Алекса̀ндър Семьо̀нович Шишко̀в () е руски писател, филолог, литературовед, военен (адмирал) и държавен деятел.

До смъртта си е председател на Руската академия – създадена с указ на Екатерина Велика по образец на Френската академия. От 1800 г. е член на Императорската академия на науките. Статия в Енциклопедията „Санкт-Петербург“

Александър Шишков е създател на ново направление в руската литература, наречено постафактум – архаизъм. Автор е на манифеста за отечествената война. Носител на орден „Свети Александър Невски“, който му е връчен във Вилнюс след отстъплението на великата армия, във връзка наближаващия край на наполеоновите войни. А. Стрижев «Мъж на света и разума – Александър Семьонович Шишков. За разгонването на Библейското общество в Русия». Журнал „Благодатный огонь“ № 7, 2001

Политически възгледи и държавническа деятелност Александър Шишков заема длъжността „държавен секретар“ (втори по ред в историята, след като е учредена през 1810 г.) в периода от 1812 до 1814 г.

Взел участие в три битки на руския флот по време на Руско-шведската война (1788 – 1790), за което му е присъдено званието „адмирал“ (пълен – 1824). Като член на Върховния наказателен съд не се застъпва за смъртни присъди на декабристите, намирайки ги за „заблудени хора“. «Русские писатели». Биобиблиографический словарь. Том 2. М--Я. Под редакцией П. А. Николаева. – М., „Просвещение“, 1990

Светоглед и просветна дейност През 1817 г. Александър Шишков встъпва с крайно остра и негативна реакция към дейността на новоучреденото руско Министерство на духовните дела и народното просвещение, начело с княз Александър Голицин. Всякакви прояви на либерализъм са заклеймени от Александър Шишков, като „развращаващи народа“.

В това следвоенно време, Александър Шишков встъпва и срещу учреденото Руско библейско дружество, което си поставя за цел да замени текста на светото писание от църковнославянски – на разговорния народен руски език, за да бил той достъпен и разбираем от простолюдието. Според видния руски консерватор, това е кощунствено, понеже се заменя „езика на църквата“ с „езика на театъра“.

След идването на власт на император Николай I Александър Шишков е министър на народното просвещение, остро противопоставяйки се на идеолозите на световното библейско дружество и декабристите, които са заклеймени от него като „виновни за упадъка на нравствеността, разгула на свободомислието и за антиправославния мистицизъм“. А. Стрижев «Мъж на света и разума – Александър Семьонович Шишков. За разгонването на Библейското общество в Русия». Журнал „Благодатный огонь“ № 7, 2001

През 20-те години е водещ идеолог на създаденото руско охранително движение и партия.

Източници

Външни препратки Страница на Александър Семьонович Шишков в Библиотека Максим Мошков.

Литература – съчинения и преводи на Александър Шишков Шишков А. С. Невольничество: Драма в одном действии. – [СПб.: Тип. Мор. кадет. корпуса, 1780]. – 55 с. Кампе И. Г. Детская библиотека. / Пер. с нем. А. С. Шишкова. – СПб.: Иждивением Имп. Акад. наук, 1783 – 1785. Геснер С. Дафнис. / Пер. с нем. А. С. Шишкова. – [СПб.]: Тип. Морск. шляхет. кад. корпуса, 1785. – , 168 с. Ромм Ш. Морское искусство, или Главные начала и правила научающие искусству строения, вооружения, правления и вождения кораблей. / Пер. с фр. А. С. Шишкова. – [СПб.]: Тип. Мор. шляхет. кадет. корпуса, 1793 – 1795. Шишков А. С. Треязычный морской словарь на английском, французском и российском языках. В трех частях. – [СПб.]: Тип. Мор. шляхет. кадет. корпуса, 1795. – , VIII, 84, 169, 41 с. Шишков А. С. Список кораблям и прочим судам всего российского флота от начала заведения оного до нынешних времен. – [СПб.]: Тип. Мор. шляхет. кадет. корпуса, 1799. Шишков А. С. Рассуждение о старом и новом слоге российского языка. – СПб., 1803. (2-е изд.: СПб., 1817) Текст (вместе с прибавлением) во 2-м т. с/с — М, 1824 Шишков А. С. Прибавление к сочинению, называемому Рассуждение о старом и новом слоге российского языка. – СПб., 1804. Шишков А. С. Разговоры о словесности между двумя лицами Аз и Буки. – СПб., 1811. Текст (вместе с прибавлением) в 3-м т. с/с — М, 1824 Шишков А. С. Рассуждение о красноречии священного писания и о том, в чём состоит богатство, обилие, красота и сила российского языка и какими средствами оный ещё более распространить, обогатить и усовершенствовать можно. – СПб., 1811. (2-е изд.: СПБ., 1825) Текст Шишков А. С. Разсужденіе о любви къ Отечеству. („Чтеніе въ Бесѣдѣ любителей Русскаго слова“. Книжка пятая. СПб., 1812) Собрание Высочайших манифестов, грамот, указов и прочего 1812 – 1816 годов. Издал А. С. Шишков. – СПб., 1816. Шишков А. С. Собрание сочинений и переводов адмирала Шишкова. Чч. 1 – 17. – СПб., 1818 – 1839. (ч.10 pdf , ч.13 pdf , ч.14 pdf Шишков А. С. Руководство к сочинению словопроизводственного словаря. – СПб., 1831. Шишков А. С. Краткие записки адмирала Шишкова (Журнал кампании 1812 года). – СПб. 1831. Шишков А. С. Двенадцать собственноручных писем адмирала Александра Семеновича Шишкова. – СПб., 1841. – 86 с. Шишков А. С. Записки адмирала Александра Семеновича Шишкова. – СПб., 1868.; – Москва, 1869 (скачать в pdf) . Шишков А. С. Записки, мнения и переписка адмирала Шишкова. / Изд. Н. Киселева и Ю. Самарина. Тт. 1 – 2. – Берлин—Прага, 1870. Шишков А. С. Русский путешественник прошлого века за границей. (Собственноручные письма А.С. Шишкова 1776 и 1777 гг.) / Сообщ. И.В. Помяловский // Русская старина, 1897. – Т. 90. – № 5. – С. 409 – 423; № 6. – С. 619 – 632; Т. 91. – № 7. – С. 197 – 224.

Категория:Руска аристокрация Категория:Руски писатели Категория:Руски адмирали Категория:Руски политици Категория:Руска академия Категория:Академици на РАН Категория:Родени в Москва Категория:Починали в Санкт Петербург