Туркмениста́н () е държава в Централна Азия. Граничи с Афганистан и Иран на юг, Казахстан на север, Узбекистан на североизток, а на запад с Каспийско море. Столицата на Туркменистан е Ашхабад.
Общата площ на страната е 491 120 км2 (което я прави 52-рата страна по територия в света). От тях 467 055 км2 са суша и 24 065 км2 - вода.
Туркменистан е държава с богата история, включваща много велики владетели и завоеватели. Държавата става независима през 1991 г. и е първата неутрална държава в света, призната за такава от ООН - през 1995 г.
Населението на Туркменистан е 5,17 милиона души - повечето са мюсюлмани (предимно сунити) – 89%. Официалният език е туркменският.
География
Почти 80% от територията на страната е покрита от пустинята Каракум. В централната й част е разположена депресията Туран. В крайната южна част на Туркменистан е планинската верига Копетдаг (най-висока точка – връх Ризе, 2942 м). Нейното североизточно разширение са ниски реликтни планини Малък Балхан (до 777 м) и Голям Балхан (връх Арлан 1881 м). На север от Копетдаг се простира предпланински равнина, минаваща на запад в по-голямата Каспийска низина. Близо до брега на Каспийско море се намира малкото Красноводско плато (до 308 м). На северозапад в пределите на Туркменистан влизат южните покрайнини на платото Устюрт с височина до 400 – 460 м.
Климатът на Туркменистан е сух, субтропически с малко валежи през годината. Зимите са кратки и сухи с най-много валежи от януари до май. Най-много валежи падат в планинската верига Копетдаг. През страната преминават реките Амударя, Мургаб и Теджен. Туркменският бряг около Каспийско море е дълъг 1768 км. Каспийско море е безотточно езеро и няма достъп до Световния океан.
В Туркменистан има и редица резервати. Те са територии включени в научноизследователски управления, създадени, за да се запазят непокътнати характерните и редки природни комплекси, както и да се даде възможност за изучаването на природните процеси и събития. Най-големите резервати са: Репетек, Копетдаг и Амударя. Флората на Туркменистан е богата на ендемити, а многообразието и е видно от и това, че само в Копетдаг има около 2000 вида висши растения, а в пустините и низини – не по-малко от 1000. Генетично цялата флора на страната има тесни връзки със Средиземноморието и Близкия изток. Животните, разпространени в Туркменистан са добре приспособени към живот в пустинята, някои могат да изкарат без вода дълго време и се характеризират със способността да тичат бързо на дълги разстояния. Много от тях са нощни животни. В страната има 91 вида бозайници, 372 вида птици, 74 вида влечуги и приблизително 60 вида риби.
Три обекта, разположени на територията на Туркменистан са включени в списъка с обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Ниса, Древният Мерв и Кьонеургенч. Изключително внимание заслужават и: Дехистан Кап-Кутан Бахарденската пещера Мавзолеят Санджара Бадхизският резерват Сюнт-Хасардагският резерват Кугитангският резерват Репетекският резерват Резерват Амударья Хазарският резерват Мавзолеят Ил-Арслан Мавзолеят Хорезмшах Текеш Мавзолеят Наджиметдин Кубри Крепостта Надир Шах Мавзолеят Тюрабек-ханъм Мавзолеят Мане Баба Подземното езеро Ков-ата Газовият кратер Дарваза Джамията Ертугрул Гази Джамията Туркменбаши Рухи Джамията Сапармурат-хаджи Джамията Гурбангули-хаджи Марийската окръжна библиотека Музеят на килимите Главният музей на Туркменистан Държавният цирк на Туркменистан Културно-развлекателният център „Алем“ Националният културен център на Туркменистан Паметникът на Неутралитета Паметникът на Конституцията Паметникът на Независимостта Кукленият театър Руският драматичен театър Главният драматичен театър
История
Древност През II хилядолетие пр.н.е. на територията на съвременен Туркменистан съществувала Маргианската цивилизация. През VI – IV век пр.н.е. районът бил под властта на персийските царе от династията на Ахеменидите, а след това - на Александър Велики. От III век пр.н.е. е част от Партската империя (столица – Ниса), а по-късно е в състава на Сасанидската империя.
Средновековие
През V – VIII век. територията се завоюва последователно от ефталитите, турците и арабите. В периода (776 – 783 г.) населението участва в антиарабско въстание под ръководството на Хурамит Хашим ибн Хаким (Мукана). През IX – X век е в състава на държавите на Тахиридите и Саманидите. През XI век територията на Туркменистан е завладяна от огузки племена, които се смесват с местните ирански племена, създавайки туркменския етнос. Туркмените са един от най-старите тюркски народи. През XI – XIII век се създава първата туркменска държава на Селджуките със столица Мерв.Към началото на XIII век територията на Туркменистан е в състава на държавата Хорезъм. В първата четвърт на XIII век тя е покорена от монголите и по-късно става част от Илханското ханство, а след това е в състава на държавата на Тимуридите. През XVI – XVII век е част от ханствата на Хива и Бухара.
Под руска и съветска власт През 1869 – 1885 г. територията на съвременен Туркменистан е присъединена към Руската империя (Закаспийска област, по-късно включена в Туркестанския край). През ноември – декември 1917 година се установява съветска власт. На 7 август 1921 г. основната част от територията на Туркменистан става част от Туркестанската автономна съветска социалистическа република. На 27 октомври 1924 г. е образувана Туркменската съветска социалистическа република. На 6 октомври 1948 г. в Ашхабад се случва много силно земетресение, което отнема живота на между 60 и 100 хиляди души.
