Гуидо да Монтефелтро

Гуидо I да Монтефелтро Стари (; * ок. 1220/1225, Сан Лео; † 29 септември 1298, Анкона) от рода Да Монтефелтро е един от най-известните кондотиери на своето време и един от най-важните лидери на проимперската партия на гибелините в Романя.Tommaso di Carpegna Falconieri: Guido I. da Montefeltro. In: Dizionario Biografico degli Italiani Той е и политик, граф на Урбино и граф на Монтефелтро (1255 – 1266 и 1282 – 1283), францискански монах. Giovanni Battista Picotti: Guido da Montefeltro, Enciclopedie on line. TreccaniAldo Rossi: [Montefeltro, Guido da]. Enciclopedia Dantesca (1970). Treccani

Данте Алигиери пише за него в своята „Божествена комедия“ (Ад, Песен 27).Данте Алигиери: Божествена комедия. Inferno, Canto XXVII, vv. 76 – 78.

Произход

Гуидо произхожда от страничен клон на италианското благородническо семейство на графовете Карпеня, което датира от X век – Да Монтефелтро. Той е син на Монтефелтрано II да Монтефелтро († 1255), кондотиер, господар на Урбино, граф на Монтефелтро и на Пиетрарубия, и на неизвестна жена. По бащина линия е внук на Бонконте I да Монтефелтро, граф на Монтефелтро, 1-ви граф на Урбино. Има трима братя: Тадиоло (Тадео) († 1282), граф на Пиетрарубия, подест на Римини и Лука, управител на Папската област, командир на папските войски; Орландо († 1282), духовник; Монтефелтрано (Фелтрано)

Биография Ранни години Гуидо, роден около 1220 г., е болнаво дете, но в напреднала възраст е силен и издръжлив. От ранна възраст има специални отношения с бъдещия свети Франциск от Асизи, защото е носен на ръцете на него като малко дете и по-късно, според него, светецът му е помогнал да се справи с множество трудности: Гуидо го смята за свой личен покровител и завършва живота си като монах от Францисканския орден.

Израства с по-малките си братя Тадео, Орландо и Фелтрано в замъка Сан Лео в днешна провинция Римини. Тадео получава графство Пиетрарубия като бащино наследство, но се обръща срещу традиционно имперската – гибелинска политика на семейството си, като минава на страната на противниковата партия на гвелфите до степен, че получава благодарствени писма от папа Климент IV за ангажимента си към папските интереси. Той е и на служба при папския генерален викарий и водач на гвелфите Шарл I Анжуйски, крал на Сицилия. Възможно е Тадео да е направил тази смяна на съюза, за да коригира впоследствие съдбата си като второроден син с папска помощ, защото през 1266 г. той се обръща директно срещу брат си Гуидо и узурпира Графство Монтефелтро. През 1261 и 1265 г. той е гвелфски подест на Римини, през 1270 г. – на Лука, а през 1273 г. е управител на Папската област. Той също така командва папските войски, които в отмъщение опожаряват замъците на Гуидо. Умира във Форли на 1 май 1282 г. – в битка срещу брат си. Впоследствие Гуидо успява да си върне Графство Монтефелтро, но през 1282 г. оставя Графство Пиетрарубия на племенника си Корадо, син на Тадео, който обаче се заклева във вярност на папата през 1290 г. Корадо е подест на Форли, изгонен е оттам през 1298 г. и е убит от поданиците си , които малтретира, в Пиетрарубия на 8 юни 1298 г.Sardimpex. Montefeltro с. 11 – 17 (online)

Следващият брат на Гуидо, граф Орландо, става духовник, провост е на капитула на катедралата на Сан Лео от 27 август 1258 г. и впоследствие управлява като епископ на Сан Лео (Монтефелтро) от 1275 до 1282 г.

