Манчестърските компютри са серия от новаторски електронни програмируеми компютри разработени в период от тридесет години между 1947 и 1977 от колектив на Манчестърския университет, ръководен от Том Килбърн (Tom Kilburn). Сред тях са първият програмируем електронен компютър, първият компютър на транзистори и най-бързият за времето си компютър за 1962.
При започването на проекта са поставени две цели: да се докаже приложимостта на Williams tube, ранна форма на компютърна оперативна памет изградена от електроннолъчеви тръби и да се конструира машина, с която да се установи как компютрите могат да спомогнат за решаването на математически задачи. Първата машина от серията е Манчестърската дребномащабна експериментална машина, която стартира първата си компютърна програма на 21 юни 1948. Тази машина, която е първият компютър със записана в паметта програма, както и следващата машина Manchester Mark 1, бързо привличат вниманието на английското правителство и то ангажира фирмата Феранти да произведе търговски вариант на компютъра. Резултатът е Ferranti Mark 1, първият в света компютър с общо предназначение, предлаган на пазара.
Сътрудничеството с Феранти води до партньорство с компютърната фирма ICL, която прилага на практика много от идеите, развити от университета, особено в компютрите си от серията 2900, разработени през 70-те години.
Хронология + Година Университетски прототип Година Търговски продукт 1948 Манчестърска дребномащабна експериментална машина, с прякор „Baby“, еволюирала в Manchester Mark 1 1951 Ferranti Mark 1 1953 Транзисторен компютър 1956 Metrovick 950 1954 Manchester Mark II с прякор „Meg“ 1957 Ferranti Mercury 1959 Muse 1962 Ferranti Atlas, Titan 1974 MU5 1974 ICL 2900 Series
Източници
Външни препратки
Категория:История на Манчестър Категория:История на изчислителната техника Категория:Икономика на Манчестър Категория:Манчестърски университет Категория:Ранни компютри