„Титаник“ () е британски експресен четирикоминен трансатлантически океански лайнер, построен от Harland and Wolff Ltd. и опериран от „Уайт Стар Лайн“, който потъва на 15 април 1912 г. в резултат на сблъсък с айсберг по време на първото си плаване от Саутхамптън, Англия, до Ню Йорк, САЩ. От приблизително 2 224 пътници и членове на екипажа на борда загиват 1 496 души, което прави инцидента най-смъртоносното потъване на един кораб по онова време. „Титаник“ превозва някои от най-богатите хора в света, както и стотици емигранти от Британските острови, Скандинавия и други части на Европа, които търсят нов живот в Съединените щати и Канада. Катастрофата привлича общественото внимание, предизвиква сериозни промени в правилата за морска безопасност и вдъхновява трайно наследство в популярната култура.
При влизането си в експлоатация „Титаник“ е най-големият плаващ кораб и вторият от трите океански лайнера от олимпийски клас, построени за „Уайт Стар Лайн“. Корабът е построен от корабостроителната компания Harland & Wolff в Белфаст. Томас Андрюс младши, главният морски архитект на корабостроителницата, загива при катастрофата. „Титаник“ е под командването на капитан Едуард Джон Смит, който също загива заедно с кораба.
Първокласните помещения за настаняване са проектирани като връх на комфорта и лукса. Те включват гимнастически салон, плувен басейн, стаи за пушачи, изискани ресторанти и кафенета, турска баня във викториански стил и стотици разкошни кабини. „Титаник“ има усъвършенствани функции за безопасност, като например водонепроницаеми отсеци и дистанционно задействани водонепроницаеми врати, които допринасят за репутацията на кораба като „непотопяем“.
„Титаник“ е оборудван с 16 устройства (кранове) за спускане на спасителни лодки, всяка от които може да спуска по три спасителни лодки, общо 48 лодки. Въпреки този капацитет от 48, корабът е оборудван с общо само 20 спасителни лодки, които могат да поберат 1 178 души – около половината от пътниците на борда и една трета от броя на пътниците, които корабът може да превозва при пълен капацитет (съгласно тогавашните правила за морска безопасност). Когато корабът потъва, спуснатите спасителни лодки са запълнени средно на 60%.
Предистория
Името „Титаник“ произлиза от титаните в гръцката митология. Построен в Белфаст, Ирландия, в тогавашното Обединено кралство Великобритания и Ирландия, „Титаник“ е вторият от трите океански лайнера от „олимпийския“ клас – водещият кораб е „Олимпик“, а последният кораб от класа е „Британик“.Chirnside 2004, p. 319. Те са най-големите кораби от флота на британската корабна компания „Уайт Стар Лайн“, който през 1912 г. се състои от 29 парахода и тендери.Beveridge & Hall 2011, p. 27. Идеята за построяването на трите кораба се появява в хода на дискусия в средата на 1907 г. между председедателя на „Уайт Стар Лайн“ Дж. Брус Исмай и американския финансист Джон П. Морган, който контролира корпорацията-майка на „Уайт Стар Лайн“ – International Mercantile Marine Company.
„Уайт Стар Лайн“ са изправени пред все по-голямото предизвикателство от страна на основните си съперници – английската компания „Кунард Лайн“, която с помощта на Кралския флот скоро преди това е спуснала на вода идентичните лайнери „Лузитания“ и „Мавритания“, най-бързите пътнически кораби в експлоатация по това време, и германските компании „Хамбург Америка Лайн“ и „Норддойчер Лойд Лайн“. Исмай предпочита да се конкурира по-скоро по размер, отколкото по скорост, и предлага да поръча нов клас лайнери, по-големи от всички предишни, които да са последна дума на комфорта и лукса.Bartlett 2011, p. 26. Планът е новите кораби да имат достатъчна скорост, за да поддържат седмично обслужване само с три кораба вместо с първоначало планираните четири. „Олимпик“ и „Титаник“ ще заменят корабите „Тевтоник“ от 1889 г. и „Маджестик“ от 1890 г. През юни 1907 г. „Океаник“ за първи път потегля от новото пристанище заедно с „Тевтоник“, „Маджестик“ и новия „Адриатик“ по маршрута Саутхамптън – Ню Йорк.
