Теодор Ватаций или Теодор Ватаци (; Theodoros Batatzes; † пр. 1166) е византийски пълководец от XII век, зет на византийския император Йоан II Комнин (упр. 1118 – 1143).

Той произлиза от византийската офицерска фамилия Ватаци. При император Мануил I Комнин (упр. 1143 – 1180) Ватаций е деспот на Киликия.

Теодор Ватаций се жени около 1131 г. за византийската принцеса Евдокия Комнина (* ок. 1116), най-малката дъщеря на византийския император Йоан II Комнин и на съпругата му – унгарската принцеса Ирина. Евдокия е по-малка сестра на император Мануил I Комнин. Вероятно за женитбата той получава титлата сееастоипертат.

Теодор Ватаций и Евдокия имат четирима сина и две дъщери: Йоан Комнин Ватаци (* – † 1185) – велик доместик, спечелил голяма победа над селджукските турци в битката при Йелион и Лимохир в Мала Азия, а по-късно въстанал срещу Андроник I Комнин; Андроник Комнин Ватаци (* - † 1176) – убит от селджукските турци при обсадата на Никсар (Неокесарея) през 1176 г., когато предвожда поход срещу Амасия; запазен е негов печат с надпис „Андроник Комнин, син на Евдокия, издънка от багренороден корен, племенник на император Мануил, син на Теодор Ватаций“, датиран към 1163 г.; дъщеря, вероятно Анна Комнина (* – след 1186), която била омъжена за Никифор Синадин, а после и за Алексий Врана; Теодора Комнина Ватацина (* – † след 1185) – омъжила се за дипломата и пълководец Никифор Халуфий; била известна с красотата си и станала любовница на вуйчо си Мануил I, на когото родила незаконен син; Исак Комнин Ватаци (*) – известен единствено от един епиталамий, съставен около 1158 г. по повод на сватбата му с Ирина Комнина, която била правнучка на севастократор Исак Комнин. Алексий Комнин Ватаци (*  – † след март 1160 г.) – около 1158 г. се оженил за Мария Пигонитиса; баща е на севастократор Исак Комнин.

По нареждане на император Мануил I той е командир на войска при множество военни операции на Балканите и в Мала Азия. През 1150/1151 г. Теодор ръководи обсадата на окупирания от унгарците Земун при сливането на Сава и Дунав в тема Сирмион. Защитниците на града капитулират, понеже не пристига обещаната от унгарския крал Геза II помощ. През 1158 г. Ватаций придружава императора в похода му против малоарменския княз Торос II, който се отцепва от Византия. Той успява да превземе важния пристанищен град Тарс.

Не е известно как и кога е умрял.

Източници

Йоан Кинам 114−115; 180−181 (Edition – August Meineke) Теодор Продром, Historische Gedichte 54

Литература

Външни препратки Theodoros Batatzes , Prosopography of the Byzantine World Theodoros Batatzes, Medieval Lands The Batatzes family, genealogy.euweb.cz

Категория:Деспоти Категория:Византийски военачалници Категория:Ватаци