Споразумението Белев-Данекер е между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данекер. Подписано е на 22 февруари 1943 г. в София.
Споразумение Белев-Данекер Споразумението е за депортиране на около 20 хил. евреи. Установени са изходните гари, от които се извършва депортацията. Съгласно тях депортираните са от „новоприсъединените земи“ в Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Пиротско и „старите предели“ на Царство България: Кюстендил, Дупница, Пловдив, Пазарджик. Споразумението е продължение на политиката, прокламирана със Закона за защита на нацията в Царство България и политиката на Холокост и окончателно решение на еврейския въпрос прокламирана в нацистка Германия.
Споразумението е отменено от първото правителство на Отечествения фронт.
Дигитализиран е оригиналът ЦДА, ф. 190К „Комисарство по еврейските въпроси“, оп. 1, а.е. 8518, л.1-3. на споразумението, който се съхранява в Централния държавен архив.Гезенко, И., Й. Желев. За автентичността на споразумението „Белев-Данекер“ и историческата достоверност на архивния документ. - Известия на държавните архиви, 126/2023 (2024), с. 5-66, ISSN 0323-9780.
Съдържание
Източници
holocaustteaching.eu
Категория:България във Втората световна война Категория:Холокост в България