ще използва позицията си, за да развива и поддържа каузите си. Тя приема тези условия и постепенно между тях се развива нова връзка на приятели и политически съюзници, макар и да живеят различен един от друг живот. Франклин продължава да се вижда с различни жени, включително и със секретарката си Миси Леханд.
През 1921 г., докато Рузвелтови са на почивка в Кемпоболо Айланд, Ню Брънсуик, Рузвелт е повален от полиомиелит. В резултат е напълно парализиран от кръста на долу.
Така той вече може да стои седнал, но не и да ходи.
По това време медиите имат значително по-малко достъп до личния живот на публичните фигури и Рузвелт успява да убеди мнозина, че състоянието му се подобрява, което според него е било решаващо, за да се кандидатира за избираема длъжност отново. Той успешно се научава да ходи на кратки разстояния с помощта на бастун. В личния си живот използва инвалиден стол, но обикновено се появява пред обществото изправен, като е поддържан от едната страна от помощник или някой от синовете си. Въпреки известната му неприязън да бъде виждан в инвалидна количка, такава негова статуя е поставена в Мемориала на Франклин Делано Рузвелт във Вашингтон.
Губернатор на Ню Йорк
През 1928 г. Рузвелт решава да поднови политическата си кариера. Той разумно е запазил контактите си с Демократическата партия – през 1924 г. участва в конгреса на партията и произнася речта за номиниране на губернатора на Ню Йорк и претендент за президентския пост Алфред Смит. Смит не е номиниран, но се кандидатира през 1928 г. отново и Рузвелт пак го подкрепя. Този път той става кандидат на партията за изборите за президент и насърчава Рузвелт да се кандидатира за губернатор на Ню Йорк. За да спечели номинацията на Демократическата партия за поста, ФДР се помирява с „Тамани Хол“ макар и с нежелание. На изборите през ноември Смит губи съкрушително от републиканеца Хърбърт Хувър, но Рузвелт печели губернаторското място с преднина от 25 000 гласа от общо подадени 2,2 милиона.
Рузвелт встъпва в длъжност през 1929 г. в качеството си на демократ реформатор, но без комплексен план за администрацията си. Предприема мерки за изкореняване на корупцията като уволнява протежетата на Смит, създава Комисия за държавната служба. Предприема действия за преодоляване на енергийния дефицит в Ню Йорк чрез изграждането на ВЕЦ на река Сейнт Лоурънс. Реформира щатската затворническа администрация и построява нов затвор в Атика. Започва многогодишна борба с Роберт Мозес, най-влиятелния държавен служител в щата, който е уволнен от ФДР от поста щатски секретар, но продължава да ръководи Комисията за паркове и е начело на градското планиране. След срива на борсата през октомври в разгара на Голямата депресия, Рузвелт показва своята обичайна енергия и въображение. Администрацията на Хувър заема типичната републиканска позиция, че държавата не следва да се намесва в свободните икономически отношения и че отделните щати и градовете трябва да поемат отговорността за предоставяне на помощи за безработните. Рузвелт иска от щатското събрание отпускането на 20 милиона долара помощ за справяне с безработицата, която влага предимно в обществено строителство с надеждата да стимулира потреблението и се повиши заетостта. Той казва, че помощите за безработните трябва да се предоставят от „Правителството не като благотворителност, а като социално задължение“.