Независим Туркменистан През октомври 1990 г. Върховният съвет на Туркменската ССР създава длъжността Президент на Републиката. Първият президент на страната е Сапармурат Ниязов. На 26 октомври 1991 г. се провежда референдум за независимостта на Туркменистан. На въпроса: „Съгласни ли сте нормативно да бъде създаден Туркменистан като независима демократична държава“ положителен отговор са дали 93% от гражданите на Туркменската ССР. На следващия ден Върховният съвет на Републиката приема Декларацията за независимост и одобрява новото име на страната – Туркменистан. Сапармурат Ниязов остава на власт и впоследствие му е присъдено положението на доживотен президент на Туркменистан (умира на 21 декември 2006 г.) и е обявен за Туркменбаши (Глава на всички туркмени). Следващият президент на Туркменистан е Гурбангули Бердимухамедов. Той е избран и встъпва в длъжност на 14 февруари 2007 г. Оттегля се през 2022 г. и оттогава до настоящето (2025 г.) постът се заема от неговия син Сердар Бердимухамедов.
Административно деление
Страната е разделена на 6 административно-териториални единици, 5 от които са вилаети, а шестата е град Ашхабад (столица на Туркменистан) с права на вилает.
Вилаети в Туркменистан са: Град Ашхабад Ахалски вилает. Административен център – Аннау. Балкански вилает. Административен център – Балканабат (Небит-Даг). Дашховузски (Дашогузски) вилает. Административен център – Дашогуз (Ташауз). Лебапски вилает. Административен център – Туркменабат (Чарджоу). Марийски вилает. Административен център – Мари.
От своя страна вилаетите се поделят на етрапи (райони) и градове със самоуправление.
Население
Брой До 2000 г. населението на Туркменистан е нараствало с много бързи темпове. Според преброяванията на населението: от 1959 г. - 1,516 млн. души, от 1979 г. – 2,759 млн. души, от 1989 г. – 3,534 млн. души, от 1995 г. – 4,481 млн. души. Според ООН, към 1 юли 1995 г., в страната са живеели 4 188 000 души, а в средата на 2012 г., около 5.17 млн. души. От края на 2006 г. до 2015 г. няма официално публикувани данни за населението на страната. Косвено за действителния брой на нейните жители може да се съди по резултатите от президентските избори и участвалите в тях: според официални данни на 12 февруари 2012 г., 2 987 324 избиратели са регистрирани в страната. В изборите за Меджлиса през декември 2013 г., са участвали 3,063 млн. гласоподаватели. Според оценките на населението по възрастова структура, делът на жителите, които не са достигнали 18-годишна възраст и не са били включени в избирателните списъци е около 33% от населението – това означава, че общият брой на хората в страната ще бъде приблизително в размер на около 4,5 млн. души. Щатското бюро за преброяване оценява населението на Туркменистан в размер на 5 113 000 милиона души към средата на 2013 г., като населението на възраст над 18 години е в размер на 3 448 000 души, което е 12,6% повече от официално публикуваните данни за броя на избирателите.Коефициентът на общата раждаемост през 2011 г. е бил 2,14. Според данните, базирани на най-новите оценки на Отдела по населението на ООН от 2016 г., населението на Туркменистан е 5,438 670.www.worldometers.info
Език Официалният език на Туркменистан е туркменският език, който принадлежи към огузската група на тюркските езици. Той също така има някои особености на къпчакската езикова група. Географски е разпространен в Туркменистан, Иран, Афганистан, Турция, Ирак, Каракалпакстан, Таджикистан, Казахстан, Узбекистан, в района на Ставропол и в Астраханския регион на Русия. В Туркменистан, освен туркменски, са разпространени и руски, английски и узбекски езици.
Религия По-голямата част от населението изповядва ислям (предимно в сунитския му вариант) - 89%. Християните (в болшинството си - православни) съставляват около 9%от населението, а останалите 2% изповядват други религии.
Според официални данни от 2010 г. в страната има 398 джамии. В Туркменистан има също редица протестантски църкви – около 1100 души петдесетници, баптисти, лутерани, адвентисти и др. От март 2010 г. в страната е отворен център на Римокатолическата църква.
Всички вероизповедания са разрешени под строгия контрол на държавата – през 1994 г., за да ги контролира е създаден Генгеш (Съвет) по религиозните въпроси, в който са включени мюфтията, заместник-мюфтията, православният наместник, както и държавен служител. Членовете на Съвета по религиозните въпроси, въпреки светския характер на държавата, получават заплати от бюджета, както и членовете на провинциалните съвети по вероизповеданията (начело с техния местен главен имам). Държавата не ограничава възможността за Хадж – през 2015 г., съгласно Указ на Президента, разрешение за поклонение в Мека са получи 188 души.
Проучването на международната благотворителна християнската организация „Отворени врати“ за 2015 г. поставя Туркменистан на 20-о място в списъка на страните, в които правата на християните се ограничават най-много.
Държавно устройство
Органи Независимостта на Туркменистан е обявена на 27 октомври 1991 г. Страната е член на ООН от 2 март 1992 г. и е неутрална държава. В съответствие с Конституцията от 1992 г. Туркменистан е демократична, правна и светска държава, в която върховенството на държавата е под формата на президентска република. Държавният глава е Президентът, който може да бъде преизбиран многократно.