Томас Удроу Уилсън () е двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ.
Преди да заеме президентския пост, той е доктор по история и политически науки (от 1883 г.) в университета „Джонс Хопкинс“, гост-лектор в университета „Корнел“, професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет (от 1890 г.) и от 1902 г. е президент на Принстънския университет, а през 1912 г. е избран за губернатор на щата Ню Джърси (1911 – 1913). Прави ефективно антитръстово антимонополно законодателство, подкрепя даването на избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, със закон повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници, укрепва и разширява армията и флота, като събира за това средства чрез нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата.
Той е вторият демократ, който служи два последователни мандата в Белия дом (първият е Ендрю Джаксън), като мандатът му се свързва с влизането на страната в Първата световна война.
На мирните преговори през 1919 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни пределиСт. Трифонов, Антантата в Тракия 1919 – 1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1989, стр. 25 и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето ѝ на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран в НьойПантев, А., П. Петков. САЩ и България по време на Първата световна война. С., 1983, с. 133 – 139.Д. Крапчев, Изминат път (1906 – 1936). София, 1936, с. 194 – 196.Уйлсон е предотвратил подялбата на България, Данаил Крапчев, в. „Зора“ – София, 4 август 1930 г., бр. 3322Цочо Билярски, БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС В ПОЗИЦИЯТА НА АМЕРИКАНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ (1918 – 1919 г.). Лауреат е на Нобелова награда за мир за 1919 г.
Произход, образование, младежки години
Томас Удроу Уилсън е роден в Стонтън, Вирджиния, през 1856 г. в семейството на преподобния Джоузеф Ръгълс Уилсън и Джанет Удроу, и така става първият президент от този щат. Неговите предшественици са от шотландско-ирландски произход. Уилсън израства в Огъста, Джорджия, и винаги е твърдял, че най-ранните му спомени са, когато е чул, че Ейбрахам Линкълн е избран и че започва война. Бащата и майката на Уилсън произхождат от Охайо, но подкрепят Юга по време на Гражданската война. Те използват църквата си за място, където да оказват първа помощ на ранени войници на Конфедерацията и насърчават сина си да наблюдава прекарването на окования Джеферсън Дейвис от победните войски на Съюза. Уилсън завинаги ще запомни „...момента, когато стоях до генерал Лий и гледах неговото лице.“
Въпреки че страда от дислексия, Уилсън сам изучава стенография, за да превъзмогне недостатъка си, с дисциплина и отдаденост съумява да получи академично образование, но никога не успява да преодолее дислексията си докрай. Уилсън учи в Дейвидсън колидж, а след това се премества в Принстънския университет, който завършва през 1879 година. След това изучава право в университета на Вирджиния за една година. След завършването и публикуването на дисертацията си „Конгресът като правителство“ през 1886 г., той получава докторска степен от университета „Джонс Хопкинс“ и така става единственият американски президент, който има докторска степен.
Семейството Уилсън среща за първи път Елън Аксън в презвитерианската църква, тя е дъщеря на презвитериански свещеник. Той ѝ предлага брак и те се женят на 24 юни 1885 г. в Савана, Джорджия. Имат три деца.
Академична кариера, ректор (президент) на Принстънския университет Уилсън влиза в съзнателна възраст десетилетия след Гражданската война, когато Конгресът има водеща роля – „същността на цялата политика сега се определя от конгреса“ – и корупцията процъфтява. Уилсън избира да изследва не мястото на индивида в политическата структура, а конституционната рамка на американското общество.
