БесътНечленуваната форма на думата е бяс, членуваната е бесът, беса. Болестта бяс няма множествено число. БЕРОН. (; ; и ) е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез слюнка, попаднала върху открита рана. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до енцефалит (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него телца на Бабеш-Негри. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото. Разпространява се главно чрез хищници, тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане. Причинители на заразата са и прилепи. Думата rabies е с произход от санскрит, където „rabhas“ означава яростен, буен. Думата „λύσσᾰ“ на старогръцки носи същото значение.
Исторически сведения за заболяването Заболяването е познато от най-дълбока древност, като първите сведения за него са документирани в Месопотамия от XXIII век пр.н.е. Оттогава до наши дни то е център на вниманието и интереса на много учени. В Индия болестта е позната от 1500 – 500 г. пр.н.е. Тя е описана в древния индуистки текст Атхарва Веда и е изобразявана като бог на смъртта, наречен Яма, който според текста има две кучета, които отглежда като свои любимци. Те навестяват хората, обречени да умрат, и така изпълняват роля на емисари на смъртта. В славянската митология болните от бяс хора са наричани кликуши. Описанието на тези същества е доста хиперболизирано. Една от съвременните теории за произхода на върколаците е, че това са хора болни от бяс. Във вярванията за тези същества ухапаният от върколак също се превръща във върколак, а това е една от епизоотичните характеристики на заболяването. В древна Гърция първият учен, описващ болестта, е Хипократ. Това става около 400 пр.н.е., а по-късно в проучването на беса се включва и Аристотел, който посочва, че болестта се предава посредством ухапване от животно на животно. Бесът при хората е описан за пръв път от Целзий (Anders Celsius) като употребява названието хидрофобия и съветва изгаряне на раната след ухапване. В периода 1881 – 1889 г. върху изучаването на болестта работи Луи Пастьор с екип от сътрудници. Те установяват, че причинителят на беса е специфичен „микроб“, който се локализира в централната нервна система. Изследванията също показват, че ако причинителят се подложи на отслабване, може да се използва за имунизация и благодарение на това е създадена първата ваксина против бяс. На 6 юли 1885 г. Пастьор извършва първата ваксинация на човек с това заболяване – 9-годишният елзасец Жозеф Майстер, ухапан от бясно куче.„Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел. През 1901 г. Ремлингер и екип от сътрудници изолират вируса на беса, а през 1903 г. учените Бабеш и Негри описват специфични протоплазмени телца в мозъчни клетки от болни животни. Телцата са наречени на тяхно име – телца на Бабеш-Негри.
Региони свободни от бяс съгласно Раздел 10.11.5 на Международното бюро по епизоотииЗабележкаЯпонияТайванКипърАвстралияНова ЗеландияПортугалияИсландияГуамХаваиСамоаКайманови островиФренска ПолинезияМартиникаРеюнионУолис и ФутунаАлбанияДоминиканска републикаСеверна МакедонияПрез 2011 г. в страната са открити няколко случая на бяс при лисици. Откриването им вероятно се дължи на засиления контрол на оралната ваксинация, започнала през май същата година. Открита бясна лисица в Селемли е причината през февруари 2012 г. Гърция да започне орална ваксинация в 15 погранични нома от Албания до България. В началото на 2012 г. в радовишкото село Яргулица бяс е установен при домашна котка, а през май 2013 г. бясна котка ухапва 35-годишен мъж в село Радишани, намиращо се в непосредствена близост до македонската столица.Бесни мачки беснеат по Скопје , в-к „Вечер“Бесна мачка нападна човек во Скопје в-к „Утрински вестник“ЛихтенщайнМалайзияШвейцария
Бесът е широко разпространен по света. Той не се среща само в Австралия, островите Великобритания и Ирландия, Скандинавските страни, Япония и още няколко островни държави и територии. Заболяването се наблюдава основно при дивите животни, но заради големия брой скитащи бездомни домашни животни бесът доста често преминава и в тяхната популация. Изключение от това правило е случилото се в Африка на юг от Сахара. В тази част на континента заболяването не е било разпространено до 1892 г. През същата година в Капската провинция е внесено болно куче от Англия, за което се предполага, че е било причина за разпространението на беса в тази част на света. За няколко десетки години бесът бързо се разпространява в съседните на ЮАР страни като преминава в популациите на местните за Южна Африка хищни видове бозайници. За кучетата заболяването придобива особена актуалност в края на XIX в. и първата половина на ХХ в. През 1939 г., успоредно с началото на Втората световна война, в гористите райони на Полша възниква трайно природно огнище на бяс при лисиците. Постепенно заболяването обхваща и диви животни в страни на Централна и Западна Европа и обширни части на европейската част от бившия СССР. С най-много констатирани случаи и най-тежко в този период болестта протича в Германия.
