Иван Йорданов Хубенов е български офицер, генерал-майор, командир на рота от 10-и пехотен родопски полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 10-и пехотен родопски полк по време на втората фаза от участието на България във войната срещу Третия райх (1944 – 1945).
Биография Иван Хубенов е роден на 12 февруари 1894 година в село Караджалово, Община Първомай. През 1916 година завършва Военното на Негово Величестов училище и на 12 март е произведен в чин подпоручик. Назначен е на служба в 10-и пехотен родопски полк в редовете на когото служи като ротен командир в полка през Първата световна война (1915 – 1918), като на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. След войната на 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан, през 1925 г. е назначен на служба в 22-ра пехотна тракийска дружина, от 1927 г. служи в 10-и пограничен участък, а от 1929 г. е командир на учебна пехотна рота във Военното училищеМинистерска заповед (МЗ) № 22 от 1929 г.. През 1932 г. е командирован в 1-ви пехотен софийски полк, след което е назначен за командир на специална рота от 10-и пехотен родопски полк и през 1933 г. е произведен в чин майор.Руменин, с. 59
През 1935 г. майор Хубенов е назначен за командир на дружина от 10-и пехотен родопски полкМЗ № 334 от 1935 г., през 1936 г. е назначен за домакин на полка, като на 6 май с. г. е произведен в чин подполковник, след което от 1938 г. е помощник-командир на 38-и пехотен полк, по-късно същата година става помощник-командир на 10-и пехотен родопски полк, в началото на 1940 г. е назначен на служба към Дирекция гражданска мобилизация (ДГМ), по-късно същата година е назначен за командир на отделение в 4-и артилерийско полк.
В началото на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) е назначен на служба отново в Дирекция гражданска мобилизация (1941), през 1944 г. назначен за заместник-началник на 10-а дивизионна област, на 1 октомври 1944 г. е произведен в чин полковник, а от 15 декември 1944 година е командир на 10-а пехотна родопска дивизия. На 5 април 1945 г. е произведен в чин генерал-майор.
Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, 1 клас, орден „Свети Александър“, III степен, м.ср., съветския орден „Александър Невски“ и други. Уволнен на 17 януари 1946 годинаТашев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 154.
Военни звания Подпоручик (12 март 1916) Поручик (14 октомври 1917) Капитан (30 януари 1923) Майор (1933) Подполковник (6 май 1936) Полковник (1 октомври 1944) Генерал-майор (5 април 1945)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Тридесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Родени в област Пловдив Категория:Починали в София