Строителните войски в България са военизирана строителна организация, подчинена на строителното министерство или пряко на правителството, съществувала от 1920 до 2000 г.
Първоначално е наричана Трудова повинност, после Трудови войски (1940 – 1946).
История В последните месеци на Първата световна война Министерството на войната обявява идеята да се създаде трудова повинност. За тази цел е назначена комисия в състав: председател генерал-майор Константин Кирков; членове: полковник Иван Божков, подполковник Коста Николов, подполковник Димитър Начев, генерал-лейтенант Стилиян Ковачев, подполковник Тодор Георгиев, Христо Чакалов – управител на БНБ, двама агрономи и един представител на Българската земеделска банка. Тя е натоварена със задачата да изработи първия закон. Комисията изработва закон, който се състои от 52 параграфа, но той така и не е приет от Министерския съвет. Впоследствие той остава основа за всички последващи закони. От 6 ноември 1919 г. е създадена нова комисия, която завършва законопроекта. Той е приет от XIX обикновено народно събрание. Трудовата повинност (задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата) влиза в сила на 14 юни 1920 г. и е представена от правителството на Александър Стамболийски. Всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят ограничен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Създадена е организация със структура, известна като Трудова повинност. Пръв главен директор на „Трудова повинност“ е о.з. генерал Иван Русев (по-късно вътрешен министър при Александър Цанков). Организационно се състои от шест производителни области с десет трудови задруги.Белчева, Ек. (съст.). Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив-Велико Търново, 1920 – 2000, 2014, с. 11 От 1921 г. трудовите области се преименуват на окръжни трудови бюра, като са увеличени на 15. Към Трудовата повинност са създадени Образцова трудова шивашка работилница в Шумен, Тухларна фабрика в София, земеделски стопанства „Кабиюк“ в Шумен и в с. Калугерово, Пазарджишко, Обущарска работилница в с. Горна баня, модерна варджийница край Враца, свиневъдни станции в Белоградчик, Радомир и Сливен, риболовни групи във Варна и Оряхово, горски стопанства „Гешова планина“ в Берковица и „Гениш-ада“ в м. Лонгоза.Белчева, Ек. (съст.). Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив-Велико Търново, 1920 – 2000, 2014, с. 11 В периода 1920 – 1929 г. през трудовата повинност преминават 154 540 трудоваци.
В края на 20-те години на XX век, по време на разразилата се световна икономическа криза (позната като Великата депресия), за справяне с кризата правителствата широко използват подобна мярка – създаване на работни места чрез обществени строежи. Това осигурява на правителството евтина работна ръка, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии. Освен това за България, след като Ньойският договор значително ограничава числеността на Българската армия, тази политика осигурява допълнително обучен мобилизационен резерв. В Германия това е Службата за трудова повинност, заимствана именно от българския опит.
Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. След падането на правителството на Александър Стамболийски обхватът на трудовата повинност е ограничен. От 1934 г. трудовата повинност се извежда от състава на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и се подчинява на Министерството на войната. Със Заповед № 10 от 26 януари 1935 г. Главна дирекция на трудовата повинност се подчинява пряко на началника на Щаба на войската. Със заповед № 106 от 9 април 1936 г. на министъра на войната трудовите началници стават трудови офицери и подофицери.Варненски новини - дигитално копие - 29/07/1936, No. 5724, 3 с. С новия закон за въоръжените сили на Царство България, приет на 15 юни 1940 г., се уреждат и някои от въпросите на трудовите войски. Подофицерите от войските се ползват с всички права и задължения на подофицерите от армията. Попълването на войските с офицери става с военнослужещи, завършили ШЗО и Школа за подготовка на трудови офицери. Към 1942 г. числеността на Трудовите войски е над 80 000 души.Белчева, Ек. (съст.). Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив-Велико Търново, 1920 – 2000, 2014, с. 13 Общият брой на трудовите дружини е 24 (като 12 нови са създадени само през 1942 г.). Трудоваците работят основно в строежа на пътища, обекти с военно значение, възстановяване на земеделското производство в Македония, Беломорска Тракия и Южна Добруджа.
По-късно организацията е наричана Трудови войски (1940 – 1946), после е преименувана на Строителни войски (1969), които продължават да съществуват до 2000 г.
За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“ в София, създадено под името Школа за подготовка на трудови офицери още през 1938 г.
