Емден (Префиксът „SMS“ е от (Кораб на Негово Величество).) е германски бронепалубен крайцерСпоред германската класификация те се обозначават като малки крайцери (). от типа „Дрезден“ от времето на Първата световна война. Става известен благодарение на успешните си рейдерски действия против търговското корабоплаване и военните кораби на съюзниците в Индийския океан. От 1 август до 9 ноември 1914 г. пленява 23 търговски съда, потопява руския крайцер „Жемчуг“ и френски разрушител. Особено важно е да се отбележи строгото съблюдаване на закона и обичаите за водене на война по море от екипажа и командира на крайцера, хуманното отношение към пленниците. В резултат на действията на крайцера не загива нито един човек от екипажите и пътниците на пленените търговски съдове.

В боя при Кокосовите острови е унищожен от австралийския крайцер „Сидни“.

Построяване и служба до Първата световна война

На 6 април 1906 г. на стапелите в Данциг е заложен новия крайцер от 4-ти ранг. При залагането кораба получава името „Ерзац Пфайл“Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби, получават приставката „Ерзац“ пред името на заменяемия кораб.. Поради проблеми с финансирането строежа се проточва и заложеният почти година по-късно еднотипен крайцер „Дрезден“ е спуснат на вода по-рано. За построяването помагат патриотично настроените жители на град Емден в Долна Саксония, събрали като дарения 6,8 млн. марки и в чест на дарителите крайцерът е преименуван на „Емден“. Корабът е спуснат на вода на 26 май 1908 г. и е зачислен в бойния състав на флота на 10 юли 1910 г. „Емден“ става вторият и последен в серията крайцери от типа „Дрезден“, а също така и последният немски крайцер с парни машини. На крайцерите, строени по-късно, включително и на еднотипния „Дрезден“, се поставят турбини.

На ходовите изпитания на мерната миля крайцера показва максимална скорост от 24 възела. Корабът е въоръжен с десет 105-милиметрови скорострелни оръдия SK L/40Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, № 3, 1996 Моделист-Конструктор, Морская Коллекция с.14. По две оръдия са разположени на носа и на кърмата, оставащите шест са по три на всеки бордGardiner & Gray, p. 157. Те имат далечина на стрелбата до 12 200 метра, а боекомплектът на оръдие е 150 снарядаGröner, p. 104, както и два 450-mm торпедни апарата. Противоминния калибър са осем 52-mm оръдия, но според данните в някои източници те впоследствие са демонтирани.

Корабът, след влизането си в строй, е изпратен под командването на фрегатенкапитан (капитан 2-ри ранг) Волдемар Фолертун в Циндао, за служба в състава на Източно-Азиатската крайцерска ескадра. По пътя към Циндао крайцера посещава Буенос Айрес с официална визита, за вековния юбилей от независимостта на Аржентина, а също и Валпараисо, Таити и Самоа, където се среща с флагманския кораб на ескадрата, крайцера „Шарнхорст“. На 17 август 1910 г. кораба пристига в Циндао. Благодарение на изящните си обводи крайцерът получава псевдонима „Лебед на Изтока“.

От декември 1910 до март 1911 г. крайцерът участва в потушаването на Сокехското въстание на остров Понпей. В хода на стълкновенията с въстаниците на сушата загива един офицер и са ранени пет матроса. През лятото на 1911 г. кораба е принуден да премине сериозен ремонт в Циндао след сблъсък с японски сухогруз. През лятото на 1912 г. корабът получава „Награда на Кайзера“ за артилерийски стрелби.

През май 1913 г. командир на крайцера става корветенкапитан (капитан 3-ти ранг) Карл фон Мюлер. През август—септември 1913 г. „Емден“ участва в потушаването на Втората китайска революция, действайки в река Яндзъ и обстрелва позициите на метежниците в Нанкин и Пекин.

На 20 юли 1914 г. крайцерската ескадра потегля на плаване към архипелага на Самоа, „Емден“ остава в Циндао. Капитанът на крайцера остава старши морски офицер в немската база. Мюлер получава заповед да има на борда тримесечен запас от продоволствие и гориво и да бъде в постоянна готовност към незабавно излизане в морето. В случай на война Мюлера има задачата за снабдяване на ескадрата с въглища, той трябва да подсигури излизането на снабдителните кораби за гориво в морето от Циндао, а след това да се присъедини към основните сили. На 28 юли е получена радиограма от германското Адмиралтейство, в която се съобщава за неизбежност на войната с Великобритания, Франция и Русия, а на 30 юли капитан Мюлер, след като не получава никакви нови инструкции от командира на ескадрата, адмирал Максимилиан фон Шпее, взема решение да излезе в морето.

Първа световна война Начало на военните действия На 31 юли в 19:00 крайцерът напуска Циндао и взима курс към Цушимския пролив. В нощта на първи към втори август е получена радиограма за мобилизацията на армията и флота и обявяването на война на Русия и Франция.

Около четири часа сутринта на 3 август близо до остров Цушима право по курса е забелязан голям параход и „Емден“, издига сигнал „веднага спрете“, започва преследване. Независимо то предупредителните изстрели, параходът развива скорост 17 възела и подавайки сигнали за бедствие, се опитва да избяга от преследвача си в японските териториални води. Когато крайцера открива огън на поражение, и снарядите започват да падат непосредствено зад кърмата, преследвания параход спира. На борда е изпратена призова команда от 20 въоръжени матроса под командването на обер лейтенант (старши лейтенант) Юлиус Лаутербах, която установява, че това е параход на руския Доброволен флот „Рязань“ с 80 пътникаРоссийский государственный архив военно-морского флота. Ф. 418. Оп. 1. Д. 1094. Л. 136. // Цитируется по: . Построеният през 1909 г. в Германия на стапелите на Шихау кораб се използва за регулярни съобщения между Черно море и руското крайбрежие на Тихия океан, но в случай на война трябвало да се използва като спомагателен крайцер, във връзка с което е подготвен за поставянето на оръдия. „Рязань“ е първия кораб, взет от Германия от Руската империя в Първата световна война.

