Уилям Курц Уимзът Младши (, р. 17 ноември 1907, Вашингтон, САЩ – п. 17 декември 1975, САЩ) е американски литературен теоретик. Известен е на първо място с двете есета, които пише заедно с Монро Бърдсли – „The Intentional Fallacy“Beardsley, Monroe and William K. Wimsatt. „The Intentional Fallacy“. – Sewanee Review, vol. 54 (1946): 468 – 488. Reprinted in Joseph Margolis, ed., Philosophy Looks at the Arts, 3rd ed. Philadelphia: Temple University Press, 1987. и „The Affective Fallacy“Beardsley, Monroe and William K. Wimsatt. „The Affective Fallacy“. Reprinted in Hazard Adams, ed., Critical Theory since Plato. New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1971. – ключови текстове за Новото литературознание.Michael Wreen, „Beardsley's Aesthetics“, The Stanford Encyclopedia of Philosophy, 2005.
Биография Роден е във Вашингтон. Завършва Джорджтаунския университет, а след това получава докторска степен в Йейлския университет (1939 г.). През 1939 г. започва да преподава в департамента по англицистика на Йейлския университет, където остава до смъртта си през 1975 г.
Основната област на научните му интереси е английската литература от 18 век.Leitch, Vincent B., William E. Cain, Laurie A. Finke, Barbara E. Johnson, John McGowan, and Jeffrey J. Williams. „William K. Wimsatt Jr. and Monroe C. Beardsley“. В: The Norton Anthology of Theory and Criticism. Ed. Vincent B. Leitch. New York: W. W. Norton & Company, 2001. 1372.
Влияния Уимзът е повлиян от Монро Бърдсли, съвместно с когото пише някои от най-важните си текстове. Запознава се и изследва внимателно естетическите теории на антични автори (на първо място на Аристотел и Касий Лонгин), както и на свои съвременници като Томас Стърнз Елиът.
Самият той оказва важно влияние върху развитието на Литературознанието на читателския отклик, както признава например Стенли Фиш, както и върху трудовете на Уолтър Бен Майкълс и Стивън Нап, които му посвещават страници в своя прочут теоретичен манифест „Срещу теорията“.Стивън Нап и Уолтър Бен Майкълс, „Срещу теорията“, превод ат английски Албена Бакрачева, сайт на Богдан Богданов.
Признание През 1963 г. Уимзът получава титлата почетен доктор на университета в Сейнт Луис.
Библиография The Prose Style of Samuel Johnson (1941) Philosophic Words: A Study of Style and Meaning in the „Rambler“ and „Dictionary“ of Samuel Johnson (1948) The Verbal Icon: Studies in the Meaning of Poetry (1954) (в съаторство с Клинт Брукс) Literary Criticism: A Short History (1957) Hateful Contraries: Studies in Literature and Criticism (1965)
Литература за него Davis, Robert Con, and Ronald Schleifer. Contemporary Literary Criticism: Literary and Cultural Studies. 2nd ed. New York: Longman, 1989. De Man, Paul. „Form and Intent in the American New Criticism“. В: Blindness and Insight. 2nd ed. London: Routledge, 1983. Leitch, Vincent B., William E. Cain, Laurie A. Finke, Barbara E. Johnson, John McGowan, and Jeffrey J. Williams. „William K. Wimsatt Jr. and Monroe C. Beardsley“. В: The Norton Anthology of Theory and Criticism. Ed. Vincent B. Leitch. New York: W. W. Norton & Company, 2001. 1371 – 1374.
Източници
Външни препратки Уилям Уимзът в Project Gutenberg
Категория:Американски литературни теоретици Категория:Възпитаници на Джорджтаунския университет Категория:Възпитаници на Йейлския университет Категория:Почетни доктори в САЩ Категория:Родени във Вашингтон (ОК) Категория:Починали в Ню Хейвън Категория:Преподаватели в Йейлския университет