Делхи (; ; ) е метрополис в Северна Индия, разположен в обособената административна единица под федерално управление Национална столична територия Делхи.

В административно отношение Делхи се разделя на няколко селища, сред които е Ню Делхи – официалната столица на Индия, където се намират всички институции на централното управление на страната.

С население около 24 998 000 души (2015) градската агломерация Делхи е третата по големина в света.DEMOGRAPHIA WORLD URBAN AREAS , Janauary 2015, Посетен на 17 май 2015 Националната столична територия Делхи има площ от 1483 km² и е разположена на река Ямуна, десен приток на река Ганг. Основните говорими езици са хинди и урду.

Град Делхи възниква през 6 век пр.н.е., но се превръща във водещ регионален център по времето на Делхийския султанат (13 – 16 век). През 1639 година Шах Джахан построява днешния Стар град, който от 1649 до 1857 година служи за столица на Моголската империя. С нарастването на британското влияние в Индия Делхи постепенно губи политическото си значение за сметка на Калкута, но през 1911 година властите обявяват връщането на столицата в Делхи и през 20-те години е изграден новият град Ню Делхи. Ню Делхи остава столица на Индия и след като страната става независима през 1947 година.

История

Стратегическото положение на града между Делхийския хребет и река Ямуна, му помага лесно да контролира търговските пътища от северозапад към плодородната долина на Ганг на югоизток. Поради това, районът е населен от дълбока древност. За първи път Делхи е споменат в свещения епос Махабхарата. Археологическите разкопки датират първото селище в района от епохата на Империята Маурия около 300 пр.н.е. Оттогава територията на града е постоянно населена.

През 703 г. раджпутската династия Томара, основава тук крепостта Лал-Кот и управлява в следващите няколко века. В 1011 г. градът е превзет с щурм и разграбен от афганистанския султан Махмуд Газневи, който прави Делхи своя провинция под управлението на назначавани от него раджи. В 1193 г. града е завоюван от афганистанския военачалник Кутб уд-дин Айбек, който прави града столица на основания от него Делхийски султанат, просъществувал над три века. От 1206 Делхи официално е столица на Делхийския султанат. Кутб уд-дин Айбек – първият султан от династията започва строежа на една от най-известните забележителности в града Кутаб Минар. При неговото управление се застрояа южната част на Делхи – района Лал-Кот. Той положил и началото на първата афганска династия, при която Делхи става един от най-богатите градове в Азия. От 1288 г. в Делхи царствува втората тюркска династия Гилджи, при която Делхи удачно отразава нашествията на монголите. От 1321 г. властта перминава към третата династия. В 1325 г. Гийяс уд-Дин Туглак създава тук укрепления град Туглакабад. По това време Делхи става най-крупния в Индия търговски, занаятчийски и културен център, но при нашествието на Тимур в 1398 г. е превзет разграбен и опожарен от него. След дългогодишни смутове и междуцарствие от 1450 г. в тук се утвърждава династията Лоди, но не задълго. Султанатът съществува до 1526 когато основателя на Моголската империя Бабур превзема града и основава общирна империя.

Новият етап в историята на Делхи започва след битката при Панипате в споменатата 1526 г. и завземането на града от войските на владетеля на Фергана Бабур, основателя на Моголската империи. Втория Велик Могол – падишах Хумаюн – овладява окончателно Делхи и в 1533 г. го прави своя столица. При управлението на сина на Хумаюн Третият император от династията император Акбар Велики Делхи губи своите столични функции, столицата на империята на Великите Моголов е преместена в Агра разположена на 200 km от Дели, а след нея не за дълго във Фатехпур-Сикри, с което започва период на продължителен упадък за Делхи.

Своето величие Делхи възвръща при император Шах Джахан (1627 – 1658). По негово нареждане тук е построена Червената крепост (Лал Кила), а срещу нея за десет години се издига нов град, наречен в чест на императора Шахджаханабад. Днес това е сърцето на Стария град на Делхи.

Градът попада под британски контрол през 1803 г., с което се слага край на многовековното управление на моголите. Истински разцвет настъпва през 1911 г., когато столицата на Британска Индия е преместена от Колката в Делхи и започва изграждането на нова административна част на града наречена Ню Делхи. След обявяването на независимостта на Индия на 15 август 1947 г., Ню Делхи е избрана за столица на новата държава.

Административно устройство

Националната столична територия Делхи има специален статут сред щатите и териториите на Индия, като управлението ѝ се осъществява съвместно от правителството на страната и управителното тяло на Делхи, а някои административни въпроси се намират под юрисдикцията на отделните градски органи.

Органите на законодателната власт на Националната столична територия се състоят от лейтенант-губернатор и Законодателно събрание, като до 1991 г. част от функциите им се изпълнява от Градски съвет.

Изпълнителната власт се състои от Министерски съвет, оглавяван от главен министър. Законодателното събрание е от 70 члена, избираеми с пряко гласуване. Този орган не действа от 1956 до 1993 г., когато функциите му са изпълнявани от правителството на Индия. Правителството на Националната столична територия Делхи, както и правителството на страната, са разположени в Ню Делхи.

В горната камара на индийския парламент, Раджа Сабха, Националната столична територия е представена от ​​3 члена, а в долната, Лок Сабха – от 7.

Органът, който има съдебна юрисдикция над територията, е Висшият съд на Делхи. Наред с него, на територията работят следните по-нисши съдебни инстанции: Съд за малки дела по обществените въпроси и Сесиен съд за криминалните дела.

Полицията на Делхи се намира под прекия контрол на Съюзното правителство. Тя е оглавявана от полицейския комисар на Делхи. Териториално се дели на 10 полицейски окръга, които на свой ред се състоят от 95 полицейски участъка.