Мюлер решава да доведе пленения параход в Циндао за използването му като спомагателен крайцер. На обратния път на хоризонта е забелязан дим, движещ се с курс на юг. Опасявайки се, че това са френските крайцери „Дюпле“ () и „Монкалм“ (), в съпровождение на разрушители, капитан Мюлер заповядва да се измени курса, за да избегне срещата. От страна на неизвестните кораби няма предприети никакви опити за сближаване. Някои източници твърдят, че това действително са френските крайцери, които се отклоняват от стълкновение, грешно разпознали „Емден“ и „Рязань“ като „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“, макар, най-вероятно, нито „Дюпле“ нито „Монкалм“ да се намират в този район към 5 август.

В утрото на 6 август крайцерът заедно със своя приз се връща в Циндао. На „Рязань“ са поставени оръдията на намиращия се пристанището небоеспособен спомагателен крайцер „Корморан“, след което на 7 август параходът е въведен в състава на ВМС също под името „Корморан“. „Емден“, вечерта на 6 август, напуска пристанището заедно с два спомагателни крайцера и осем въглевоза и на 12 август се съединява с основните сили на ескадрата на Маршаловите острови. Към тази дата Германия вече е в състояние на война и с Великобритания, а след три дни на страната на Антантата застава и Япония.

На 13 август се състои съвещание на старшите офицери на ескадрата, на което адмирал Шпее обявява, че във връзка с голямото количество кораби на противника в Индийския океан и проблемите със снабдяването на ескадрата с гориво той смята да извърши преход към Южния Атлантик и да започне крайцерски действия до бреговете на Южна Америка. Когато на капитан Мюлер е предложено да се изкаже, той изразява опасения, че при дълъг преход ескадрата няма да достигне съществени резултати, и предлага поне на част от леките сили да останат да действат в Индийския океан. След като предложението е одобрено от другите участници в съвещанието, Шпее заповядва на капитана на „Емден“ да започне самостоятелни рейдерски действия. В подчинение на Мюлер е придаден парахода „Маркомания“, натоварен с 5 хил. тона въглища.

Рейдерски действия в Индийския океан

В Бенгалския залив На 13 август ескадрата излиза в морето, а в 7:00 на следващия ден флагмана издига сигнал „Започвайте самостоятелно плаване. Желая успех“. Мюлер отговаря с „Благодаря за доверието. Щастливо плаване и успех“ и заповядвайки на „Маркомания“ да го следва, взима курс на югозапад.

Пътят към Индийския океан отнема две седмици. Нито една от планираните срещи с немските въглевози не се осъществява и крайцерът зарежда въглища от „Маркомания“ до бреговете на Тимор.

На 20 август германската канонерска лодка „Гейер“, пътуваща от Танганика, се опитва да установи връзка с „Емден“. Командирът на „Емден“ информира командира на „Гейер“, че ще очаква „Гейер“ при остров Ангаур, но „Гейер“ не успява да се добере навреме до мястото на срещата, „Емден“ вече в тръгнал.

На 28 август, с маскировка във вид на фалшив четвърти комин от дъски и платна (английските леки крайцери са дву- или четири коминни), „Емден“ влиза в Индийския океан през пролива между островите Ломбок и Бали и се насочва към Бенгалския залив. Мюлер планира да унищожи плаващите маяци в устието на Ганг, обърквайки по този начин корабоплаването в района на Калкута.

В течение на седмица и половина „Емден“ не среща нито един кораб, докато на 9 септември, примерно в 23:00, крайцера не спира гръцкия параход „Понтопорос“, пътуващ от Бомбай към Калкута. Гърция е неутрална страна и не участва във войната, но товара – 6500 t въглища е собственост на англичаните и е законен плячка. Мюлер успява да убеди капитана на „Понтопороса“ да сключи изгоден фрахт с немците. За да се гарантира неговото съблюдаване, на борда е оставен отряд от въоръжени моряци. Сутринта на следващия ден е забелязан параход, плаващ под флага на британския спомагателен флот. На неговата палуба се виждат надстройки с неизвестно предназначение. След като съда е спрян, става ясно, че това е английския параход „Индус“ (3413 брт) построен 1904 г. Параходът е преоборудван във войскови транспорт, а надстройките на палубата са ясли за коне. Екипажът на „Индус“ е превозен на „Маркомания“ и след като всичко необходимо (провизии, сапун и цигари) е прехвърлено на крайцера, са отворени кингстоните на парахода. Мюлер разрешава на канонирите на „Емден“ да използват потъващия кораб за тренировка. „Емден“ изстрелва 6 снаряда в корпуса на съда, след което известно време плава около потъващия „Индус“, за да се убеди, че всички снаряди са поразили предполагаемите цели.

На 11 септември е задържан и потопен английският параход „Лоувет“, построен 1911 г. (6012 t), преоборудван във войскови транспорт. Около 22:00 на 12 септември е спрян английският параход „Кабинга“ (4657 брт., 1907 г.). Тъй като според корабните документи по-голямата част от товара е собственост на американци, Мюлер решава да не потопява парахода, опасявайки се от възможни реституционни искания от тяхна страна, а също не иска да подлага на риск намиращите се на борда жени и деца. Вместо това „Кабинга“ е решено да се използва като плаващ затвор, премествайки на него пленниците от „Маркомания“.