Каприел Саркиз Каприелов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор) и един от висшите ѝ ръководителите. Функционер на Българската комунистическа партия (БКП). Сътрудник на съветското разузнаване.
Биография Каприел Каприелов е роден на 3 септември 1904 година във Варна в арменско семейство от средната класа. Средно образование завършва във Варненската мъжка гимназия.
Комунистическа дейност до 1944 г. През 1920 година Каприелов става член на Българския комунистически младежки съюз, а през 1922 година на БКП. Влиза в разузнавателната група на Григор Чочев Биляров, която поддържа комунистическите нелегални канали Варна – Одеса, Варна – Севастопол, Варна – Истанбул. Взема участие в подготовката на Септемврийското въстание. На следващата година става част от Окръжния комитет на комсомола във Варна. През 1925 г. става член на Централната военна комисия при ЦК на БРП.Варненски новини - дигитално копие - 01/07/1925, No. 327, стр.1 След атентата в църквата „Света Неделя“ получава смъртна присъда, която е заменена с 15 години затвор поради непълнолетието му. В затвора е от 15 май 1925 година до 8 април 1932 година, когато е амнистиран.
През 1933 г. на IV пленум на ЦК на БКП става част от Централния комитет. Същевременно е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. От 1934 г. е пълномощник на ЦК в Пловдивски окръг, а от 1935 г. отново член на ЦК на БКП. Същата година е арестуван и осъден на 10 години затвор, където лежи от 19 април 1935 година до 30 юни 1940 година. След освобождаването си е секретар на ОК на БКП във Варна и член на ЦК на БКП.
Работи за съветското Главно разузнавателно управление (1939 – 1945). Привлича в разузнавателната си група Йорданка Андреева, за която се жени. Вербува и брат ѝ, поручика от Военно-въздушните сили на Българската армия Михаил Янев Андреев, който от своя страна изгражда разузнавателна група от свои колеги офицери и предава сведения на съветското разузнаване. През 1940 г. Каприелов създава резидентура във Варна, след това предава ръководството ѝ на Стоян Мураданларски, а той заминава за София. Подразделение на разузнавателната група на Каприелов е създадено и в Бургас като голямо транспортно пристанище.
През 1941 г. полицията арестува Каприел и Йорданка Каприелови и техни съмишленици, но не успява да докаже участието им в разузнавателната група. Каприелов е интерниран в лагера Кръсто поле (28 март 1941 – 18 ноември 1943). След освобождаването си проверява и установява доброто функциониране на разузнавателната си мрежа. Отново е арестуван и изпратен в Гонда вода (13 март – 15 август 1944).
След Деветосептемврийския преврат След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Каприел Каприелов се включва активно в организираните от новото правителство масови насилия, работи в следствието на Държавна сигурност и ръководи прочистването на арменските неправителствени организации. През 1945 година е прехвърлен на работа в ЦК на БКП, но на 5 януари 1948 година е върнат в Държавна сигурност и в началото на 1949 година става неин заместник-директор. През септември 1949 година е отстранен от Държавна сигурност, а на 11 февруари 1950 година е арестуван, след което е съден като „враг с партиен билет“.Ръководители на Второ главно управление на ДС
Каприелов е един от малкото ръководители на Държавна сигурност, отстранени при чистките в края на 40-те години, които след това се връщат в службата. На 3 април 1954 година той става заместник-началник на Второ управление (контраразузнавателно), а от 16 юли същата година е негов началник. По-късно времето между 1949 и 1954 година му е признато за стаж в Държавна сигурност. През януари 1959 година е освободен от поста си по здравословни причини, но запазва привилегиите си на началник на управление, като е изпратен за лечение в Съветския съюз. През септември е повишен в генерал-майор. От юни 1962 г. Каприел Каприелов е началник на групата за контрол и обобщаване на опита в МВР,Протокол № 8 от 10 януари 1963 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП , с.34 а на 22 януари 1963 година е пенсиониран.
През следващите години Каприелов е председател на културно-просветно дружество „Ереван“. Член е на НС на ОФ и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Народен представител е от 1966 г. до смъртта си през 1978 г. в V, VI и VII народно събрание.Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 237
Награден е орден „Георги Димитров“ (1974), НРБ I ст. (1962, 1964) и II ст. (1959), Герой на социалистическия труд (1974). Политбюрото на ЦК на БКП му присъжда и персонална пенсия. За изпълнение на задачи на Главното командване на Съветската армия по време на Втората световна война е награден от СССР със съветския орден „Ленин“ (1966).
Каприел Каприелов умира на 9 април 1978 година.
Бележки
Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Родени във Варна Категория:Българи от арменски произход Категория:Участници в Септемврийското въстание Категория:Членове на ЦК на БКП до 1944 година Категория:Съветски военни разузнавачи Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Лагеристи в „Гонда вода“ Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Членове на НС на ОФ Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Починали в София