Митраизмът е мистериален култ, практикуван в Римската империя от II в. пр.н.е до IV век. В свидетелствата на античните авториПодробен списък на запазени свидетелства (англ) се срещат названия като „тайнствата (мистериите) на Митра“ или „мистериите на персийците“, докато названието „митраизъм“ е неологизъм, създаден покрай опитите за негова историческа реконструкция. Преки писмени свидетелства за догмите и съдържанието на култа няма и за тях се съди косвено по запазените материални следи. Известни са над 400 археологически обекта, свързани с митраизма.Съставен е корпус на находките известни до към средата на ХХ в., станал стандарт за цитиране с абревиатурата CIMRM, следващ изданието Vermaseren, M. J. (1956, 1960), Corpus inscriptionum et monumentorum religionis mithriacae, 2 vols., The Hague: Martinus Nijhoff.
Божество Митра фигурира в прото-индоевропейската митология, но днешните изследователи са склонни да приемат, че митраизмът е нововъзникнал култ, който няма реални връзки с предшестващите го вярвания.виж напр. Ulansey D., The origins of the Mithraic mysteries (Oxford University Press, 1991) В по-ранните и все още авторитетни разработки на Франц Кюмон подобна връзка се е приемала без достатъчни уговорки.Кюмон Ф., Мистериите на Митра, София: Шамбала, 1999 (прев. от Cumont F., Les mystères de Mithra, Brussels, 1900; онлайн)
Митра е бил описван като sol invictus („непобедимото слънце“), така че той е соларно божество. Местата за неговия култ са станали известни като митреуми, най-често подземия.
Иконографски представителна за митраизма е сцена на бикоубийство (тавроктония; англ. tauroctony). Посветените в култа минавали през поредица от степени, като практикуващите били от различни социални слоеве, включително и роби. Доколкото божеството било закрилник на армията и на договорите, култът бил разпространен най-вече сред римските легионери и дребната аристокрация. В някои провинции в култа участвали и жени.
Общи сведения Митология За божеството Митра се говори още в най-старите индийски текстове, известни като Ригведа. То е митологично представен в близначна двойка с другата водеща фигура, тази на Варуна и често пъти в химните те са споменати в двойка като Митра-Варуна. Докато Варуна е натоварен с магическата дейност на творящото начало, Митра изпълнява юридическата функция като морален коректив в арийското общество. След отделянето на клонът, чийто продължение са иранските народи, Митра присъства в мидийската, в персийската и в сако-сарматската традиция. В този смисъл той е ирански универсален, независимо от своите локални варианти. Културният синкретизъм и възникналата духовна динамика, в който съжителстват религиозните идеи, водят до промени и пренареждане на представите за Митра. С политическия изгрев на персите Ахемениди, които наследяват придобивките и авторитета на Мидийската империя, идва времето на ранния зороастризъм – учение на иранския реформатор Заратустра (VI век пр.н.е.). Митра е осъзнаван като културен инструмент на системните жертвоприношения на животни сред иранците, а именно този ритуал е заклеймен от Заратустра. В Гатите (песнопения), съставна част от Авеста, които по език и стил се смятат за пряко дело на пророка, Митра отсъства. Спецификите на автентичните родови представи, в които се проявява източноиранският Митра, позволяват да се формулира в науката тезата за един „сакски митраизъм“. Този възглед не е така мистериален като двойника си в западния дял на иранския свят. Изразява се в своеобразни рицарски общности на честта (ассабара – рицар). В сакския митраизъм е по-застъпено конното начало и съответно образът на конния Митра. Друга причина за отхвърлянето му вероятно е неговото минало на Дева. От двете подгрупи на древните божества – Деви и Асури (Даеви и Ахури) – Заратустра определя за почит само асурското начало. Девите са обявени за Зло (за демони). Едва при ахеменида Артаксеркс II (404 – 359 г. пр. Хр.) дискредитираните древни божества Митра и Анахита са реабилитирани и са въведени в зороастрийската обредност. В тази нова йерархия те са с видимо изменен духовен профил, което определя тяхната второстепенност. В зороастризма Митра е възприет като нисше древноиранско(персийско) божество язата (ангел – достоен за почитание).
Същото божество, но съхранило древния си профил, запазва влиянието си в иранска среда предимно в западно и източно направление, където зороастризмът не е така силен. Една от причините е дейността на древните мидийски маги, част от които не възприемат зороастризма. Успоредно с природния култ, който легитимира Митра-Бикоубиец като обект на почит, се утвърждава и един държавен култ към „Набарзе део“ (Непобедимият Бог) или „Сол инвиктус“ (Непобедимото Слънце). Така западната по-консервативна иранска диаспора (Кападокия и Комагена) се оказва предполагаемата началната база на онзи мистериален митраизъм, който към I в. се е разпространявал чрез контингента на наемните войници. Влиянието му плъзва в територията на Римската империя в провинциите на Балканския полуостров с изключение на континентална Гърция, достига на Апенинския полуостров, в Галия, Британия, Мала Азия и в Близкия Изток.
История
Най-ранните преки материални свидетелства за митраизма са от керамични находки, датирани 80 – 120 г. и един релеф, също датиран около 80 г.Pearson R., Earliest archaeology and literary sources Писмените сведения са най-рано от 60 – 70 г., във военните дневници на римските легиони и „Тиваидата“ (1.719 – 20) на Стаций. Между най-старите паметници е този в Карнунт, провинция Горна Панония (CIMRM 1718). Там войниците изразяват предаността си към бог Митра след един успешно завършил поход. До края на II век митраизмът вече се е разпространил не само сред военните, но и сред всички слоеве на обществото – роби, търговци и пр. От този период са датирани и множество малки култови пластики, откривани предимно в граничните провинции.
