Венецуела или Венесуела„Българска енциклопедия А-Я“, 2007. ( ), официално Боливарска република Венецуела ( ), е държава в северната част на Южна Америка. Тя е федерална президентска република, състояща се от 23 щата, столична област (включваща Каракас) и федерални зависими територии (включващи островите около бреговете на страната). Венецуела е сред най-урбанизираните страни в Латинска Америка; по-голямата част от венецуелците живеят в градовете на север, особено в столицата Каракас, която е най-големият град. Венецуела е член-основател на Организацията на обединените нации (1945 г.), Организацията на американските държави (1948 г.), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) (1960), групата на 15-те (1989), Световната търговска организация (1995 г.), Боливарска алианс за Америка (ALBA) (2004) и на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) (2008).
Територията на страната обхваща около 916 445 km² с население от около 29,1 млн. души. Венецуела е страна с изключително голямо биологично разнообразие, с хабитати, вариращи от Андите на запад до тропическите гори на Амазонския басейн в южната част, през обширните равнини (лянос) и Карибския бряг в централните части до делтата на река Ориноко в източната част. Климатът е субекваториален, със средна месечна температура 25 – 29 °C.
Столица на Венецуела е град Каракас.
География
Разположение Венецуела се намира в Южна Америка. Заема площ от 916 445 km². Граничи с Колумбия на запад, Бразилия на юг и Гаяна на изток. Столицата на страната е град Каракас, намиращ се на брега на Карибско море. Бреговата ѝ ивица е с дължина 2800 km и включва множество острови в Карибско море, а на североизток се мие от Атлантическия океан. Карибските острови Тринидад и Тобаго, Гренада, Кюрасао, Бонер, Аруба и Подветрените Антилски острови се намират близо до крайбрежието на Венецуела.
Релеф и води В басейна на река Ориноко е най-високият в света водопад, Анхел – 1054 m. Горите заемат около 50% от територията на страната. Останалата част от територията е заета от високотревни савани и планини. Най-високият връх е Боливар – 4979 m. В Карибско море страната има стотици острови, като най-големият от тях е остров Маргарита, който е предпочитана туристическа дестинация.
Венецуела е страна, в която има екваториални гори, високи планини, савани. Докато Лос Лянос, равнинният район между Андите с тяхното продължение Кордилера де ла Коста и река Ориноко е зает от савани, то южната и югоизточната част на Венецуела са заети от Гвианската планинска земя, една от най-старите земни плочи и малка част от Амазонската низина, най-голямата равнинна площ на планетата, които са покрити с гъсти екваториални гори. Това са едни от най-дивите кътчета на Земята. Тук природата все още е в своя първичен вид, незасегната от човека, понеже през Гвианската планинска земя не преминават почти никакви пътища и този регион, заемащ близо 50% от територията на Венецуела е напълно откъснат от света и населен с индианци, които дори в началото на XXI век живеят в първобитни условия, без електричество, без връзки с външния свят и в колиби от дърво, слама или палмови листа. Освен това тук и дърводобивът не е много развит, тъй като Венецуела задоволява потребностите си с големия нефтодобив по крайбрежието. Характерни за Гвианската планинска земя са т.нар. тепуи, високи върхове, остатък от най-старите земни плочи, издигащи се като гигантски непревземаеми цитадели над околните планини и покрити с гъсти екваториални гори.
Биоразнообразие Това е едно от местата, което държи рекорд по биоразнообразие в света. Множество от местните видове растения и животни са ендемити (срещат се само тук). Над 900 вида орхидеи са ендемити за този регион. Тук се срещат и уникален вид гъби, които убиват насекоми с отрова. Като цяло Венецуела има изключително богата флора и фауна, представена от над 40 000 вида цветни растения, 430 вида бозайници, сред които ягуар, пума, оцелот, тапир, мравояд, броненосец, много видове маймуни, кинкажу, капибара и др. Около 1500 вида птици (от пъстри папагали, тукани, трогони и др. до кондорите от Андите). Множество влечуги, сред които огромен брой змии, представени от много силно отровни видове като ярака и коралова змия и от неотровните гиганти боа, питон и най-голямата змия в света анаконда, достигаща 11 m дължина, а също и многокрокодили и алигатори, сред които и черния кайман, който е един от най-големите крокодили в света. Огромен брой насекоми и жаби, сред които и дървесната жаба кокои, която е най-отровното земноводно на планетата, а реките са дом на най-хищната риба в света пираня.
Административно деление
Страната е разделена на 23 щата, 1 столичен окръг* и 1 зависим окръг*. Амасонас, Ансоатеги, Апуре, Арагуа, Баринас, Боливар (Bolivar), Карабобо, Кохедес, Делта Амакуро, Зависим окръг, Федерален окръг*, Фалкон, Гуарико, Лара (Lara), Мерида, Миранда (Miranda), Монагас, Нуева Еспарта, Португеса, Сукре (Sucre), Тачира, Трухильо (Trujillo), Варгас (Vargas), Яракуй, Сулия.
Забележка: Федералният зависим окръг се състои от 11 федерално контролирани островни групи, състоящи се от общо 72 самостоятелни острова.
