Цоню Стоев Ганев е български офицер, генерал-майор.
Биография Цоню Ганев е роден на 29 октомври 1896 година в Дебелец, Търновско. През 1917 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 1 юли е произведен в чин подпоручик. Служи последователно в 69-и пехотен полк, 29-и пехотен ямболски полк и 16-и пограничен участък. През 1924 г. е назначен на служба в 16-а жандармерийска дружина, от 1925 г. е на служба в 7-а пехотна дружина, а от 1928 г. е помощник-началник на Шуменското бюро. През 1930 г. е назначен на служба в 19-и пехотен шуменски полк, от 1932 г. е домакин на 7-а дивизионна болница, а през 1934 г. последователно е назначен на служба в 7-и пехотен преславски полк и в Пехотната школа. На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор и през 1936 г. е назначен на служба в 18-и пехотен етърски полк, след което от 1937 г. е в Столичното военно комендантство. През 1938 г. е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк и на 6 май 1939 г. е произведен в чин подполковник.
Втора световна война (1941 – 1945) По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Ганев служи първоначално във Военното училище (1941), след което от 1942 г. е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк. На 30 октомври 1942 г. е произведен в чин полковник. На 14 септември 1944 година е назначен за командир на 16-а пехотна дивизия, след което през 1945 г. поема командването на 4-та пехотна преславска дивизия, като на 5 април същата година е произведен в чин генерал-майор. В периода 3 септември 1946 – 15 септември 1950 е началник на Школата за запасни офицери. В периода 1950 – 1954 е заместник-началник на Военната академия по строевата работа. Пише книга, озаглавена „Сурови дни“. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, втори клас, орден „Свети Александър“, III степен, м.с., орден „Кутузов“, II степен, югославския орден „Партизански звезда“, II степен и „На унгарската свобода“, сребъренТашев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 36. През 1950 г. е разпитван от Държавна сигурност във връзка с предполагаема троцкистка организация, в която участват още Тодор Тошев, Лев Главинчев, Петко Кунин, Крум Лекарски, Стоян Трендафилов, Петър Илиев и Пецо Трайков.Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1292 – 1293
Семейство Цоню Ганев е женен за Роза Ганева (1904-1986). Двамата имат двама сина: Стойко Цонев Ганев (1924-1993) и Владимир Цонев Ганев (1929-2017).
Военни звания Подпоручик (1 юли 1917) Поручик (30 юни 1919) Капитан (1926) Майор (6 май 1935) Подполковник (6 май 1939) Полковник (30 октомври 1942) Генерал-майор (5 април 1945)
Бележки
Източници
Категория:Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Родени в Дебелец Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища