Джон Фицджералд Кенеди () (29 май 1917 – 22 ноември 1963), често се изписва Джон Ф. Кенеди, Джей Еф Кей (JFK) или Джак Кенеди, е 35-ият президент на САЩ. Заема тази длъжност от 1961 г. до убийството му през 1963 г.
Член на известния род Кенеди, той е смятан за икона на американския либерализъм. По време на Втората световна война служи като лейтенант във флота, позициониран в Тихия океан, и получава официална похвала за спасяването на членовете на неговия екипаж. Той е и най-младият президент в историята на Съединените американски щати – бил е на 43 години, когато е избран на тази пост (Теодор Рузвелт е бил най-младият служил като президент).
Значимите събития по време на неговото управление са провалът с операцията в Залива на прасетата, Кубинската ракетна криза, изграждането на Берлинската стена, надпреварата за Космоса, ранните събития във Виетнамската война и движението за гражданските права. В множеството класации на американските президенти Кенеди има оценка малко над средната, но в общественото мнение той често се счита за велик държавник.
Кенеди е първият католик, избиран за президент на САЩ, първият, който е роден в XX век, последният (за момента), който умира преди мандатът му да е изтекъл, последният демократ от Севера, избран на този пост, и последният, който встъпва в длъжност направо от Сената.
Кенеди е най-младият починал президент – той е на 46 години и 177 дни, когато е убит на 22 ноември 1963 г. Покушението често се смята за възлов момент в историята на САЩ поради силно травмиращия му ефект върху цялата нация и поради значението на Кенеди, който става икона за младото тогава поколение американци.
Ранни години Кенеди е роден в Бруклайн, Масачузетс (да не се бърка с Бруклин, район на Ню Йорк) в семейството на Джоузеф П. Кенеди-старши (1888 – 1969), предприемач и политик, патриарх на клана Кенеди, посланик на САЩ във Великобритания, и Роуз Фицджералд (1890 – 1995), филантроп. Години по-късно става ясно, че на Кенеди като дете му е поставена диагноза болест на Адисън, рядко срещано хормонално разстройство. Този и други негови медицински проблеми са били държани скрити от пресата и обществото.
Кенеди посещава Чоут Скул в Кънектикът, сред най-елитните училища в страната, и го завършва през 1935 година. Преди да постъпи в колежа, посещава Лондонско училище по икономика и политически науки за година, където изучава политикономия при професор Харолд Ласки. През есента на 1935 година се записва в Принстънския университет, но е принуден да напусне, след като се разболява от жълтеница. Следващата есен започва да посещава Харвардския университет. Кенеди пътува 2 пъти из Европа, докато учи в Харвард, посещавайки Великобритания, където баща му е посланик. През 1937 година са му предписани кортикостероиди за овладяване на колита му, които само засилват проблемите със здравето му и водят до развиване на остеопороза и проблеми с кръста.
Кенеди пише дипломна работа на тема „Политиката на отстъпки“, в която разглежда британската позиция по Мюнхенското споразумение от 1938 г. Той завършва международни отношения в Харвард с отличие през юни 1940 г. Дипломната му работа е публикувана същата година и се радва на голям читателски интерес.
Военна служба През пролетта на 1941 г. Кенеди иска да стане доброволец в армията, но не го приемат заради здравословните му проблеми. Няколко месеца по-късно обаче баща му Джоузеф Кенеди ходатайства за него и той е приет във флота. Джоузеф Кенеди се познава с директора на военноморското разузнаване, който е бивш военен аташе по времето, когато Кенеди-баща е бил посланик в Лондон. Така Джон Кенеди постъпва, месеци преди САЩ да се включват официално във Втората световна война след изненадващата японска атака над Пърл Харбър, в информационната служба на началника на щаба на морския флот.
Кенеди се обучава в тренировъчни лагери на флота. Първите му мисии са в Панама, после участва в бойните действия в Пасифика, където достига до чин лейтенант и командва торпеден катер (ТК). Също тогава започва романтичната си връзка с Инга Арвад, предполагаема германска разузнавачка. Те се разделят, когато Кенеди е преместен в Южна Каролина.