История
Основни събития Венецуела е колонизирана през 1522 г. от Испания, която преодолява съпротивата на коренното население. Венецуела първа от испанските колонии в Америка обявява независимост (през 1811 г.), но истинска независимост постига през 1821 г. (първоначално като субект на федералната република Велика Колумбия и пълна независимост през 1830 г.). През XIX век Венесуела страда от политическа нестабилност и диктатура. През XX век е била управлявана от регионални военни командири. За първи път се установява демократично управление от 1945 до 1948 г., последвано от период на диктатура. Венецуела отново става демократична през 1958 г., докато по това време в повечето страни от Латинска Америка се установяват военни диктатури. Икономическата криза през 80-те и 90-те години на XX век довежда до политическа криза, чиято кулминация са бунтовете в Каракас през 1989 г., два опита за преврат през 1992 г. и свалянето от власт на президента Карлос Андрес Перес през 1993 г. заради корупция. Сривът в доверието към съществуващите партии през 1998 г. довежда до избирането на бившия военен офицер Уго Чавес, както и началото на Боливарската революция, започнала през 1999 г. с учредително събрание за написването на нова конституция.
Ранна история Човешкото присъствие във Венецуела датира най-вероятно отпреди 15 000 години, като най-ранните свидетелства за това са дървообработващи инструменти и други оръдия на труда, открити по високите тераси на река Педрегал в западна Венецуела. Детайли от ловни пособия, като например върхове на копия от късния плейстоцен, биват открити след разкопки при серия от археологически обекти, познати като „Хобо“. Според радиовъглеродните изследвания тези пособия датират от 13 000 до 7000 пр.н.е.Kipfer 2000, стр. 172.
Не е известно колко хора са живели във Венецуела в предколумбовата епоха; възможно е населението да е било около един милион души, към които освен оцелелите до днес местни племена са се причислявали и народите ауаке, какетио, мариче и тимото-куика. Броят на тези хора намалява след испанското нашествие, най-вече заради донесените от Европа болести.Wunder, Sven (2003), Oil wealth and the fate of the forest: a comparative study of eight tropical countries, Routledge. стр. 130. Предколумбовото население е произвеждало главно царевица на запад и маниока на изток. Голяма част от равнините лянос са били култивирани по методите на подсечно-огневото земеделие и/или чрез постоянни стопанства.
Колонизация
През 1499 г. Алонсо де Охеда открива залива Маракайбо и назовава страната Венецуела (Малката Венеция, Венецийка). Колонизирането на континентална Венецуела от испанците започва през 1522 г. с основаването на първото постоянно испанско селище в Южна Америка – Кумана. През XV век Германия също прави опити за колонизация. Местните вождове като Гуайкайпуро (1530 – 1568) и Таманако оказват съпротива на испанците, но в крайна сметка биват подчинени. Таманако бива екзекутиран по заповед на основателя на Каракас – Диего де Лосада. През XVI век много от местните жители, като мариче, се покръстват и стават католици. Ранните колониални селища се появяват най-вече по брега, на север, но в средата на XVIII век испанските изследователи проникват във вътрешността на днешна Венецуела, по течението на река Ориноко. Там те срещат сериозна съпротива от местния народ йекуана между 1775 и 1776 г.Gott (2005:203)
Най-източните испански селища влизат в състава на испанската провинция Нова Андалусия. От началото на XVI век по-голямата част от територията е под администрацията на Кралската аудиенция Санто Доминго, през XVIII век става част от вицекралството Нова Гранада, а от 1776 г. нататък е реорганизирана като Генерално капитанство Венецуела. Град Каракас, основан през 1567 г., се превръща в ключово място на администрираната територия, добре защитен от пиратски нападения, в близост до плодородни земи и в район със здравословен климат.Ewell, Judith (1984), Venezuela:A Century of Change, C. Hurst & Co, стр. 4
Независимост и XIX век
След серия от неуспешни въстания водената от маршал Франсиско де Миранда Венецуела обявява независимост на 5 юли 1811 г. Това действие полага началото на Венецуелската война за независимост. През 1812 г. обаче опустошително земетресение разрушава Каракас, като в същото време избухва и въстание на лянеросите (животновъди), което срива Първата венецуелска република.. p. 103. На 7 август 1813 е обявена Втора венецуелска република, но след няколко месеца се срива и тя.
Независимостта най-накрая е постигната, когато Симон Боливар заедно с Антонио Хосе де Сукре и Хосе Антонио Паес печелят битката при Карабобо на 24 юни 1821 г. Впоследствие конгресът на Нова Гранада прехвърля контрола на армията ѝ на Симон Боливар, който освобождава няколко южноамерикански държави и създава Велика Колумбия. Венецуела остава част от нея до 1830 г., когато водено от Паес въстание обявява създаването на държава Венецуела, а Паес става неин първи президент. Двадесетте години военни действия костват живота на 1/4 до 1/3 от населението, включително на половината бяло население. Към 1830 г. населението е било около 800 000 души."Venezuela – The Century of Caudillismo". Библиотека на Конгреса.
През по-голямата част от XIX век Венецуела преминава през политическа нестабилност и диктаторско управление, включително на президента Хосе Антонио Паес, който е президент три пъти и управлява общо 11 години между 1830 и 1863 г. Това довежда до т.нар. Федерална война (между 1859 и 1863), по време на която загиват стотици хиляди в страна, чието население е не повече от 1 милион души. През втората половина на века се отличава и диктатурата на Антонио Гусман Бланко, друг каудильо (военен ръководител), който е президент за 13 години в периода 1870 – 1887 г.
През 1895 г. дългогодишен спор с Великобритания за територията Гаяна Есекиба довежда до т.нар. Венецуелска криза. След редица дипломатически мисии, през 1899 г. международен трибунал в Париж дава по-голямата част от територията на Великобритания.R. A. Humphreys (1967), „Anglo-American Rivalries and the Venezuela Crisis of 1895“, Presidential Address to the Royal Historical Society 10 декември 1966, Transactions of the Royal Historical Society, 17: стр. 131 – 164
XX век