Варненската опера, официално Държавна опера – Варна, е български оперен, балетен и музикално-сценичен институт във Варна. От 2010 г. е част от Театрално-музикален продуцентски център – Варна, в който Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера – Варна запазват своята артистична автономност.

Операта използва обща сграда с Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ на площад „Независимост“ №1. Сградата е сред представителните архитектурни обекти на Варна и е построена по конкурсен проект на арх. Никола Лазаров.

Сграда Сградата на театъра и операта е проектирана от арх. Никола Лазаров. Основният камък е положен на 26 март 1912 г., а строителството продължава с прекъсвания до 1932 г. През 1927 г. работата е възобновена, като в плановата схема са внесени промени от арх. Дабко Дабков, а строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов.

Сградата е открита на 5 юни 1932 г. Разположена е на градския площад, като главният вход е ориентиран към площада и води към елипсовиден вестибюл и представително фоайе. Според регистъра на варненското недвижимо културно наследство обектът е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност.

История Предистория Оперното изкуство във Варна има по-ранна история от създаването на държавната опера през 1947 г. Още в края на XIX и началото на XX век в града се развива активен музикален живот, свързан с хорови, оркестрови и любителски музикално-сценични прояви. Според историческата справка на Държавна опера – Варна, възникването на професионалния оперен театър е подготвено от десетилетия местна музикална традиция и от връзката на града с летните музикални тържества във Варна.

Основаване Държавна опера – Варна е регистрирана на 6 април 1947 г. като Народна областна опера – Варна. За неин първи главен художествен ръководител е назначен варненецът Петър Райчев – един от първите български оперни певци с международна кариера, а за главен диригент – Руслан Райчев.

Първата премиера на театъра е „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, представена на 7 септември 1947 г. Постановката е под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, а декорите и костюмите са дело на Асен Попов и Владимир Мисин. В първия солистичен състав участват 15 певци, а първият оперен хор е сформиран след конкурс и включва певци от Радио Варна и хор „Морски звуци“.

Първи десетилетия В първите години след основаването си Варненската опера изгражда основния си репертоар с творби от Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Пиетро Маскани, Руджеро Леонкавало, Джоакино Росини, Волфганг Амадеус Моцарт и други композитори. След първата премиера Петър и Руслан Райчев подготвят „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“ от Пучини, „Селска чест“ от Маскани и „Палячи“ от Леонкавало.

През 1948 г. с едноактните балети „Болеро“ от Морис Равел и „Шехеразада“ от Николай Римски-Корсаков започва професионалната балетна история на варненска сцена. През 1951 г. с „Взаимна любов“ от С. Кац в афиша на театъра се появява и оперетата, а през 1953 г. е поставено първото заглавие за деца – „Вълкът и седемте козлета“ от М. Ковал.

През 1957 г. на варненска сцена е поставена първата българска опера в историята на институцията – „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов. Същата година с мащабна продукция на „Аида“ от Верди е открит новият Летен театър във Варна и са възстановени прекъснатите от Втората световна война летни музикални тържества под името „Варненско лято“.

Развитие през втората половина на XX век През 50-те и 60-те години Варненската опера се утвърждава като важен център за български и чуждестранен репертоар. Съвместната работа с композитора Парашкев Хаджиев води до поставянето на редица негови творби. В периода 1947 – 2009 г. на варненска сцена са представени 21 оперни произведения за първи път в България, сред които „Паисий Хилендарски“ от Найден Геров, „Албена“, „Юлска нощ“ и „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев, „Кокичина“ от Йоско Йосифов и „Игра“ от Димитър Христов.

В периода 1958 – 1967 г. във Варна са реализирани значителен брой първи изпълнения на опери в България – български, класически и съвременни заглавия. През тези десетилетия в театъра работят диригенти, режисьори, художници, хормайстори и балетмайстори, които формират репертоарния и сценичния профил на институцията.

Балетната трупа също се развива интензивно. Галина и Стефан Йорданови поддържат в продължение на десетилетия високо равнище на състава и са сред инициаторите за създаването на Международния балетен конкурс – Варна през 1964 г.

Оперно-филхармонично дружество и ТМПЦ През 1999 г. Варненската опера и Варненската филхармония се обединяват в Оперно-филхармонично дружество – Варна. Директор на институцията в периода 1989 – 2009 г. е диригентът Христо Игнатов.

През 2010 г. с постановление на Министерския съвет Оперно-филхармонично дружество – Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ се обединяват в Театрално-музикален продуцентски център – Варна. В рамките на новата структура се възстановява статутът на Държавна опера – Варна, а Варненският драматичен театър запазва името на своя патрон Стоян Бъчваров.

