Марикостинският пролом е последният (9-и по ред) пролом на река Струма по течението ѝ в България. Той свързва Петричко-Санданското поле на север с малкото Марикостинско поле на юг.
Проломът е с епигенетичен произход и е с дължина около 1 km, а надморската му височина е около 80 m. Всечен е в напречния Митински рид – източно продължение на планината Беласица.
Започва при устието на река Струмешница в Струма на 85 m н.в., насочва се на югоизток и завършва в северозападния край на Марикостинското поле на около 73 m н.в. Дълбочината му е около 70 – 75 m. Североизточните му склоновете са полегати, а югозападните по-стръмни.
Геоложки особености и микроклимат Поради ниската си надморска височина (около 80 m) и географското си разположение в най-южните части на страната, Марикостинският пролом се характеризира с изразен средиземноморски климат. Зимите тук са изключително меки, а трайно задържане на снежна покривка почти не се наблюдава.
В непосредствена близост до южния изход на пролома, край село Марикостиново, се намира голямо хидротермално находище. Наличието на минерални извори и лечебна кал с температура на водата между +57 °C и +63 °C е пряко свързано с активните тектонични разломи в долината на река Струма, които разсичат Митинския рид.
Флора, фауна и екологично значение Склоновете на пролома са покрити с топлолюбива растителност, представена предимно от средиземноморски частаци и ниски храстови съобщества. Скалните масиви и дефилето осигуряват специфични местообитания за редица редки влечуги и насекоми, характерни за южните региони.
Освен това този тесен речен коридор е част от трасето на втория по големина миграционен път на птиците в Европа – Via Aristotelis. През пролома ежегодно прелитат хиляди прелетни птици на път към Близкия изток и Африка.
Стратегическо и транспортно значение Ввъпреки малката си дължина от едва един километър, Марикостинският пролом исторически е служил като естествена „южна врата“ за търговските и военните пътища от Балканите към Егейско море (Греция).
Днес през пролома преминава важна за страната железопътна линия, свързваща гара Генерал Тодоров с граничния пункт Кулата. В обход на самото дефиле или в непосредствена близост до него е изградено и трасето на автомагистрала „Струма“ (Европейски автомобилен маршрут E79), която осигурява директна връзка между София и Атина.
Топографска карта
Източници Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 307.
Категория:Проломи в България Категория:География на община Петрич Категория:Струма