На 2 август 1943 година патрулният катер ТК–109 под командването на лейтенант Кенеди е ударен край Нова Джорджия (близо до Соломоновите острови) от японския разрушител „Амагири“, който го разцепва на 2 части, като 2 моряци загиват. Кенеди пада на палубата и наранява гърба си. Въпреки болките успява да събере и насочи останалите 10 души от екипажа с плуване към близък остров. Като опитен плувец (шампион на Източното крайбрежие на Съединените щати„Западът забрави уроците от Карибската криза“ , Елена Караева, превод В. Сергеев, pogled.info, 20.10.2022 г.), плува само с ръцете си, но и спасява силно обгорен моряк, като го издърпва, захапал със зъби спасителния му пояс. За смелостта му е награден с медал за спасяване на човек с риск за собствения живот (Navy and Marine Corps Medal).
За подвизите му във Втората световна война Кенеди е отличен също с медала „Пурпурно сърце“, с американския медал за служба в отбраната, с медала за участие във военните кампании (за кампаниите в Тихия океан и Азия) и медала за победата във войната. Джон Кенеди напуска армията в началото на 1945 година, месеци преди Япония да капитулира.
Когато става президент на САЩ, спасяването на екипажа на ТК-109 е романизирано и екранизирано. Това допринася допълнително за митологизацията на Кенеди като символ на храброст и жертвоготовност. Попитан от репортери как е станал герой, Кенеди отговаря шеговито: „Без да искам. Просто ми потопиха кораба.“
Ранна кариера След Втората световна война влиза в политиката (отчасти за да запълни празнината, оставена от загиналия във войната негов по-голям брат Джоузеф П. Кенеди-младши, на когото семейството е възлагало големи надежди. През 1946 г. членът на Конгреса Джеймс Кърли освобождава мястото си в Камарата на представителите, за да стане кмет на Бостън, и това дава възможност Кенеди да бъде избран за два мандата на тази позиция, след като побеждава републиканския си конкурент с голяма разлика. Има разнопосочна история на гласуванията, като често се отклонява от позицията на президента Хари Труман и Демократическата партия.
Кенеди се жени за фотографката от „Уошингтън Таймс - Херълд“ Жаклин Лий Бувие на 12 септември 1953 година. Претърпява две операции на гръбнака през следващите две години, като е на прага на смъртта и дори получава последно причастие и често липсва от Сената. През този период публикува книгата Образи на смелостта, в която описва осем примера на сенатори, рискували кариерите си в името на своите морални позиции. През 1957 г. книгата получава Пулицър за биография. Още с публикуването ѝ тръгват слухове, че съавтор е Тед Соренсен, пишещ по-късно и речите на Кенеди. През 2008 г. Соренсен официално потвърждава тези слухове.
Поддръжка за Маккарти През 1950-те години семейство Кенеди и сенатор Джоузеф Маккарти са сред най-известните американци от ирландски произход. Освен това Джоузеф П. Кенеди и Дж. Маккарти имат близки отношения. Кенеди-баща е сред най-големите поддръжници на Маккарти, за което свидетелстват големите суми, които той дарява. В края на 1940-те години Маккарти гостува често в семейната къща на Джоузеф Кенеди, дори проявява интерес към по-малката сестра Патриша Кенеди.
В кампанията за Сената през 1952 година баща му Джоузеф Кенеди се договаря тайно с Маккарти в Масачузетс да не се прави шумна агитация на Републиканската партия, за да може Джон Кенеди, който е кандидат на демократите, да спечели мандата. От своя страна младият Кенеди се ангажира да не прави антимаккартиски изказвания, което е в противоречие с позициите на Демократическата партия. Година по-късно бащата успява да уреди брат му (тогава на 27 години) да заеме поста на старши помощник в екипа на Джоузеф Маккарти. През 1954 г., когато Сенатът порицава Маккарти заради неговата антикомуниситческа параноя, сенатор Кенеди се сблъсква с дилема: „Как мога да искам порицание за Джо Маккарти за неща, които е извършил, след като брат ми е в неговия екип?“ През 1954 г., след сблъсък с шефа на екипа на Маккарти Роб Кон, Боб напуска. Джон Кенеди има подготвена реч за порицаване на Маккарти, но така и не я произнася, защото по време на дебатите е в болница. Кенеди не дава никога повече знак как би гласувал, а преплитането на интереси попречва на мобилизацията на избирателите зад неговата кандидатура, особено по време на изборите от 1956 г.