Репертоар Репертоарът на Варненската опера включва оперни, балетни, оперетни, мюзикълни и концертни заглавия. В историята на театъра присъстват произведения от Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Волфганг Амадеус Моцарт, Джоакино Росини, Жорж Бизе, Пьотър Чайковски, Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Игор Стравински, Сергей Прокофиев, Карл Орф, Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, Любомир Пипков и други.

Сред значимите постановки в историята на институцията са „Продадена невеста“, „Травиата“, „Риголето“, „Аида“, „Дон Карлос“, „Бал с маски“, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“, „Кармен“, „Севилският бръснар“, „Вълшебната флейта“, „Годеж в манастира“, „Ернани“, „Едип цар“, „Кармина Бурана“, „Дон Кихот“ и други.

Варненската опера развива и мюзикълния репертоар. В програмите на институцията през XXI век присъстват мащабни продукции като „Цигулар на покрива“, „Коса“, „Брилянтин“, „Оркестър без име“, „Красавицата и звяра“ и други.

Опера в Летния театър От 2010 г. Държавна опера – Варна развива фестивалния проект „Опера в Летния театър“, който възстановява традицията на оперни спектакли на открито във Варна. Проектът се провежда всяко лято от юни до края на август в Летния театър и включва опера, оперета, мюзикъл, балет и концерти.

Първото издание през 2010 г. включва премиери на „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Ернани“ от Верди и „Кармен“ от Бизе, както и участия на български певци, работещи на международни сцени. През 2022 г., в рамките на 75-годишния юбилей на Държавна опера – Варна, XIII издание на „Опера в Летния театър“ включва 20 спектакъла в 22 вечери.

Състави Държавна опера – Варна разполага със солистичен състав, оркестър, хор и балет. Оркестърът наследява и традициите на Варненската филхармония след обединението от 1999 г., а хорът и балетът са част от историята на институцията от първите години след създаването ѝ.

Първият хор на операта е сформиран през 1947 г. след конкурс, а първият балетен състав е ръководен от Асен Манолов. През следващите десетилетия балетната трупа се утвърждава като важна част от сценичния профил на Варненската опера и от културната идентичност на града.

Значими артисти и творци С Варненската опера са свързани редица български и чуждестранни певци, диригенти, режисьори, хореографи и сценографи. Сред артистите, работили или гостували на варненска сцена, са Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Елена Николай, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Веселина Кацарова, Калуди Калудов, Орлин Анастасов, Бойко Цветанов, Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Владимир Стоянов и други.

Сред диригентите, свързани с историята на институцията, са Руслан Райчев, Христо Манолов, Йоско Йосифов, Борис Левиев, Борис Хинчев, Христо Игнатов, Павел Балев, Григор Паликаров, Светослав Борисов, Йордан Камджалов, Найден Тодоров и други.

През 2026 г. оркестърът на Варненската опера участва в оперна гала с Пласидо Доминго във Варна под диригентството на Найден Тодоров. В концерта участват още Илина Михайлова, Александрина Михайлова, Рейналдо Дроз и Валерий Георгиев.

Международна дейност Варненската опера има дълга история на международни гастроли и фестивални участия. Институцията е представяла свои спектакли и концертни програми в редица страни, сред които Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария и Австрия.

Международната дейност на операта е свързана и с туристическия и фестивалния профил на Варна. След изграждането на курортните комплекси около града оперният театър се утвърждава като институция, която представя българското музикално-сценично изкуство пред международна публика.

Юбилеи и признание През 2022 г. Държавна опера – Варна отбелязва 75 години от регистрацията си като Варненска областна народна опера. По този повод е създаден инициативен юбилеен комитет, организирани са изложби и е подготвена специална програма, включваща оперни, балетни, мюзикълни и концертни събития.

Юбилейната програма включва документална изложба „2022 – Варненската опера на 75“, костюмографски изложби, премиери и събития в рамките на „Опера в Летния театър“. Сред акцентите са премиерите на „Дама Пика“, „Ромео и Жулиета“, „Набуко“, „Ернани“, балетни и мюзикълни продукции, както и оперни и симфонични концерти.

Ръководство Към 2026 г. директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна и Държавна опера – Варна е Даниела Димова. В артистичното ръководство на операта са посочени още Бойка Василева като артистичен директор, Вера Немирова като постоянен гост режисьор, Сребрина Соколова като режисьор, Сергей Бобров като главен хореограф, както и Григор Паликаров, Павел Балев и Светослав Борисов като постоянни гост-диригенти.

Източници

Външни препратки Официален сайт Официален сайт на ТМПЦ – Варна Официална страница във Facebook

Варна опера Категория:Музика във Варна Категория:Балет в България Варна Категория:Основани в България през 1947 година