В началото на 21 век нито един друг милионен гпад в Индия не е свързан до такава степен с изпълнението на политически и административни функции, както Делхи. В града са разположени резиденцията на президента, централните министерства, щабквартирите на основните политически партии, редакции на множество вестници, дипломатическите представителства на 160 държави.

Административно деление Националната столична територия Делхи, с обща площ 1483 km², се дели на три отделни обекта на управление, които се управляват от отделни органи: Общински съвет на Делхи (1397,3 km²), Общински комитет на Ню Делхи (42,7 km²) и Военен съвет на Делхи (43 km²).

Окръзи

От 1997 г. Националната столична територия на Делхи се дели на 9 окръга, като всеки от тях на свой ред се дели на три района. Всеки окръг е оглавяван от изпълнител комисар, а всеки район – от районен магистрат. № Окръг Територия,km² Население,жит. (2011) Плътност,души/km² 1 Централен Делхи 25 578 671 23146,84 2 Северен Делхи 59 883 418 14973,19 3 Южен Делхи 250 2 733 752 10935,01 4 Източен Делхи 64 1 707 725 26683,20 5 Североизточен Делхи 60 2 240 749 37345,82 6 Югозападен Делхи 421 2 292 363 5445,04 7 Ню Делхи 35 133 713 3820,37 8 Северозападен Делхи 440 3 651 261 8298,32 9 Западен Делхи 129 2 531 583 19624,67 Общо 1483,0 16 753 235 11296,85

Национален столичен регион С цел управление на агломерацията на Делхи и централизирано решение на проблемите ѝ, през 1985 г. е създаден Национален столичен регион с единен ръководещ съвет. Общата площ на управлявания регион е 33 578 km², а населението по данни от 2001 г. е 13,7 млн. жители, по преброяване от 2007 г. – 16 862 735, а в началото на 2015 г. е 24 998 000. Освен Националната столична територия на Делхи, Националният столичен регион включва следните окръзи от други щати на страната:

От щата Раджастан Алвар От щата Утар Прадеш Багхпат Буландшахр Гаутамбудхнагар Газиабад Мератх От щата Харяна Гургаон Джаджар Панипат Ревари Рохтак Сонипат Фаридабад Най-големите градове в столичния регион са Гургаон, Фаридабад, Ноида и Газиабад.

Население По данни от последното преброяване на населението в Индия (2001), в Делхи живеят 13 782 976 души. През 2015 г. Делхи е третата по големина метрополия в света след Токио и Джакарта. Гъстотата на населението е 9294 души на квадратен километър, а грамотността 81%.

По религиозен признак най-голям е броят на индусите (82%). Следват мюсюлманите (11,7%), сикхите (4%) и други. Хиндустани е най-говорения език, докато английския е най-често използваният при писане.

Демография Делхи е космополитен град, в който са представени много различни етнически групи и култури. Благодарение на значението си на политически и икономически център на Северна Индия, градът привлича работници от цяла Индия в промишлените си предприятия и офисите на различни компании, поддържайки културното си разнообразие. Поради функциите си на столица и дейността на многоройни чуждестранни компании, в Делхи също така живеят голям брой граждани на други страни.

Съгласно преброяването на населението от 2001 г., жителите на Делхи са 13 782 976. Средната гъстота на населението е 9294 души на km², а съотношението на половете – 821 жени на 1000 мъже. Нивото на грамотност е 81,82 %. По различни оценки, към 2004 г. населението на града е нараснало до 15 279 000 души. През същата година раждаемостта е 20,03 новородени на 1000 жители, детската смъртност и смъртността – съответно 5,59 и 13,08 на 1000 души. Към 2007 г., населението на агломерацията Делхи, вече достига 21,5 млн. души, което я нарежда на второ място сред агломерациите на Индия след тази на Мумбай. Съгласно преброяването от 2011 г., населението на Делхи е 16 314 838 жители, а в началото на 2015 г. то е вече около 17 700 000 души.

През 2001 г. населението на Делхи е нараснало с 285 хиляди души в резултат на миграция и с 215 хиляди в резултат на естествения прираст на населението, което прави темповете на прираст на население на града едни от най-високите сред всички градове в света. На територията на Делхи е разположен района Дварка, най-големият жилищен район в света, построен по централизиран планCan’t afford to fall ill in Dwarka , Hindustan Times, July 16, 2009.

По оценки от 1999 – 2000 г., боят на жителите на Делхи, живеещи под прага на бедността (който е определен по това време на 11 долара на човек на месец) е 1,15 млн. или 8,23 % от населението, в сравнение с 27,5 % в Индия като цяло.

Най-разпространената религия в Делхи е индуизма, нейните последователи са 82 % от населението на града. В Делхи има големи общности на мюсюлмани (11,7 %), сикхи (4 %), джайнисти (1,1 %) и християни (0,9 %). Характерни религиозно-етнически малцинства за града са парсите, англо-индийците, будистите и евреите.

Разпространените разговорни езици в Делхи са хиндустани (тоест хинди и урду), водещ писмен език е английският. В града са представени и всички лингвистични групи, на които се говори в отделни общини на града. По преброяването от 2001 г., в Делхи се говори на хинди (81 %), панджаби (7,1 %), урду (6,3 %), бенгалски (1,5 %), тамилски (0,67 %), малаялам (0,66 %), майтхили (0,62 %), гуджарати (0,33 %), синдхи (0,31 %), ория (0,21 %), телугу (0,20 %)Distribution of 10000 hersons by language Census of India, 2001 рік.. Индийските преброявания обаче често са критикувани за това, че предпочитат хинди и не включват редица признати от лингвистите индийски езици. Сред тях, най-разпространени са такива непризнати от преброяванията езици или диалекти като хариянви, бходжпури, бихарски, раджастхани (в реда на броя на говорещите ги).