Баян () e броненосен крайцер на руския императорски флот. Построен и проектиран от фирмата „Форже е Шантие де ла Медитеране“ (), в корабостроителницата на Ла Сен сюр Мер (), Франция. Той е главният кораб в серията броненосни крайцери тип „Баян“. Корабът наследява името на отписаната корвета „Баян“. На 26 ноември 1904 г. той е потопен в пристанището на Порт Артур. Впоследствие е изваден и на 22 август 1905 г. е включен в състава на Японския имперски флот под името , където служи до 1930 г. като е потопен при учебни стрелби, в качеството му на кораб-мишена от тежкия крайцер „Миоко“ на 8 август 1932 г.
Проектиране и постройка
Поради предположението, че флотът в Далечния Изток ще води операции близо до крайбрежните води, където е много вероятно среща с големи сили на противника, възниква идеята за крайцер, който има усилено брониране и повишена живучест за сметка на автономността и далечината на плаване.
На 7 май 1897 г. на съвещание за утвърждаване на проектното задание за новия крайцер, под председателството на Морския министър вицеадмирал Павел Петрович Тиртов, в което участвали и адмирал Константин Павлович Пилкин, вицеадмирал С. П. Тиртов 2-ри, вицеадмирал Николай Иванович Казнаков, вицеадмирал Степан Осипович Макаров, вицеадмирал Фьодор Карлович Авелан, контраадмирал Николай Иларионович Скридлов, контраадмирал Николай Николаевич Ломен, генерал-майор Аполон Семьонович Кротков (и.д. Главен инспектор на морската артилерия), инспектора по механическата част Николай Гаврилович Нозиков и инспектора по корабостроене Николай Евлампиевич Кутейников се стига до постановление от 12 пункта, в което се формулира и самото проектно задание. Самото задание предвижда:
Пределна водоизместимост – 6700 t; Корпус с „нормална конструкция“, обшит в подводната част с дърво и мед; Скорост от 21 възела; Далечина на плаване до 7000 – 8000 мили при скорост 10 възела; Два гребни винта; Водотръбни котли „Белвил“; Черупковидна бронирана палуба и брониран пояс до горната палуба; Артилерийско въоръжение: 2х8", 8-10x6" и 20x3" оръдия; Възможност за преследващ и ретираден (при отстъпление) огън от три оръдия; Бронева защита на 8" и 6" оръдия с щитове от круповска броня, бронева защита на част от 3" оръдия; Три подводни минни апарата – един носов и два кърмови; Един или два бойни марса; Таранен форщевен.
На 11 юни 1897 г., с писмо Главният морски щаб внася няколко промени в заданието:
При необходимост фирмата проектант може да увеличи водоизместимостта до 7000 t, с разрешение от Морския министър; 8" оръдия да са в закрити кули; Числото на оръдията за преследване да са пет.
Строителството на кораба е поверено на френската компания Forges et Chantiers de la Méditerranée. На 2 ноември 1898 г. за контролиращ строежа на броненосеца „Цесаревич“ и крайцера „Баян“ е назначен капитан 1-ви ранг Иван Константинович Григорович. Механизмите и сглобените конструкции се приемат от инженер-механика Константин Петрович Боклевский и инженер-механика Дмитрий Андреевич Голов.
В хода на строителството Морският технически комитет (МТК) се отказва от поставянето на котвата тип „Марел“ и оставя остарелия тип котва на „Мартин“ с щок. Също така е отхвърлено предложението на Григорович за кърмови мостик и пералня, които да се добавят в проекта на кораба.
Първият лист на хоризонталния кил на крайцера е поставен на стапелите на 24 ноември (6 декември) 1898 г. След получаване на поръчката при крайно изгодни условия, френските корабостроители загубват ентусиазма и любезността си. С напускането на главния конструктор и директор на корабостроителницата в Ла Сейн А. Логан се увеличават случаите на невнимателно отношение към руските поръчки, строителството се проточва, дава се предимство на строежа на френски кораби. Приемчиците са принудени все по-често да бракуват нискокачествени или не по спецификация направени детайли. Поръчките на механизми и материали са насочени към малки подизпълнители от Пиренеите до границата с Белгия. Руският военноморски агент във Великобритания, капитан 1-ви ранг Иван Петрович Успенский бракува котвените вериги за „Баян“, произведени от малката фирма „Хенри Ууд енд Ко“ по френска поръчка. В Марсилия руските приемчици бракуват вала на носещите лагери на лявата парна машина, капаците на цилиндрите високо налягане и две от буталата.