Под влиянието на Уолтър Бейгхот Уилсън смята американската конституция за остаряла, неудобна и толерираща корупцията. Преди да дойдат енергичните президенти в началото на 20 век, Уилсън дори смята, че парламентарната система е по-добра за обществото. Той започва работа върху „Конгресът като правителство“, най-известният си политически труд, за да докаже тезата си за нужда от парламентарно управление, но е впечатлен от Гроувър Кливланд и „Конгресът като правителство“ се превръща в критично описание на американската система. Самият Уилсън казва: „Аз посочвам фактите и давам диагнозата, не предписвам лечението.“
Уилсън смята, че сложната американската политическа система „от проверки и балансираност“ е причината за неуспехите в управлението. Той казва, че разделянето на властите прави невъзможно за гласоподавателите да разберат кой е отговорен за неуредиците. Ако правителството управлява лошо, Уилсън пита: „… как учителят, т.е. нацията, да знае кое момче се нуждае от наказание? … Силата и стриктното търсене на отговорност са в основата на доброто управление. … Очевидно има големи пропуски в нашата федерална система, която разделя властта на части и бърка отговорността като такава. Основната цел на Конвента от 1787 г. очевидно е била да извърши тази тежка грешка. „Научната теория“ за проверки и балансираност е последователно обяснение на създателите на конституцията за това какво са се опитали да направят; проверките и балансираност са се доказали като зловредни точно толкова добре, колкото и успешно са били наложени... (Създателите) трябва да признаят, че първият плод от разделението на властта е, че тя става безотговорна.“
Най-голямата част от „Конгресът като правителство“ е посветена на Камарата на представителите на САЩ, в която Уилсън изразява ясно своето презрение от съществуващата система от комитети. Той я счита за фундаментално недемократична, защото председателите на комитетите, които се избират по старшинство, не се отговарят пред никого, освен пред техните избиратели, а определят цялата национална политика. Освен като недемократична, Уилсън смята, че системата от комитети създава корупция: „Избирателят чувства, че неговото недоверие в Конгреса е оправдано, защото чува за властта на корумпираните лобисти да оформят законите така, че да им служат на техния интерес. Чува за огромните субсидии, които се обещават и предоставят … за отчуждаването на земи в полза на безчестни бизнесмени. Той с право стига до заключението, че тези зли свойства са вродени в самата природа на Конгреса; не може да има съмнение, че изключителната власт на лобиста произтича в голямата си част, ако не и изцяло, от умението, с което ползва системата от комитети.“
По времето, когато Уилсън завършва „Конгресът като правителство“, президент вече е Гроувър Кливланд и неговите действия възстановяват вярата на Уилсън в системата. Когато става президент, той вече е бил свидетел на енергичните управления на Теодор Рузвелт и Уилям Маккинли и това го кара да изостави идеите си парламентарно управление на местна почва. В последния си научен труд „Конституционното управление на Съединените щати“ от 1908 г. той пише: „Президентската власт е толкова голяма и влиятелна, колкото е човекът, който я упражнява.“ По време на своето президентство Уилсън има идеята президентът да е и партиен лидер, подобно на Великобритания, но тя така и не се осъществява.
Уилсън е преподавател в Брайн Мауър Колидж и Уизлейн Юнивърсити преди да се присъедини към Принстън като професор по юриспруденция и политическа икономия през 1890 г. Популярен учител и уважаван учен, Уилсън произнася знаменита реч, в която очертава своята визия за ролята на университетите в демократичните държави като институции от по-висш порядък, които трябва да осветяват смисъла от всеки урок, който идва от миналото.
На 9 юни 1902 г. Уилсън единодушно е избран за президент (ректор) на Принстънския университет, като в своята реч по встъпване в длъжност той развива своите идеи по начин, който да задоволи както популистката част от аудиторията, така и аристократите в нея. Започва акция за събиране на дарения с цел да се подкрепи университетската корпорация. Указанията за учебния план, които той изготвя по време на своето президентство, се оказват едни от най-важните подобрения във висшето образование за времето си.
Губернатор на Ню Джърси Уилсън е президент на Американската асоциация за политически науки от 1910 до 1911 г. Публикувайки редица научни коментари по актуални политически проблеми, той придобива национална известност и започва да обмисля политическа кариера. През 1910 година получава, без да е поискал, предложение да стане губернатор на Ню Джърси, което с радост приема.
Президентство
В президентските избори през 1912 г. Демократическата партия номинира Уилсън, въпреки че повечето са очаквали кандидат ще бъде Чамп Кларк. Скандалът между Теодор Рузвелт и Уилям Тафт разделя Републиканската партия, като се кандидатират поотделно, и това дава възможност на Уилсън да спечели.
Един ден преди церемонията за встъпване в длъжност на Уилсън, членовете на Конгресния Съюз, по-късно известен като Националната партия на жените, организира демонстрация в подкрепа на избирателните права, само с цел да отклонят вниманието от церемонията. Говори се, че когато Уилсън пристига, намира града без приветстващи тълпи, защото хората са на Пенсилвания Авеню, за да гледат парада.
Уилсън има успех още в началото на мандата си с прилагането на обещанията си за „Нови свободи“ – променя антитръстовото законодателство, ревизира митата и реформира банковата и паричната политика, при него се създава системата на Федералния резерв и Федералната комисия за търговия.
Избирателното право е един от наболелите проблеми, които Уилсън среща по време на президентството си. Преди да се обяви в подкрепа на правото на жените да гласуват, група активистки, наричащи себе си „мълчаливите часовои“, започват протести пред Белия дом, като носят надписи като „Господин президент, какво ще направите Вие, за да могат жените да гласуват?“. На местна почва опитите му за реформи често се сблъскват със силна опозиция, но често пъти и успяват.
Отношението на Уилсън към проблемите на расата се счита за най-голямата слабост на неговото управление, мнозина го считат отговорен за започването на „най-лошия период на расизъм в американската история“. Неговата администрация за първи път след започналия от Ейбрахам Линкълн процес на десегрегация, въвежда принципа на сегрегацията, като изискване е при постъпването на работа, въз основа на фотографската снимка да се определя расата на кандидата за длъжността. Уилсън се отнася с подозрение към наричаните от него „американци с тиренца“ (англо–американци; ирландо–американци). „Всеки човек, който носи тире, все едно носи кинжал, който е готов да забие в жизнените органи на тази Република, когато реши, че е готов.“