Сенатор (1953 – 1960) През 1952 година Кенеди се кандидатира за Сената с лозунга „Кенеди ще направи повече за Масачузетс.“ Победата му е неочаквана. Той успява да вземе поста на борещия се за втори мандат републиканец Хенри Лодж мл. с преднина от около 70 000 гласа.
През 1956 г. Кенеди провежда кампания за кандидатурата на Демократическата партия за вицепрезидент на конвента, но делегатите се спират на сенатора от Тенеси Естес Кефор. Въпреки всичко това помага за издигането на репутацията му в средите на Демократическата партия.
Пример за политическата приспособимост на Кенеди преди кампанията от 1960 г. е отношението му към Закона за гражданските права от 1957 г. Той гласува за окончателното му приемане, като по-рано приема поправка към него, която до известна степен го обезсмисля. Всичко това му дава възможност да каже и на двете страни, че ги е подкрепил.
Президентски избори в 1960 г.
През 1960 година декларира своето намерение да се кандидатира за президент. На първичните избори на Демократическата партия негови конкуренти са Хъбърт Хъмфри от Минесота, сенаторът Линдън Б. Джонсън от Тексас и Адлай Стивънсън, кандидат-президент на Демократическата партия за изборите през 1952 и 1956 година.
Кенеди печели първичните избори в Уисконсин и Западна Вирджиния. Впоследствие посещава въглищните мини и търси подкрепата на миньорите, които по принцип са силно консервативни протестанти, гледащи с недоверие католика Кенеди. Победата на Кенеди в Западна Вирджиния е решаваща за успеха на номинацията му. На 13 юли 1960 г. Демократическата партия издига Кенеди за свой кандидат на изборите за президент. Въпреки острите сблъсъци с конкурента си Линдън Джонсън Кенеди го посочва за кандидат за вицепрезидент, защото се нуждае от силата на Джонсън в Юга, за да спечели в очертаващите се като най-оспорвани избори от 1916 г.
Основни теми по време на кампанията са ситуацията в Куба, стимулирането на икономическото развитие, военните и космическите програми и съревнованието със СССР. За да успокои страховете, че неговата римокатолическа вяра ще влияе при взимането на решения, JFK произнася своята прочута реч в Хюстън, Тексас на 12 септември 1960 година, ”Аз не съм католическият кандидат за президент. Аз съм кандидатът на Демократическата партия за президент, който по стечение на обстоятелствата е католик. Аз не говоря от името на църквата по обществените въпроси, нито тя говори от мое име.“
През септември и октомври се провеждат президентските дебати, като за първи път се излъчват по телевизията. В тях участват двамата основни претенденти Кенеди и кандидатът на Републиканската партия Ричард Никсън. Никсън оставя лошо впечатление. Напрегнат е, поти се, небръснат е, което силно контрастира със спокойствието и добрия външен вид на Кенеди. Излъчването на дебатите по телевизията е повратна точка в политическия живот на страната, който става още по-тясно свързан със средствата за масова информация и най-вече с влиянието на телевизията. На изборите от 8 ноември 1960 г. Кенеди побеждава Никсън с изключително малка преднина от две десети от процента.
Налице са изключително сериозни обвинения за изборни измами в Тексас и Илинойс, които, според някои мнения, костват президентството на Никсън. Има необичайно голяма разлика в гласовете в Чикаго, която е обявена, след като цял Илинойс е гласувал. Единствената промяна след официалното преброяване на гласовете е решението, че Кенеди печели в Хавай.
Президентство (1960 – 1963)