След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунистически режим се придава нова, наказателна функция на Трудовите (Строителните) войски. Там или в най-тежките военни подразделения са изпращани децата от „неблагонадеждни семейства“ да отбиват задължителната военна служба. Секретен доклад на ЦРУ от 5 юни 1953 г. обобщава, че поне една четвърт от всеки трудов набор се състои от политически неблагонадеждни лица и изключени студенти. Богдан Морфов, трудовак, внук на инж. Богдан Морфов, пише: „Наричаха ни „наказателен набор“. Може би защото по техни преценки бяхме събрани „от кол и въже“. А иначе си бяхме нормални младежи от стари фамилии, но... На трима бащите бяха убити от „народния съд“, на други трима – оставени с доживотни присъди. На неколцина опорите в семействата бяха изчезнали или ликвидирани при неизвестни обстоятелства, имаше и една групичка изключени от МГИ около унгарските събития студенти. Имаше – за разнообразие – криминално проявени, съхранили у себе си повече човечност от цял взвод офицери от Т[рудова] П[овинност]“. А Здравко Даскалов пише: „В ротата бяхме над 30 висшисти, стотина среднисти, трийсетина цигани и малко с основно образование. С изклчение на циганите, всички бяхме синове и внуци на „заклети врагове“ на „народната“ власт. За условията на живота няма да разказвам, те бяха един от кръговете на ада“.
До 1989 г. – падането на режима, наборници там са лица предимно от етнически малцинства (турци и цигани), т.нар. „неблагонадеждни българи“ (бивши политически затворници/репресирани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужещите преминават първоначална военна подготовка, вкл. стрелкова (след това до края на службата нямат достъп до оръжие), както и обучение по строителни специалности. Охранителен взвод в поделението обикновено етнически българи са единствените войници, които дават наряди с оръжие на КПП, оръжейни складове и арести. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав от десетки хиляди души, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на срочнослужещите, Строителните войски могат по численост и по оперативна самостоятелност да се приравнят на отделна армия, представлявайки важен военно-мобилизационен резерв на страната. Срокът на действителната служба на състава на войските е 2 години, а пределната възраст за повикване на действителна служба е 33 години.УКАЗ № 100 ЗА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ
С постановление № 282 от 29 декември 1998 г. организацията получава нова мирновременна и военновременна структура.ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 282 ОТ 28 ДЕКЕМВРИ 1998 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА СТРУКТУРАТА НА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ
Със закон от 1 септември 2000 година ГУСВ (от Главно управление „Строителни войски“ или Главно управление на строителните войски) се преобразува в гражданско строително дружество „ГУСВ“ ЕАД (Главно управление „Строителство и възстановяване“). Държавното еднолично дружество е с принципал Министерството на регионалното развитие.
Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Към началото на подготовката за приватизацията (1999) ГУСВ разполага с личен състав от около 6400 души (численост на полк) – 5000 срочнослужещи (войници) и 1400 свръхсрочнослужещи (офицери и сержанти), притежава около 1800 сгради, съоръжения и оборудване, драгажен флот, 2 почивни станции, санаториум, поликлиника, ансамбъл, в. „Трудово дело“.Започна преобразуването на ГУСВ – в capital.bg, 10.07.1999 г.
Централната сграда на ГУСВ се ползва от Софийския районен съд. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние.
Състав 1-ва общостроителна дивизия – кв. Суходол, София (под. 1605/под. 64450) 5-а общостроителна дивизия – Плевен (под. 1810/под. 62720) 6-а общостроителна дивизия – Пловдив (под. 3020/под. 66340) 13-а общостроителна дивизия – Варна (под. 2400/под. 62180) 18-а общостроителна дивизия – Стара Загора (под. 2650/под. 64580) 20-а общостроителна дивизия – кв. Горубляне, София (под. 1110/под. 62640) 30-а монтажна електромашинна дивизия – София (под. 1310/под. 64210) 25-а общостроителна дивизия – София (под. 1265/под. 62560) Бригада за строителна механизация – София (под. 4560/под. 62410) Специализирана бригада за жилищно строителство по системата „НОЕ“ – София (под. 9600/под. 66880) Автошкола – кв. Суходол, София (под. 1205/под. 64090) Школа за монтажни кадри – Бургас (под. 1206/под. 66020) ВНВСУ „Ген. Благой Иванов“ – София
Наименования През годините структурата е преименувана според претърпените реорганизации: Главна дирекция „Трудова повинност“ (14 юни 1920 – 26 януари 1935) Главно управление „Трудова повинност“ (26 януари 1935 – 15 юни 1940) Трудови войски (15 юни 1940 – 24 август 1946) Главна дирекция „Трудова повинност“ (24 август 1946 – 20 септември 1950) Управление „Отбранително строителство“ (20 септември 1950 – 1 януари 1951) Управление „Специално строителство“ при МС (1 януари 1951 – 25 юни 1951) Управление „Трудова повинност“ (25 юни 1951 – 4 април 1969) Главно управление „Строителни войски“ (4 април 1969 – 29 юни 2000)
Началници Званията са към датата на заемане на длъжността.