През III век култът е официално узаконен от римските императори. На много места започват да се изграждат митраеуми. Такива са откривани и във вътрешността на империята. В Рим са открити 12. За значимостта на култа дори и в столицата на империята, освен по многото светилища, може да се съди по големия брой открити паметици – над 75 скулптурни изображения и близо 100 митраически надписа. Има множество такива и на територията на България – край град Монтана се намират останките на един от големите храмове в бившата империя. Митраизмът е засвидетелстван и в обичая на хората да се кръщават с названията на божествата, като с това се смята, че името осигурява закрила, т.е. това е един вид апотропей. В източната традиция името на Митра присъства трайно в антропонимията (Митридат, Михраспанд, и др). В гръцката ономастика такива имена са Митрион, Митроклес, Митродор, Митрофил и др.
Kултът изчезва през 391 г., когато император Теодосий I издава декрет, с който забранява всички езически вярвания и ритуалите, свързани с тях. Знае се обаче, че митраизмът продължава да има свои последователи в някои от кантоните в района на Алпите и на Вогезите и през V век.
Cакски митраизъм Народите от Източен Иран, участващи в древната бактрийска общност преди II век пр.н.е. са представители на т.нар. „сакски митраизъм“,Акишев А.К., Сакский митраизм, журнал „Тамыр“, II, 2002 г.; който не е подлаган на средиземноморски културни влияния. Той има архаичните белези на родова религия и не е така материално документиран. В него се забелязват основните признаци, характерни за религията на Зурван, познат в Бактрия и Согдиана като Азруа. Важно място заемат Седемте Планети, Календара и Четирите елемента. Наред с това са налице преклонението пред Огъня и Водата. Водеща морална величина е Слънцето. Луната е митологичен авторитет в природен план, тясно свързан със съдбата. Астрономичната ориентация и астрологичните практики са с водещи позиции. Всички тези белези са демонстрирани от религията на древните българи, преселили се от земите на Източен Иран (Балхара, т.е. Бактрия).
Митраеум
Ритуалът в чест на бог Митра се осъществява в митраеуми (от лат.: mithraeum; от гр.: митраион). Култовото място представлява естествена или изкуствено изградена пещера. Единственият отвор, дори и в случаите когато митраеумът е изкуствено изграден, е входът. Когато светилището е в градска среда, често пъти се помещава в приземен етаж или подземие на сграда. Дори и в този случай светилището трябва да бъде без прозорци, а вестибюлът на помещението (наричан spelaeum или spelunca) е оформян със свод. Един от отличителните елементи на митраеума са подредението покрай стените пейки, а в дъното на светиличето се намира олтарът. Повечето от светилищата събират от 30 до 40 души.
Разпределението на светилищатаКарта на по-значимите находки се свързва с присъствието на хората, посветени в култа. Запазените следи са в по-висок брой, както в Рим и околностите му, така и по периферията на империята. В това се провижда и аргумент срещу идеята за пряка връзка с близкоизточния регион: намерените там митраеуми са от по-късните времена на култа. Предполаганата популярност на култа сред войниците и струпването на легиони по границите на империята се съгласуват с находките.
Иконография Митра, убиващ Бика
Всеки митраеум е декориран с изображение на бог Митра, убиващ Свещения бик. Това е основният мит, описващ природните зависимости на култа. Сцената на жертвоприношението пресъздава една природна криза. Астрологичният символ на Скорпиона под гениталиите на Бика е знак за предизвестена смърт. Обществените очаквания са за излизане от тази криза. В случая Митра е културният герой, който е натоварен чрез акта на предизвиканата смърт да извести ползите, т.е. формите на възкръсването. Природното „убиване“ в случая пресъздава семантиката на край, т.е. актът сочи есента. Но скритата цел и смисъл на ритуалното убийство е пролетта. Като мъжки символ на плодовитостта Бикът е жертван, за да даде жизнени сили на земята. Убийството на бика символизира новия живот. От кръвта му се раждат всички полезни растения. Змията, символ на земята и на вечното прераждане е агент на природното възкръсване. Символът на Кучето, изобразявано пред затихващия Бик, пресъздава друг природен гарант Пазител в отвъдното. В погребалните практики на древните иранци кучето е свързано именно с идеята за Душата, а представата за място на душите е Луната. Ето защо според митраисткия мит отровеното семе на Бика е пречистено от Луната, където душата му е пазена от Кучето. В някои случаи скулптурната група включва изображения на гарван или малък лъв. И двата символа имат отношение към Слънцето – гарванът е слънчев вестител, а лъвът е символ на деня и на огъня. Малкият лъв показва сезонното състояние на Слънцето, когато имаме кратък ден и дълга нощ.
Култът към Митра е умерено дуалистичен. Той носи наследствени белези от стария ирански зерванизъм, издигнал Времето като Първопричина. Митраизмът не разглежда света като два полюса от Добро и Зло, какъвто е той в представите на зороастризма. В митраистките престави на преден план са изведени космичните тенденции и изборът на подходящо поведение спрямо тях. Важно място заема и Съдбата, т.е. предопределението. Ето защо дуалистичният сигнал в митраизма протича по-скоро като отношение върху опозицията Небе-Земя, а не върху морализаторското деление Добро-Зло. Иконографската схема Митра Бикоубиец е митологична конструкция на представата за победата на жизненото начало над смъртта, възприемана като временно състояние, за триумфа на живота. Персонажите на умалените подгласници на Митра, обикновено изобразявани вляво и вдясно от композицията, като държащи факли (единият е с вдигнат, а другият с наведен факел) са Каутес и Каутопат. Те са небесните близнаци Светлина и Мрак, които придават общовалидност в този акт на Митра.
Други иконографии