Министърът на културата на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета), ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.

Министри Списъкът на министрите на културата е подреден по ред на правителство.

Министър на пропагандата (1944)

Министър на информацията и изкуствата (1944 – 1947)

От 11 септември 1945 Министерство на пропагандата (МПроп.) е преименувано на Министерство на информацията и изкуствата (МИИ).

Председател на Комитета за наука, изкуство и култура

С ПМС № 2 от 23 декември 1947 въз основа на чл. 39 от новата Конституция на НРБ (1947) се създава Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК) с ранг на министерство и неговият председател е член на правителството. КНИК съществува до 6 февруари 1954 г., когато се създава Министерство на културата (МК).

Министър на културата (1954 – 1957)

С Указ № 26 от 6 февруари 1954 на ПНС КНИК е преобразуван в Министерство на културата (МК).

Министър на просветата и културата (1957 – 1963)

С Указ № 59 от 1 февруари 1957 на ПНС МК и Министерство на народната просвета (МНП) се обединяват в Министерство на просветата и културата (МПК). МПК съществува до 1963 година.

Председател на Комитета за култура и изкуство (1963 – 1966)

С Указ № 396 от 25 май 1963 на ПНС МПК е ликвидирано. Функциите му се поемат от МНП и Комитета за култура и изкуство (ККИ).

Председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1977)

На Първия конгрес на българската култура (19 – 21 май 1966 г.) се въвежда т.нар. обществено-държавно начало в управлението на културата. Конгресът се утвърждава като основен ръководен орган на културните процеси в страната. Вследствие на неговите решения ККИ се преименува в Комитета за изкуство и култура (КИК). Промяната на името не довежда до структурни и функционални изменения в работата на комитета. КИК съществува до 1977 година.

Председател на Комитета за култура (1977 – 1986)

Със Закон за преименуване на КИК в Комитет за култура (КК) от 23 декември 1977 се създава ново ведомство. С ПМС от 28 юли 1977, изменено и допълнено през 1983 г. на Четвъртия конгрес на културата, КК става изборен обществено-държавен орган с надведомствени функции и ранг на министерство, който провежда политиката на БКП и правителството в областта на културата и средствата за масова информация. Председателят на КК е член на правителството. От 26 март 1986 г. КК е без ранг на министерство и неговият председател не е член на правителството. КК се преименува в Комитет за култура при МС.

Председател на Съвета за духовно развитите при МС (1986 – 1987)

Съветът за духовно развитие при Министерския съвет е създаден с решение на VIII народно събрание на 28 януари 1986 г., препотвърдено с решение на IX народно събрание от 19 юни 1986 г. Това един от четирите съвета при МС, които по своята структура са уникални в политическата история. В изпълнение на своите функции те издават решения, които имат силата на актове на Министерския съвет, т.е. на решения на правителството, и така те са равнопоставени на Министерския съвет. Това положение е без аналог в историята на българската политика както преди, така и след тяхното закриване. Председателите на тези съвети са и заместник-председатели на Министерския съвет (вицепремиери), и като такива председателите на тези съвети са изравнени по функции с министър-председателските в областта на съответния ресор. Например решенията на Съвета по селско и горско стопанство не само имат силата на актове на Министерския съвет, но и са задължителни за останалите министерства и другите ведомства.

С решение на Народното събрание от 28 януари 1986 г. Георги Йорданов е избран за заместник-председател на Министерския съвет (вицепремиер) и Председател на Съвета за духовно развитие при МС, като е единствен негов ръководител. Също така Съветът за духовно развитие при МС осъществява единно държавно ръководство и координира дейностите в културата, науката и образованието на страната, което се явява основна негова функция.

Министър на културата, науката и просветата (1987 – 1989)

Министерство на културата, науката и просветата (МКНП), създадено на 19 август 1987 г., е със статут по-висок от този на обикновено министерство, тъй като има функции на суперминистерство, създадено така с още 4 суперминистерства (на икономиката и планирането, на външноикономическите връзки, на земеделието и горите и на народното здраве и социалните грижи), заедно с което МКНП наследява функциите на бившия Съвет по духовно развитие при Министерският съвет. Освен редовни министерски заповеди, министерството има право да издава заповеди, имащи силата на актове на Министерският съвет. В качеството си на министър на културата, науката и просветата Георги Йорданов получава и ранг на заместник-председател на Министерският свет, без протоколно да заема такава длъжност. Този статут на министерството е в сила до закриването му на 4 юли 1989 година.

Министър на културата (1991 – 1992)

Министър на образованието, науката и културата (1992 – 1993)

В този период Министерството на културата е обединено с Министерство на образованието и науката.

Министър на културата (1993 – 2005)

Ресор „туризъм“ преминава от Министерството на икономиката в Министерството на културата и туризма с Решение на XXXVIII (Обикновено) Народно събрание от 23 февруари 2005 година.

Министър на културата и туризма (2005)

Министър на културата (2005–понастоящем)

Вижте също Министерство на културата на България

Литература Методиев, Веселин, Лъчезар Стоянов – съставители. Българските държавни институции 1879 – 1986 г.: Енциклопедичен справочник. ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987 г.

Култура