Официалното залагане на „Баян“ и „Цесаревич“ е в един и същи ден – на 26 юни (8 юли) 1899 г. По предписание на Петербург церемонията е проведена без особени тържественост: офицерите на флота са в цивилни дрехи, руският флаг не се издига на корабите.
В края на 1899 Григорович и Боклевски са сменени от командира на крайцера Александр Ростиславович Родионов и корабния инженер Иван Александрович Гаврилов.
Към 26 май 1900 г. са завършени изпитанията на подводната част на обшивката за водонепроницаемост. На 30 май крайцерът е спуснат на вода – със закъснение от пет месеца. Заради подмяната на бракуваните детайли на лявата машина монтажът ѝ се забавя. Завод Сен-Шамон закъснявал с подмяната на бракуваните бронеплочи.
В процеса на строителството по предложение на А. Р. Родионов от фокмачтата махат бойния марс с две 47-mm оръдия, променят рангоута и разположението на прожекторите, поставят сирена, електрическата трансмисия на рулевата машина е заменена с хидравлична.
В 1902 г. за командир на крайцера е назначен капитан 1-ви ранг Роберт Николаевич Вирен. В същата година за измерване на вибрациите на корпуса на кораба, които се открили при първите заводски изпитания, на крайцера пристига и подполковника по Адмиралтейство Алексей Николаевич Крилов.
На 14 и 16 октомври, близо до Иерските острови, са проведени ходовите изпитания. Вместо планираните 24 часа те продължават само 5 и скоростта нито веднъж не доближава 21 възела, максималната постигната скорост е 20,97 възела. Газенето на крайцера е по-малко от проектното и е 21 фута и 3 дюйма. Последвалите изпитания и отстраняване на заводските дефекти отнемат цялата 1902 и началото на 1903 година.
История на службата Преходът към Далечния Изток Пролетта на 1903 г. „Баян“ прави преход в Кронщат, където на 22 юли участва в генерал-адмиралския преглед, а на 26 юли – в императорския преглед. В същия ден заедно с броненосеца „Ослябя“ се отправя към Средиземно море, където да се срещне с броненосците „Цесаревич“ и „Император Николай I“. По план на ГМЩ този отряд следва да отплава към Далечния Изток, за да подсили Тихоокеанската ескадра. Но на 9 (22) август „Ослябя“ претърпява инцидент в Гибралтарския пролив и „Баян“ продължава своя път самостоятелно. На 25 септември 1903 г. броненосецът „Цесаревич“ и крайцерът „Баян“ напускат Средиземно море, насочвайки се на изток. Те пристигат в Порт Саид на 27-и, а в Суец на 30-и. Следват Джибути – 8 октомври; Коломбо – 21 октомври; Сабанг – 28 октомври. На 7 ноември тръгват от Сингапур към Порт Артур. По пътя екипажът на крайцера провежда учебно-боева подготовки. В 9 часа сутринта на 19 ноември радиостанцията на „Цесаревич“ се свързва със станцията на стоящия на външен рейд при Порт Артур флагмански броненосец „Петропавловск“. На 30 ноември със заповед № 984 на командващия ескадрата „Цесаревич“ и „Баян“ са зачислени към нея. Корабите са включени в програмата на рейдовите учения и се подготвят за боядисване в бойна окраска.
В похода си „Цесаревич“ и „Баян“ тръгват без далекомерите на Бар и Струд, а крайцерът освен това имал проблеми с неудачната конструкция на пантите на люковете на оръдейните амбразури, които се отваряли от ударите на вълните (фактически заради ниското разположение на батареите, това означава че при по-силно вълнение не могат да се използват никакви оръдия, освен 8" в кулите).
