Радикалдемократическата партия е българска политическа партия, съществувала през първата половина на XX век. Тя е възстановена през 1989 г. като една от малките партии в десницата.
История Радикалдемократическата партия се образува от група участници в Демократическата партия, оформила се около започналото да излиза през 1902 под редакцията на Тодор Влайков списание „Демократически преглед“. Около 1903 те се отделят от Демократическата партия, а самата Радикалдемократическа партия е основана през 1905. Сред активните участници в нея са Тодор Влайков, Найчо Цанов, Илия Георгов, Антон Страшимиров, Петко Тодоров.
Радикалдемократическата партия остава близка с демократите и неколкократно влиза в коалиции с тях. Водена от Стоян Костурков тя участва в следвоенните кабинети на Александър Малинов през 1918 г. През 1922 г. се включва, заедно с Демократическата партия, в коалицията Конституционен блок. След Деветоюнския преврат през 1923 г. част от Радикалдемократическата партия се присъединява към Демократическия сговор, а основното крило образува трайна опозиционна коалиция с демократите,Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр. 5 / 20 юли 1924. / стр. 2. която по-късно прераства в Народния блок. През 1926 г. името на партията е променено на Радикална партия, а от 1931 г. тя участва в правителствата на Народния блок.
През 1934 г. Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер Георги Генов. Малко по-късно, след Деветнадесетомайския преврат, партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, включвайки се в опозиционната Петорка, а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. водачът на радикалите Георги Генов е съден от Народния съд и е изпратен в затвора. Въпреки това през 1945 г. партията е възстановена под името Радикална партия (обединена). Макар отделни групи радикали да преминават в опозиция, партията е част от правителствения Отечествен фронт до 6 март 1949 година, когато се саморазпуска и се влива в него. По това време по данни на Държавна сигурност членовете на проправителствените и опозиционните организации на радикалите наброяват общо 3870 души.
Радикалдемократическата партия е възстановена на 14 ноември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990. Неин председател първоначално е Елка Константинова. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992). От 1994 г. до 1996 г. Радикалдемократическата партия е член на Либералния интернационал.
През 1996 г. една група напуска партията и регистрира Свободна радикалдемократическа партия, която скоро прекратява своето съществуване.
Радикалдемократическата партия участва в политическия живот в страната в единодействие с другите десни партии – член е на Синята коалиция (2009 г.), на коалицията „СДС“ (2013 г.), участва във всички местни избори.
Участия в избори
Парламентарни година избори гласове % резултат 1902 Народно събрание – –
1903 Народно събрание – –
1908 Народно събрание 8 041 1,7%
юни 1911 Велико Народно събрание 10 420 1,9%
септември 1911 Народно събрание 12 918 2,6%
1913 Народно събрание 24 007 4,5%
1914 Народно събрание 27 353 3,6%
1919 Народно събрание 33 861 5,3%
1920 Народно събрание 41 930 4,6%
април 1923* Народно събрание 166 909 15,8%
ноември 1923* Народно събрание 639 881 63,8%
1927 Народно събрание 29 637 2,6%
1931* Народно събрание 626 553 48,4%
1939 Народно събрание 18 939 0,9%
1945 Народно събрание – –
1946 Велико Народно събрание 8 868 0,2%
1990* Велико Народно събрание 2 217 799 36,2%
1991* Народно събрание 1 903 567 34,4%
1994* Народно събрание 1 254 465 24,1%
1997* Народно събрание 2 223 714 52,2%
2001* Народно събрание 830 337 18,1%
2005* Народно събрание 280 323 7,6%
2009* Народно събрание 285 662 6,7%
2013* Народно събрание 48 681 1,3%
април 2021* Народно събрание 75 926 2,3%
На изборите през 1923 г. е част от коалициите Конституционен блок и Демократически сговор. На изборите през 1931 г. е част от коалиция Народен блок. Между 1990 и 2005 г. е част от коалициите Съюз на демократичните сили и Обединени демократични сили. На изборите през 2009 г. е част от Синята коалиция. На изборите през 2013 г. е част от коалиция Съюз на демократичните сили. На изборите през април 2021 г. е част от коалиция Патриотична коалиция Воля – НФСБ.
Участия в правителства Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Демократическата партия
министерство на народното просвещение – Стоян Костурков министерство на правосъдието – Йосиф Фаденхехт
Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Демократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
министерство на народното просвещение – Стоян Костурков
Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
министерство на народното просвещение – Стоян Костурков
Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
министерство на народното просвещение – Стоян Костурков министерство на правосъдието – Венелин Ганев
Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
министерство на железниците, пощите и телеграфите – Стоян Костурков
Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
министерство на железниците, пощите и телеграфите – Стоян Костурков
Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
министерство на железниците, пощите и телеграфите – Стоян Костурков
Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
министерство на железниците, пощите и телеграфите – Стоян Костурков
Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС
вицепремиер – Светослав Лучников министерство на културата – Елка Константинова министерство на правосъдието – Светослав Лучников
Видни дейци Тодор Влайков (1865 – 1943) Венелин Ганев (1880 – 1966) Георги Генов (? – ?) Илия Георгов (1860 – 1945) Александър Джеров (р. 1929) Александър Йорданов (р. 1952) Елка Константинова (р. 1932) Стоян Костурков (1866 – 1949) Светослав Лучников (1922 – 2002) Надежда Михайлова (р. 1962) Михаил Неделчев (р. 1942) Антон Страшимиров (1872 – 1937) Петко Тодоров (1879 – 1916) Йосиф Фаденхехт (1873 – 1953) Найчо Цанов (1857 – 1923)
Източници
„Откъде идваме: кратък исторически преглед“ [26 септември 2005]
Външни препратки Официален сайт
Категория:Либерални партии Категория:Политически партии в България Категория:Основани в България през 1989 година