Никола Петров Петров, наричан Балканеца, е български военен деец, генерал-майор, командвал 4-ти пехотен плевенски полк по време на Сръбско-българска война (1885), 12-и полк (1886 – 1890), 6-а бригада (1890 – 1891), 1-ва и 3-та дивизии (1891 – 1906) и началник на 1-ва военноинспекционна област (1906 – 1908).

Биография Никола Петров е роден на 6 декември 1858 г. в с. Тодоровци, Търновско. Основното си образование завършва в местното училище, след което постъпва във втори клас на Априловската гимназия. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876), но е заловен и изпратен в Търновския затвор, където получава смъртна присъда. По-късно е оправдан от международна комисия, е освободен от затвора и емигрира в Браила, Румъния.Рангелов, Л., стр. 123 – 124

На военна служба постъпва на 24 април 1877 г., като е зачислен в 3-та рота на 2-ра опълченска дружина в редовете на която взема участие в Шипченската битка на 9 – 11 август. За проявена храброст е произведен в чин ефрейтор и награден с Георгиевски кръст „За храброст“ IV степен.Рангелов, Л., стр. 124 След края на войната на 10 юли 1878 г. 2-ра опълченска дружина е преименувана на Кюстендиласка № 2 пеша дружина и Никола Петров продължава да служи в нея.Рангелов, Л., стр. 126

На 10 май 1879 завършва Софийското военно училище, произведен е в чин подпоручик и изпратен на служба в Шуменска № 19 пеша дружина. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, а през 1883 г. е изпратен в 50-и пехотен белостокски полк за повишаване на квалификацията, като след завършването с отличие се завръща и на 20 ноември 1884 е назначен за ротен командир в 5-и пехотен дунавски полк.Рангелов, Л., стр. 126 На 30 август 1885 е произведен в чин капитан.

На 14 септември 1885 г. е приведен от 5-и пехотен дунавски полк към 4-ти пехотен плевенски полк и назначен за негов командир.Христов, Х, стр. 49 (цит: Височайши приказ №52 по Военното ведомство за назначаване на началници на отделения във Военното министерство и командири на 7-и пех. преславски и 4-ти пех. плевенски полк)

Сръбско-българска война (1885) С обявяването на Сръбско-българска война (1885) капитан Петров е назначен за началник на Драгоманския отряд, а по-късно е назначен за командир на Сливнишкия отряд, като в същото време продължава командването на 4-ти плевенски полк.Христов, Х, стр. 257 С 2 дружини от полка си взема участие в боя при Драгоман, след което се изтегля към Сливнишката позиция.История на Сръбско-българската война (1925), стр. 348 Взема участие и в Сливнишкото сражение, като командва централната част на българските войски, като на 7 ноември му е поверено ръководството на настъплението на поверените му войски.История на Сръбско-българската война (1925), стр. 436, 487

На 26 декември 1885 г. е назначен за член на комисията за определяне старшинството на офицерите от войските на Северна и Южна България и за съставяне на общ списък по старшинство.Христов, Х, стр. 309 За проявената храброст по време на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.Рангелов, Л., стр. 122

На 30 април 1886 г. е назначен за командир на 12-и пехотен балкански полк, а на 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1889 е назначен за командир на Шеста пеша бригада, която през 1891 се развръща в 3-та пехотна балканска дивизия. На 2 август 1891 е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1895 в чин полковник. След като 6 години е командва 3-та дивизия през 1896 г. полковник Петров е назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия. На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор, а дивизията командва до 1901 година, когато е върнат за командир на 3-та дивизия, на която длъжност е до 1906 година. През 1901 г. е водач на българската делегация, която присъства на погребението на генерал Гурко.Рангелов, Л., стр. 130 – 131

През 1906 г. генерал Петров е назначен за началник на 1-ва Военно-инспекционна област. През 1908 г. заболява тежко и е изпратен на лечение в Берлин, Германска империя, където почива на 6 март същата година. Погребан е в София. Генерал-майор Никола Петров не е женен и не оставя поколение.Рангелов, Л., стр. 131

Военни звания Редник (24 април 1877) Ефрейтор (1877) Унтерофицер (1877) Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885) Майор (1 април 1887) Подполковник (2 август 1891) Полковник (2 август 1895) Генерал-майор (15 ноември 1900)

Награди Георгиевски кръст „За храброст“ IV степен, Руска империя (1877) Военен орден „За храброст“ IV степен (1880) Военен орден „За храброст“ III степен (1885)

Бележки

Източници

Рангелов, Л., „Храбри идат твоите капитани“, София, 1985, Военно издателство

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Възпитаници на Априловската гимназия Категория:Родени в област Велико Търново Категория:Починали в Берлин