Министърът на труда и социалната политика на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) и урежда повишаването на качеството и сигурността на труда чрез защитата на трудовите, осигурителните и социалните права на работниците и служителите и подобряването на условията на труд в предприятията, провежда държавната политика в областта на пазара на труда, защитата на националния пазар на труда, обучението на работната сила и интеграцията на неравнопоставените групи на пазара на труда. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.
Министри Списъкът на министрите на труда и социалната политика е подреден по ред на правителство. Министър на социалната политика (1944–1947)
Министър на труда и социалните грижи (1947–1950)
Между 29 декември 1950 и 27 декември 1968 г. функциите на МТСГ преминават към Министерство на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ).
Министър на труда и социалните грижи (1968–1976)
1: – Кирил Зарев е освободен от поста министър на труда и социалните грижи. МТСГ остава вакантно до 16 юни 1975 г. МТСГ съществува до 17 юни 1976 г., след което е закрито. На 21 септември 1990 г. Министерството на народното здраве и социалните грижи се преобразува в Министерство на здравеопазването, а ресор „социални грижи“ преминава към новосъздаденото – Министерство на заетостта и социалните грижи.
Председател на Социалният съвет (1986-1987)
Министър на народното здраве и социалните грижи (1987-1990)
Министър на заетостта и социалните грижи (1990–1991)
Министър на труда и социалните грижи (1991–1997)
Министър на труда и социалната политика (1997–понастоящем)
Вижте също Министерство на труда и социалната политика на България
Литература
Труд и социална политика
Категория:Национален съвет за тристранно сътрудничество