Морис Бланшо () е френски философ, писател, литературен, културен и политически теоретик. Оказва силно влияние върху постструктуралистки философи като Жак Дерида.
Биография Роден е на 22 септември 1907 г. в селцето Квен, департамент Сон е Лоар (), регион Бургундия, Източна Франция. Завършва Страсбургския университет, където става близък приятел с Еманюел Левинас, а след това и Сорбоната.
Работи като журналист и редактор. В навечерието на Втората световна война симпатизира на нацистите, пише антисемитски статии и призовава за сваляне на правителството на Блум. През 1940 г., след нападението на Германия над Франция, Бланшо се отрича от своите националсоциалистически убеждения и става активен участник във Френската съпротива. В средата на 40-те години окончателно се оттегля от политиката и се посвещава на литературата: още в края на войната той издава два романа и два литературоведски труда.
През 1946 г. Бланшо изоставя Париж и се установява в градчето Ез, департамент Приморски Алпи.
Умира на 20 февруари 2003 г. в Менил Сен Дени, департамент Ивлин, на 95-годишна възраст.
Творчество Творческият път на Бланшо започва в годините на Втората световна война с романите „Тъмният Тома“ (1941, втора ред. 1950) и „Аминадав“ (1942). По-нататък пише главно повести: „При смъртта“ (1948), „В желания миг“ (1951), „Последният човек“ (1957) и др. По същото време започва и дейността на Бланшо като критик и есеист; многобройните му статии са събрани в книгите „Лотреамон и Сад“ (1949) и „Обречено на огъня“ (1949).
От 70-те години Бланшо публикува основно художествени и философски фрагменти.
Библиография Белетристика Thomas l'Obscur, 1941 Aminadab, 1942 L'Arrêt de mort, 1948 Le Très-Haut, 1949 Le Pas au-delà, 1973 La Folie du jour, 1973 L'Instant de ma mort, 1994
Философски и литературнотеоретически трудове Faux Pas, 1943 La Part du feu, 1949 L'Espace littéraire, 1955 Le Livre à venir, 1959 L'Entretien infini, 1969 L'Amitié, 1971 L'Ecriture du désastre, 1980 La Communauté inavouable, 1983 Une voix venue d'ailleurs, 2002
Преводи на български език Литературното пространство. Превод от френски език Весела Антонова. София: ЛИК, 2000, 288 с. Предстоящата книга. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2007, 280 с. В желания момент. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с. Онзи, който не ме придружаваше. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с. Последният човек. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 176 с. Смъртната присъда. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с.
Външни препратки Maurice Blanchot et ses contemporains Espace Maurice Blanchot Морис Бланшо в Studio Cleo Philippe Sollers, „Blanchot l'extrême“, Le Nouvel Observateur, 10 juillet 2008 Stephen Mitchelmore, „Maurice Blanchot: The Infinite Conversation: The Absent Voice“, Spike Magazine, 1 юни 2002
Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Френски писатели Категория:Френски романисти Категория:Френски литературни теоретици Категория:Френски литературни критици Категория:Парижки университет Категория:Хора от Бургундия-Франш Конте