Разпространение на беса в България
В България заболяването също има подем в годините на Втората световна война и малко след това. В периода 1948 – 1950 г. е подета кампания за ваксиниране на домашните кучета, при което случаите на констатиран бяс рязко намаляват. В началото на 80-те години на XX век заболяването отново придобива огнищен характер в популацията на лисиците. Към настоящия момент бесът е широко разпространен в Северна България и доста по-ограничен в Южна България. Годишно в България се регистрират между 10 и 20 случая на убити животни, болни от бяс, като в някои години са възможни и пикове на заболяването. Те са както при диви (лисици, чакали и диви котки), така и при домашни животни, имали контакт с природата и вероятно ухапани от болни диви животни. Най-често това са кучетата и в по-малка степен котките. Дълго време заболяването практически отсъства в Южна България, а Стара планина е смятана за естествена преграда за преминаването на болни животни от север на юг. През 2007 г. обаче са регистрирани няколко случая на болни лисици и домашна котка в района на Нови Искър. Оттогава до днес са регистрирани и случаи на болни диви животни в Кюстендилска, Пернишка, Софийска област и София-град. Последните нашумели случаи за убити бесни домашни и диви животни са във Владая, района на Белоградчик, Монтанско, и Шуменско.
За периода 1998 – 2006 г. не е имало регистрирани случаи на бяс в Южна България. За посочения период от време в Северна България бяс по животните е регистриран във всички области, а ежегодно се регистрират случаи поне в 6 – 7 от тях. Причините за това се обясняват с факта, че в съседните на България страни като Румъния и Сърбия бесът по животните е широко разпространен и животни от тези страни преминават от запад и от румънската част на Добруджа от североизток. Стара планина служи като естествена бариера за болните от бяс животни и пречи за преминаването им на юг. Въпреки че в Република Турция заболяването е също широко разпространено, липсата на регистрирани случаи в съседните области се обяснява с факта, че по цялото протежение на общата ни граница има гранично съоръжение (ограда от мрежа), което представлява изкуствена преграда за преминаването на болни животни. В Република Гърция, а до юли 2011 г. и в Северна Македония няма регистриран случай на бяс при животните през последните десетилетия. Това обяснява и по-ниската степен на разпространение на заболяването в Южна България.
Последният случай на заболяване от бяс на човек в България е докладван през 2001 г. при шестгодишно момиченце хоспитализирано в клиниката по заразни болести при Медицински университет гр. Варна. Детето е прието с признаци на енцефалит като дни преди това е било ухапано от неваксинирано за бяс куче.
Статистически данни
За разлика от България в световен мащаб проблемът с беса е значително по-сериозен. Годишно от бяс умират повече от 35 хиляди души. Според други източници жертвите на беса ежегодно са 55 хиляди души, като на всеки десет минути умира по един човек от това заболяване. Поради особената значимост на този факт международната общност обявява 28 септември за „Международен ден за борба с беса“. Най-много заболели хора от бяс се регистрират в Азия. Там са 80% от случаите. Индия е на първо място по брой на жертвите от това заболяване. Заедно с Пакистан и Бангладеш ежегодно броя на умрелите е около 40 000 души. През втората половина на XX век Китай е сочен за втори в света по заболели от бяс хора. За периода 1950 – 2004 г. в страната са заразени 103 200 души, а случаите на бяс са с по-голяма гъстота в провинциите на юг от р. Яндзъ.
В цяла Америка се регистрират случаи на заразени от бяс хора, включително и в някои от карибските страни. Гъстотата им обаче е различна. В периода 1990 – 1994 г. 65% от всички случаи на заразени хора са били в Мексико, Бразилия и Перу. Висока е заболеваемостта и в Гватемала, Колумбия, Еквадор и Боливия. В същия период не са регистрирани случаи на бяс при хора и кучета в Чили, Уругвай, Коста Рика и Белиз.
Страната в Африка с най-голям брой заболели от бяс е Танзания. Ежегодно от болестта умират около 1500 души, предимно деца.
В Европа ежегодно от бяс умират между 7 – 12 души. Заболелите хора са най-вече от Русия и Украйна и се заразяват предимно при ухапване от домашни и скитащи кучета.