Не е известно нищо повече за най-малкия му брат Фелтрано, който получава само няколко замъка в графство Монтефелтро, когато наследството на баща му е разделено на 27 август 1258 г.Sardimpex Montefeltro S. 12 von 17 (online)

Граф на Джаджоло Чрез брака си с Манентеса ди Джаджоло, която произхожда от гибелинския род на графовете на Джаджоло, Гуидо, след смъртта на девер си граф Уберто ди Джаджоло през 1263 г., получава владение на това графство, което се простира в долината на река Биденте-Ронко в Апенините на границата на Тоскана с Романя и включва територията на Кузерколи, Валдопио и Партичето. Имперски документ от август 1267 г. потвърждава тази му собственост и подчертава лоялността и отдадеността на Гуидо като граф на Монтефелтро и на Джаджоло към имперските интереси.Gino Franceschini: I Montefeltro. S. 74.

За Гуидо придобиването на Графство Джаджоло означава значително разширение на властта, не на последно място защото му дава засилено влияние върху град Форли, управляван от гибелините, чието гражданство той придобива.Gino Franceschini: I Montefeltro. с. 74. От замъка Джаджоло, който е споменат за първи път в документи през 1021 г., днес са останали само руините на бастионите.

Това графство обаче не остава дълго във владение на Гуидо, тъй като архиепископът на Равена Филипо да Пистоя, който е враждебно настроен към него и смята графството за църковно феодално владение, го прехвърля на явния противник на Гуидо, Малатеста да Верукио. Той го предава на второродния си син Паоло Малатеста.Gino Franceschini: I Montefeltro. с. 74. Гуидо се противопоставя на това учредяване на властта в името на императорските права и претенциите на съпругата си, както и в името на наследницата на Уберто ди Джаджоло, дъщеря му Орабиле Беатриче. Спорът се проточва, докато на 28 август 1269 г. роднините на починалия граф Уберто, вдовицата му Беатриче и дъщеря му Орабилия Беатриче не продават правата си върху графството в църквата „Санта Кроче“ в Урбино на потомък на Малатеста. Освен това през 1269 г. гореспоменатият Паоло Малатеста, известен като „Красивият“, се жени за Орабилия Беатриче ди Джаджоло, последната наследница на графовете Джаджоло. Това очевидно изключва Гуидо от наследяването на графството. Така Паоло Малатеста става родоначалник на кадетския клон Малатеста ди Джаджоло, който изчезва през 1757 г.

Гуидо като кондотиер Изключителната роля на Гуидо като кондотиер е очевидна в борбата срещу личните му съперници от рода Малатеста, както и срещу регионалните поддръжници на противниковата партия на гвелфите. Това обаче не се ограничава само до това, а е засенчено от приноса му към епичната борба на династията Хоенщауфен за запазване на териториите на Свещената Римска империя в Италия и за осигуряване на собствените й претенции за власт, особено в Сицилия. Тези исторически претенции са оспорени от претенциите за суверенитет на папството, както и от усилията за разширяване на Франция в Италия в лицето на Шарл I Анжуйски, крал на Неапол от Анжуйската династия, брат на краля на Франция Луи IX, който поставя под въпрос тези твърдения и в крайна сметка успешно ги анулира.

Регионални конфликти с Болоня и с Малатеста

Яростните противници на Гуидо са Малатеста, господари на Римини. Първоначално това е по лични причини, тъй като Гуидо се чувства предаден от семейство Малатеста, когато става въпрос за наследството на Графство Джаджоло от съпругата му. Това води до война срещу Малатеста да Верукио, в която Гуидо е победен и следователно трябва да се откаже от претенциите си към Графство Джаджоло през 1269 г. Друга причина за опозицията е, че Гуидо е водещ представител на гибелините, а Малатеста да Верукио, господар на Римини, е водещ представител на противниковите гвелфи. Следващата конфронтация с Малатеста да Верукио се състои на 20 юни 1271 г. близо до крепостта Монтелуро, която Гуидо защитава срещу Малатеста. Гуидо атакува обсаждащите, прогонва ги и пленява 200 вражески бойци. След това пожелава атака срещу Римини, но конят му пада и той е пленен от противниците си. Не е известно как си възвръща свободата. Самият той отдава освобождението си на помощта на Свети Франциск от Асизи.Gino Franceschini: I Montefeltro. dall’Oglio, editore 1970, с. 76