Корабите са построени от белфастката корабостроителница Harland & Wolff, която има дългогодишни взаимоотношения с „Уайт Стар Лайн“, датиращи от 1867 г.Bartlett 2011, p. 25. На Harland & Wolff е предоставена голяма свобода при проектирането на кораби за „Уайт Стар Лайн“; обичайният подход е Вилхелм Волф да скицира обща концепция, която Едуард Джеймс Харланд превръща в проект на кораба. Съображенията, свързани с разходите, са с относително нисък приоритет; на Harland & Wolff е разрешено да изразходва за корабите толкова, колкото е необходимо, плюс петпроцентен марж на печалбата. В случая с корабите от „олимпийския“ клас е договорена цена от 3 милиона лири (приблизително 370 милиона британски лири към 2024 г.) за първите два кораба, плюс „допълнителни разходи по договора“ и обичайната петпроцентна такса.Hutchings & de Kerbrech 2011, p. 12.
Harland & Wolff възлагат на своите водещи дизайнери да работят по проектирането на корабите от класа „Олимпик“. Проектирането се контролира от лорд Пири, директор както на Harland & Wolff, така и на „Уайт Стар Лайн“; морския архитект Томас Андрюс, управляващ директор на проектантския отдел на Harland & Wolff; Едуард Уилдинг, заместник на Андрюс и отговорен за изчисляването на конструкцията, стабилността и трюмовете на кораба; и Александър Карлайл, главен чертожник и генерален мениджър на корабостроителницата.Hutchings & de Kerbrech 2011, p. 14.
На 29 юли 1908 г. Harland & Wolff представят чертежите на Дж. Брус Исмей и други ръководители на „Уайт Стар Лайн“. Исмай одобрява проекта и два дни по-късно подписва три „писма за съгласие“, с които се разрешава започването на строителството.Eaton & Haas 1995, p. 55. В този момент първият кораб – който по-късно се превръща в „Олимпик“ – няма име, а е наричан просто „номер 400“, тъй като е 400-ият корпус на Harland & Wolff. „Титаник“ е базиран на преработена версия на същия проект и получава номер 4 01.Eaton & Haas 1995, p. 56.
Размери и разпределение
Дължината на „Титаник“ е 269,06 m, а максималната му ширина е 28,19 m.
Общата височина на кораба, измерена от основата на кила до горната част на мостика, е 32 m.McCluskie 1998, p. 22. Той тежи 46 329 БРТ или 21 831 НРТ и е с газене 10,54 m и водоизместимост 52 310 тона. И трите кораба от олимпийския клас имат десет палуби (без горната част на офицерските помещения), осем от които са предназначени за пътници. Отгоре надолу палубите са:
Палуба с лодките, на която са разположени спасителните лодки. Именно оттук в ранните часове на 15 април 1912 г. спасителните лодки на „Титаник“ са спуснати в Северния Атлантик. Мостикът и рулевата рубка се намират в предната част на палубата, пред каютите на капитана и офицерите. Мостикът се издига на 2,4 m над палубата, като се разширява от двете страни, за да може корабът да се управлява по време на акостиране. Рулевата рубка е разположена в рамките на мостика. Входът към голямото стълбище и гимнастическият салон на първа класа са разположени в средата на палубата заедно с повдигнатия покрив на салона на първа класа, а в задната част на палубата са покривът на пушалнята на първа класа и входът на втора класа. Точно пред входа за втора класа се намират кучкарниците, където се настаняват кучетата на пътниците от първа класа. Покритата с дърво палуба е разделена на четири обособени алеи съответно за офицери, пътници от първа класа, инженери и пътници от втора класа. Спасителните лодки са подредени отстрани на палубата, с изключение на зоната на първа класа, където има пролука, за да не се разваля гледката.Hutchings & de Kerbrech 2011, p. 47.Gill 2010, p. 229. Палуба А, наричана още „палубата за разходки“, се простира по цялата дължина на надстройката от 166 m. Тя е запазена ексклузивно за пътниците от първа класа и съдържа каютите на първа класа, зала за четене и писане за първа класа, салон, пушалня и двор с палми. Палуба В, палубата