Нефритът е минерална финовлакнеста разновидност, хидратен силикат на калция, магнезия и желязото, плътен, скритокристалинен агрегат на минералите тремолит, актинолит и фероактинолит от групата на моноклинните амфиболи. Химичната му формула е Ca2(Mg,Fe)5Si8O22(OH)2Информация за нефрита. Има моноклинна кристална структура, влакнест агрегат на сраснали фини кристали. Други амфиболи също могат да образуват нефрит.
Нефритът е як и по-здрав от стоманата, което се дължи на финото преплитане на дребните влакнести кристали. Твърдостта му е до 6,5 по скалата на Моос, което го прави идеален за гравиране. Плътността му е 3,0.
Нефритът с наситено оцветяване се използва в бижутерията и за изработка на сувенири.
Етимология Името на нефрита произлиза от гръцката дума за бъбрек нефрос (νεφρός), тъй като в миналото се е вярвало, че камъкът лекува бъбречни заболявания.
Името на тази минерална разновидност е навлязло дълбоко в съзнанието на хората и на практика не е подменена.
Цвят Нефритът е непрозрачен минерална разновидност . Когато е представен от минерала тремолита е бял до много светлозелен, а при актинолита – зелен, тъмнозелен до бледожълт. Цветът му е устойчив и обикновено неравномерен. Повечето нефрити са зелени, поради съдържанието на желязо. Тези, които съдържат хром са смарагдено зелени. Железните оксиди и хидроксиди, въведени по протежение на границите на зърната, му придават жълт до кафяв цвят. Nephrite/Nephrite
История За първи път нефритът се споменава от испанския лекар и ботаник Николас Батиста Монардес през 1565 година в първия том на „Медицинска история на нещата, които се внасят от нашите владения в Западните Индии“. В случая става дума за минерала жадеит, от групата на пироксените, който е сходен на външен вид. В западната популярна литература се използа думата жейд или жад (jade), включваща и нефрит, и жадеит, затова при превод трябва да се внимава за конкретния контекст.
Нефритеови артефакти – оръдия на труда и амулети, с неустановени източници на суровината, се срещат още от неолита на Балканите и предимно в България (още от края на 7-мо и първата половина на 6-то хил. пр. Хр.; Ковачево, Гълъбник, Слатина-София, Кърджали и др.). От раннонеолитното селище в местността Валога край врачанското село Оходен, България е също известен нефритен амулет, датиран ~6000 години пр. Хр.
Нефритът е известен в Китай още през 5-4 хил. пр. Хр. Той се радва на изключителна почит. Китайците го приемат за свой национален камък.
Находища Нефритът се среща главно във варовити скали като мрамор и доломит и в серпентинитови скали, където асоциира с антофилит и талк. По-известни находища на минерала има в Китай, Канада, Австралия, Русия, Нова Зеландия, Тайван и САЩ.
Митове и легенди В древността са смятали, че нефритът олицетворява някои добродетели, като и до днес в някои страни е наричан „камък на вечността“. През средните векове се е приемало, че минералът предпазва от земетресения и мълнии. В народните вярвания, под въздействието на конфуцианството и даоизма, нефритът се налага като изразител на любовта и талисман. Като талисман, под влиянието на будизма, се изрязват фигурки на божества. Едно от традиционните вярвания в будизма е, че тронът на Буда в небето е изработен от нефрит. Нефритът е смятан за лековит камък в редица страни и особено в Китай. Приписват му се лечебни свойства за бъбреците.
Източници
Вижте също Жад Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
Категория:Скъпоценни камъни Категория:Амфиболова група