През 1275 г. в Романя се провежда мащабна конфронтация между гвелфи и гибелини, довеждаща до битката при Сан Проколо. Причината е, че Болоня, която е доминирана от гвелфите, напада град Форли, управляван от гибелините. Този опит се проваля, след което гибелините под командването на Гуидо да Монтефелтро, Магинардо Пагани и Теобалдо Орделафи, чието семейство управлява град Форли от XIII до XV век, поемат властта. Сега войските атакуват Болоня и ги разбиват напълно на река Сенио в Тосканско-Романските Апенини, близо до моста Сан Прокло, където Виа Емилия пресича реката: болонците дори губят символа на града – Карочо (теглената от волове четириколесна триумфална колесница, използвана от средновековните италиански републики, за да получат подкрепа от Отвъдното, като носят в битка изображението на градския светец-покровител и градското знаме), както и губят своето знаме. И двете са донесени триумфално от Гуидо във Форли, където са публично изложени като символ на победата. През лятото на същата година Гуидо успява да завладее Червия – град на гвелфите на Адриатическо море, и по този начин лишава съюзника Болоня от доставките на сол.

Скоро след това Гуидо постига важна победа срещу Малатеста да Верукио, побеждавайки го през септември при Роверсано (сега част от град Чезена) и впоследствие прогонвайки го от град Чезена. Този успех довежда до издигането му в титлата „капитан на народа“ на Форли и Фаенца и по този начин на практика до лидер на гибелините в цяла Романя.

Гуидо на служба при Хоенщауфен При император Фридрих II

Още чичото на бащата на Гуидо, граф Тадео да Монтефелтро, господар на Фаджуола и Кастелделчи, е отявлен поддръжник на император Фридрих II Хоенщауфен и участва в битките му в Апулия през 1223 г. и в Капуа през 1243 г. Genealogie delle Famiglie Nobili Italiani [Sardimpex.com] Гуидо следва този пример в млада възраст и се сражава в армията на император Фридрих II като командир на контингента на град Форли. Първо през 1240 г. при обсадата на Фаенца, а по-късно в битки в Ломбардия и в битката при Парма, в която армията на Фридрих II претърпява решително поражение на 18 февруари 1248 г. Това води до значителен неуспех за управлението на Хоенщауфен в Италия и за партията на гибелините. Според хрониста Кобели Гуидо получава почетен знак от император Фридрих II като благодарност за усилията си, който изобразява императорския орел на златно поле и герба на град Форли. И след смъртта на император Фридрих II през 1250 г. Гуидо остава непоколебимо лоялен към Хоенщауфените – и по време на отсъствието на владетели и претенденти на Хоенщауфените в Италия, защитавайки правата на империята срещу претенциите на Римската курия. През този период Гуидо прави множество военни операции в Романя срещу въоръжени групировки на гвелфите. Боевете довеждат до тежки загуби и за двете страни.Gino Franceschini: I Montefeltro. S. 48.

При крал Конрад IV

Конрад IV, единственият законен син на император Фридрих II, е римско-германски крал и, наред с други неща, крал на Италия и крал на Йерусалим. Фактът, че той заминава за Италия през 1251 г., за да завладее наследството си – Кралство Сицилия, дава голям тласък на партията на гибелините, като водещите фигури, включително Гуидо да Монтефелтро, очаквано отиват във Верона и Гойто в началото на ноември 1251 г., за да се срещнат с краля и да го помолят за подкрепа за осигуряване на сигурността на Имперска Италия. Крал Конрад обаче се интересува по-малко от имперска Италия и борбите между гвелфи и гибелини, а предимно от завладяването на Сицилианското кралство, което е наследил от предците си. Затова през април 1252 г. той се отправя към Апулия и завладява Неапол, но не успява да постави Сицилия под свой контрол. Той умира, отлъчен от Църквата, през 1254 г. Междуцарствието, което започва по този начин в Германия, засяга и Гуидо да Монтефелтро и неговите другари гибелини, тъй като означава, че в продължение на години няма шанс за кралски поход към Рим и масивна военна подкрепа за гибелините в Италия от страна на германската армия.

При крал Манфред