Върховният наказателен съд () е извънреден съдебен орган в Руската империя. Върховният наказателен съд по делата срещу декабристите.
В постоянния си вид с регламентация е създаден на 1 юни 1826 г. с манифест на император Николай I за възбуждане на наказателен процес срещу декабристите. „Втор. Полн. Собр. Зак.“ № 381
Предистория по създаването През втората половина на 18 век, с имперски манифести били създавани на няколко пъти извънредни висши наказателни съдилища, не то заседавали и издавали присъди без регламентация. Това се случило за първи път въз основа манифест на Екатерина Велика от 17 август 1764 г. по делото срещу Василий Мирович, който се опитал да освободи от крепостта на Шлиселбург – Иван VI. „Полн. Собр. Зак.“, № 12228
През 1771 г. е създадена „особена генерална комисия за съд на виновните и техните бивши съучастници в метежа в Москва, при който е убит архиепископ Амвросий“. „Полн. Собр. Зак.“ № 13695
С имперски манифест от 19 декември 1774 г. е създаден Върховен наказателен съд за съдене на Емелян Пугачов и неговите съучастници. „Полн. Собр. Зак.“, № 14230
Престъпни деяния Водещ мотив за създаването на Върховен наказателен съд е изключителното значение на даден казус за държавността с обществения ред и управление в Руската империя. Съдените са държавни престъпници и техните съучастници.
Субекти на наказателната отговорност Въз основа на съдебния устав издаден от император Александър II, подсъдни на Върховния наказателен съд са: държавните престъпления, т.е. държавната измяна, когато деянията се разкриват в различни краища на държавата (или в центъра и по места) като общ заговор (или в общност на заговора) срещу върховната власт или срещу законната форма на управление или реда за наследяването на престола, т.е. на върховната власт; престъпления по служба, когато обвиняеми са членове на Държавния съвет, министри и главнокомандващи отделни военни части.
Състав В състава на Върховния наказателен съд влизат под председателството на ръководителя на държавния съвет – сенатори и ръководителите на държавните департаменти. Съдебното следствие по делата се води от сенатор, а обвинението се внася и поддържа от министъра на правосъдието, който е във функцията на прокурор по тези дела. Защитници на обвиняемите могат да бъдат само адвокати ползващи се с високо доверие и авторитет сред обществото. Решенията на Върховния наказателен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. Признатите за виновни в извършването на държавните престъпления и тези по служба могат единствено и само да бъдат помилвани от държавния глава, т.е. да им се снема наказателната отговорност, но не и вината.
Сесии Създава се след подавянето на въстанието на декабристите (декември 1825). В историята на Руската империя, т.е. до руските революции през 1917 г. с края на империята, Върховният наказателен съд е заседавал сесийно общо четири пъти. Върховният наказателен съд е свикван след делото срещу декабристите и за делата на Дмитрий Каракозов (1866) и Александър Соловьов (1879), като през 1906 г. след първата руска революция разглежда като първа съдебна инстанция делата срещу революционерите.
С указ от 15 февруари 1889 г. на император Александър III се усложнява предварителната процедура за преценка подсъдността на Върховния наказателен съд на някои случаи на по-леки държавни престъпления и такива по служба.
Източници
Вижте също Царска тайна полиция
Външни препратки А. Е. Розен Записки на декабриста – Глава пета – Върховният наказателен съд
Категория:Наказателно право Категория:Съдилища Категория:Руска империя Категория:История на правото Категория:Руско право Категория:Движение на декабристите Категория:Основани в Руската империя през 1764 година