на мостика, е най-горната носеща палуба и най-горното ниво на корпуса. Тук са разположени повече помещения за пътниците от първа класа с шест палиативни каюти (каюти), разполагащи със собствени частни пътечки. На „Титаник“ ресторантът à la carte и „Кафе Паризиен“ предоставят луксозни условия за хранене на пътниците от първа класа. И двете заведения са управлявани от подизпълнители – готвачи и техния персонал; всички те загиват при катастрофата. На тази палуба се намират пушалнята и входното фоайе на втора класа. В предната част на палубата на мостика се намира издигнатото преддверие на кораба, където са разположени люк номер 1 (главният люк към товарните трюмове), множество машини и котвени корпуси. В задната част на палубата на мостика се намира издигнатата палуба Ют, дълга 32 m, използвана за разходка от пътниците от трета класа. На нея много от пътниците и екипажа на „Титаник“ застават за последен път, когато корабът потъва. Преддверието и палубата на мостика са отделени от палубата на .Hutchings & de Kerbrech 2011, p. 48.Gill 2010, p. 232. Палуба С e най-високата палуба, която се простира без прекъсване от кърмата до носа. Тя включва двете палуби, които възпрепятстват оттичането на водата през борда; задната служи за част от пътеката за разходка на трета класа. Кабините на екипажа се помещават под предната палуба, а помещенията на трета класа – под палуба Ют. Между тях се намират повечето каюти на първа класа и библиотеката на втора класа.Gill 2010, p. 233. На палуба D, салонната палуба, преобладават три обществени помещения – приемната зала на първа класа, салонът за хранене на първа класа и салонът за хранене на втора класа. На тази палуба са разположени и камбузите на първа и втора класа. За пътниците от трета класа е предвидено открито пространство. Пътниците от първа, втора и трета класа имат каюти на тази палуба, а в носовата част са разположени леглата за пожарникарите. Това е най-високото ниво, до което достигат водонепроницаемите прегради на кораба (макар и само до осем от петнадесетте прегради).Gill 2010, p. 235. Палуба Е, горната палуба, е използвана предимно за настаняване на пътници от трите класа, както и за спални места за готвачи, моряци, стюарди и тримери. По дължината ѝ минава дълъг коридор, наречен „Скотланд роуд“, кръстен на известна улица в Ливърпул. „Скотланд Роуд“ е използван от пътниците от трета класа и членовете на екипажа.Gill 2010, p. 236. На палуба F, средната палуба, се настаняват главно пътници от втора и трета класа и няколко отдела на екипажа. Тук се намира салонът за хранене на трета класа, както и комплексът за баня на първа класа, в който се намират плувният басейн и турската баня. На палуба G, долната палуба, са разположени най-ниските илюминатори, точно над ватерлинията. Тук се намираше първокласното игрище за скуош, както и пътуващата поща, където се сортираха писмата и пратките, готови за доставка, когато корабът акостира. Тук се съхраняват и хранителни продукти. На няколко места палубата е прекъсната от орлопови (частични) палуби над котелното, машинното и турбинното отделение.Gill 2010, p. 237. Орлоповите палуби, се намират на най-ниското ниво на кораба, на водната линия. Орлоповите палуби се използват като товарни помещения, докато горната част на резервоара – вътрешното дъно на корпуса на кораба – осигурява платформата, върху която са разположени котлите, двигателите, турбините и електрическите генератори на кораба. В тази част на кораба се намират машинните и котелните помещения – зони, които пътниците не биха могли да видят. Те са били свързани с по-високите нива на кораба с две стълбища в коридора за пожарникарите; двойни вити стълби в близост до носа са осигурявали достъп до палуба D. Стълбите в котелното, турбинното и машинното отделение са осигурявали достъп до по-високите палуби в тези помещения.
Характеристики
Захранване