Георги Методиев Аначков е български офицер от Държавна сигурност (генерал-лейтенант). Той е дългогодишен ръководител на Второ главно управление (1972 – 1990) и заместник-министър на вътрешните работи (1982 – 1990).

Биография Ранни години Георги Аначков е роден на 1 април 1920 година в Радомир в бедно семейство. Баща му Методи Стоянов притежава 13 декара земеделска земя и се наема като общ работник, през 1942 – 1943 година лежи в затвора. Георги Аначков има двама по-малки братя, единият от които става инженер-химик, а другият – архитект.

Първоначално Аначков учи в родния си град, където завършва първите два класа на гимназията. През този период по собствените му думи е чест инициатор на „побоища върху легионерите“. През 1935 година напуска училище и започва работа при свой родственик в София, който има кръчма в квартал „Еврейски герен“. През 1936 – 1937 година учи в софийската Седма мъжка гимназия, а след това се премества в смесената гимназия в Перник, където учи и брат му. Там се включва в дейността на комунистическия Работнически младежки съюз. Завършва гимназията през 1940 година. Малко след това е арестуван за кратко, а през август става член на Българската комунистическа партия (БКП).

През есента на 1940 година Георги Аначков постъпва във Висшето училище за стопански и социални науки във Варна. Там ръководи група на комунистическия Български общ народен студентски съюз, опитвайки се с ограничен успех да набавя боеприпаси за дейността на БКП. По собствените му спомени купува 50 – 60 патрона от свои познати във флота. На 20 февруари 1943 година е арестуван и изпратен в концентрационния лагер „Кръстополе“, където остава до октомври, когато е освободен и се връща във Варна. В началото на 1944 година прекарва няколко месеца в Радомир, опасявайки се от арестите на комунисти във Варна, след което се връща там и до лятото завършва семестриално Висшето училище.

След началото на Съветско-българската война през 1944 година и настъпването на съветските войски към Варна Аначков участва в организираните на 8 септември от комунистите демонстрации пред Варненския затвор, при които са освободени част от затворниците. Веднага след Деветосептемврийския преврат е изпратен с група комунисти, която да установи контрол над Балчик, след което заминава за Радомир.

Ранна кариера На 11 септември 1944 година Георги Аначков е назначен за ръководител на формиращата се Държавна сигурност при околийското управление на Министерството на вътрешните работи (МВР) в Радомир, а през декември е подчинен пряко на софийското областно управление. На тази длъжност се включва активно в масовите насилия при налагането на комунистическия режим в страната, като според по-късните му служебни характеристики е отговорен за „суровото, но справедливо наказание на стотици фашистки престъпници в Радомирско“. През декември 1946 година е повишен за успехите си в предходните избори и референдум, когато се проявява „не само като добър милиционер, но и като добър агитатор, ползващ се с голямо влияние в Радомирска околия“. Докато е в Радомир става първо секретар на първична организация на БКП, от 1946 година е член на Градския комитет, отговарящ за пропагандата, а от 1947 година е секретар на Градския комитет и член на Околийския комитет.

През февруари 1947 година Аначков е прехвърлен в областното управление на МВР в София. Там негов пряк ръководител е Богдан Думков, който има положително мнение за него и дава тласък на кариерата му. Въпреки това Думков отбелязва склонността му към насилие, като през 1949 година Аначков дори е наказан с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин.Биография на Георги Аначков През 1948 година се жени за Милка Пенева, дъщеря на адвокат от Дряново, завършила Художествената академия. През февруари 1950 година вече има ранг на началник на отделение.

На 9 февруари 1951 година Георги Аначков става началник на Окръжното управление на МВР в Хасково, а с военизирането на Държавна сигурност няколко седмици по-късно получава званието майор. Той остава начело на окръжното управление в Хасково до пролетта на 1958 година с едногодишно прекъсване през 1953 – 1954 година, когато преминава курс в школа на КГБ в Съветския съюз. Докато е в Хасково е член на Окръжния комитет на БКП и на Окръжния народен съвет.

В разузнаването и първи период начело на Второ управление На 20 май 1958 година Георги Аначков е назначен за заместник-началник на Първо управление на Държавна сигурност като част от процеса на разширяването на управлението за външно разузнаване, в който в него са привличани офицери от други подразделения на Държавна сигурност. През лятото на 1960 година управлението планира да го изпрати като резидент в Гърция, но това така и не става. Вместо това е назначен под прикритието на дипломат в посолството в Лондон, за да се запознае с работата под прикритие и да учи английски език. През 1960 година е получава привилегирования статут на активен борец против фашизма и капитализма, главно заради престоя си в лагер.

На 14 август 1962 година Аначков е преназначен за заместник-началник, а на 15 ноември за началник на контраразузнавателното Второ управление. На този пост ръководи успешната операция срещу дипломата Иван-Асен Георгиев, осъден на смърт като американски шпионин. През 1964 година е повишен в генерал-майор.

На 3 май 1966 година Георги Аначков е върнат в Първо управление, запазвайки ранга си на началник на управление. Под фалшивото име Георги Методиев Стоянов отново е назначен на прикритие във външното министерство и през следващата година става съветник в посолството в Ливан, оглавявайки местната резидентура. През следващите години има предложения да бъде прехвърлен в Сирия или Турция, които остават нереализирани.

Началник на Второ главно управление

На 4 август 1972 година Георги Аначков отново става началник на Второ главно управление, след като предишният му ръководител Григор Григоров е отстранен заради подозрения в нелоялност към ръководството на режима. През 1974 година е повишен в генерал-лейтенант.

Заместник-министър на вътрешните работи

На 2 септември 1982 година Георги Аначков е назначен за заместник-министър на вътрешните работи, запазвайки поста си на началник на Второ главно управление.

От април 1986 г. е член на централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКПDirectory of Bulgarian officials, 1986, p. 9.

Последни години

При реорганизацията на Държавна сигурност в началото на 1990 година Георги Аначков е освободен от постовете си на 30 януари с влизане в сила на 1 юли. През следващите години той не прави никакви публични изявления и не е разследван за дейността си в Държавна сигурност.

Георги Аначков умира през 1995 година.Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269

Военни звания Майор (30 април 1951) Подполковник (29 април 1952), предсрочно Полковник (от 25 август 1954), предсрочно Генерал-майор (7 септември 1964)Указ № 538 от 7 септември 1964 г. и М3 I-3360 от 14 септември 1964 г.) Генерал-лейтенант (3 септември 1974)Указ № 1919 от 3 септември 1974 г. и М3 I-2968 от 6 септември 1974 г.)

Награди С указ №587 от 31 март 1980 г. е обявен за герой на социалистическия труд.Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 167 Носител е на орден „Народна република България“ I ст. (1970, 1974, 1978, 1986), последния за принос към Възродителния процес, два пъти „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, 9 септември 1944 г. с мечове, два пъти „Червено знаме“ и „За храброст“.

Бележки

Цитирани източници

Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Родени в Радомир Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Възпитаници на Икономическия университет – Варна Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Активни борци против фашизма и капитализма Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ Категория:Хора, свързани с Възродителния процес Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Членове на ЦКРК на БКП