Георги Николов (офицер)

Георги Николов Маринов е български офицер, генерал-майор от Генералния щаб, началник-щаб на 1-ва армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография Георги Николов е роден е на 13 януари 1898 година в Сливен. Завършва Военното училище в София през 1919 година и е произведен в чин подпоручик. Служи във Видинския укрепен пункт, Варненския укрепен пункт и 3-то планинско артилерийско отделение. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик, а от 15 юни 1928 г. е капитан. През същата година е назначен на служба в Бургаския укрепен пункт. През 1929 г. е назначен за командир на батарея от 6-и дивизионен артилерийски полкМинистерска заповед № 91 от 1929 г., а от следващата година е командир на батарея от 1-ви дивизионен артилерийски полкМЗ № 64 от 1930 г. През 1932 г. завършва Военна академияМЗ № 189 от 1932 г.. През 1933 г. е зачислен към щаба на 1-ви армейски артилерийски полкМЗ № 129 от 1933 г., а от 1934 г. е командир на батарея от 1-ви армейски артилерийски полкМЗ № 217 от 1934 г..Руменин, с. 333

На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор, същата година е назначен за офицер за поръчки в щаба на 3-та пехотна дивизияМЗ № 88 от 1935 г., по-късно същата година е офицер от Генералщабна академияМЗ № 312 от 1935 г. и малко по-късно отново същата година е назначен за военен следовател в Пловдивския военен съдМЗ № 145 от 1935 г. През 1936 г. е помощник на секретаря във Военния съвет на Министерството на войнатаМЗ № 72 от 1936 г., а по-късно същата година е назначен за началник на секция в щаба на 4-та пехотна преславска дивизияМЗ 111 и МЗ № 409 от 1936 г..

През 1938 г. майор Николов е назначен за военен аташе в АтинаМЗ № 91 от 1938 г., а по-късно същата година е назначен към Щаба на войскатаМЗ № 298 от 1938 г.. През 1941 г. е назначен за командир на юнкерски учебен орляк, след което 1943 г. е назначен за началник-щаб на 3-та отделна армия, от 9 до 14 септември 1944 е командир на 3-та армия. На 14 септември 1944 става началник на оперативния отдел в Щаба на войскатаЯнакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 163МЗ №123 от 1941 г.. На 21 ноември същата година става началник-щаб на 1-ва българска армия. Умира на 15 февруари 1945 в Сигетвар. С министерска заповед № 28 от 19 февруари е произведен посмъртно в чин генерал-майор. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 класТашев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 103.

Военни звания Подпоручик (1 януари 1919) Поручик (30 януари 1923) Капитан (15 юни 1928) Майор (6 май 1935) Подполковник (6 май 1939) Полковник (1943) Генерал-майор (19 февруари 1945) посмъртно

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Тридесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Сливен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Български военни аташета в Гърция