В Порт Артур На 25 януари 1904 г., ден преди японското нападение, „Баян“ заедно с „Боярин“ приключват дежурството си. Корабът пуснал котва на външния рейд, където ескадрата се подготвяла за плаване, капитан 1-ви ранг Вирен подал рапорт до началника на ескадрата, в който поискал разрешение за поставянето на противоторпедни мрежи, но не получава отговор. Доколкото крайцерът е в далечния югозападен ред на строя на ескадрата и екипажа не забелязал приближаването на японските миноносци. Нападателите също не забелязали крайцера, който бил заслонен от спомагателния крайцер „Ангара“. Едва с наближаването на катерите от ударените кораби на „Баян“ разбират какво се е случило и в 1 часа и 35 минути разпалват котлите. Заповед за излизане в открито море не се получава. В 4:55 сутринта Вирен напомня на началника на ескадрата за готовността си да излезе в морето, но отново няма заповед. В 8:05 на хоризонта се появяват два бронепалубни японски крайцера, но адмирал Оскар Викторович Старк не изпраща крайцерите си за прехващане, а започва подготовка за излизане на цялата ескадра. „Баян“ води колоната крайцери. Когато японците се скриват, ескадрата се връща на рейд.
На 27 януари японският флот отново приближава Порт Артур. Руската ескадра в килватерна колона излиза насреща им. След половин час престрелка японците се оттеглят от боя. Крайцерите „Баян“ и „Новик“ по време на боя са между двете колони броненосци. След първия изстрел на японския флагман „Микаса“, „Баян“ открива ответен огън от разстояние 29 кабелта. След започналото оттегляне на противника руските крайцери се доближават на 19 кабелта до последните кораби на японците и откриват огън с всички оръдия, до 75-mm. След заповед на командващия се оттеглят и се връщат в строя на ескадрата.
В този бой крайцерът получава около десет попадения на 6" снаряди и до 350 малки пробойни. Излизат от строй три 75-mm оръдия, прожектор и три котела. Загиват 4 матроса, ранени са 35 (двама от тях смъртоносно). От офицерите са ранени лейтенант А. А. Попов и командирът на 6" оръдие поручик В. К. Самарский. Строевият квартирмейстер (старшина на рулевите) Никифор Печерица, независимо от сериозните рани, които получил, не напуснал поста си до флага. Матрос 1-ви ранг Павел Адмалкин след попадение на снаряд в 6" му каземат сам продължава да стреля, като прави 10 изстрела. За този бой Вирен получава Златно оръжие „За храброст“.
При излизанията на ескадрата от пристанището насреща на японската ескадра, „Баян“ изпълнява ролята на флагман на отряда крайцери. Но бойните му възможности са силно ограничени от малката далекобойност на 8" му оръдия. В престрелките с японските кораби на пределни дистанции снарядите му просто не достигали противника.
На 31 март 1904 г. „Баян“ излиза на помощ на ударения и загубил ход миноносец „Страшный“, който е обкръжен от японски миноносци. Наближавайки мястото на битката, крайцерът се озовава срещу отряд от шест японски крайцера, (броненосните „Асама“ и „Токива“ и четири бронепалубни). „Баян“ открива огън, след което под съсредоточения ответен огън на противника пуска Велбот и Ял и започва да спасява екипажа на унищожения миноносец (били спасени 5 души), след което с пресичащ курс се опитва да прегради отряд от руски миноносци от преследващите ги два японски крайцера. Последният залп на японците ляга под самата кърма на „Баян“, но крайцерът успява да се спаси и да вземе лодките си на борда. След като съпровожда миноносците към брега, по заповед на флагмана крайцерът се присъединява към ескадрата. За това сражение капитан 1-ви ранг Вирен е удостоен с орден св. Георги IV степен, наградени са и няколко офицера и матроси.
Следващите действия на Портартурската ескадра се ограничавали до излизания на малки съдове. „Баян“ стоял в залива. На 24 април по заповед на и.д. началник на ескадрата контраадмирал Вилхелм Карлович Витгефт от крайцера са свалени четири 75-mm оръдия, които са поставени на батарея „В“.
На 10 юни „Баян“ под брейд вимпела на капитан 1-ви ранг Николай Карлович Рейценщейн участва в ескадреното излизане в търсене на генерално сражение с японската ескадра. В 19 часа и 10 минути по сигнал на адмирал Витгефт „Баян“, заедно с крайцерите заема място пред ескадрата, която се завръщала в пристанището.