Ицукушима () e бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония от проекта крайцери „Мацушима“, създаден във Франция. В някои източници този крайцер е главен кораб на серията (макар по-често като такъв се води крайцерът „Мацушима“). Участва в Японо-китайската война и Руско-японската война.

Както и всички кораби в серията, крайцерът получава името си в чест на един от трите най-живописни пейзажа в Япония – острова Ицукушима.

Строителство на кораба

Крайцерът „Ицукушима“ е заложен на стапелите на френската компания Forges et Chantiers de la Méditerranée (Форже е Шантие Медитеране) в Ла Сен сюр Мер на 7 януари 1888 г. На 18 юли 1889 г. корабът е спуснат на вода. От септември до октомври са извършени заводските изпитания на крайцера. На 15 октомври 1890 г. на изпитанията е достигната средна максимална скорост от 16,78 възела, което е повече от контрактната скорост.

История на службата След провеждане на изпитанията по приемане, на 3 септември 1891 г. крайцерът е зачислен в състава на ВМС на Япония. На 12 ноември „Ицукушима“ отплава от Тулон към Япония. Но в хода на плаването котлите обилно протичат, в резултат на което, при пристигането на кораба в пристанището на Коломбо (остров Цейлон) той вече е неспособен да се движи. Пристигналата ремонтна бригада на фирмата-строител отстранява неизправностите и на 18 април 1892 г. крайцерът може да продължи плаването. На 21 май 1892 г. „Ицукушима“ завършва прехода в Япония, където влиза в състава на ескадрата на военноморската база на (окръг) Куре (адмиралтейство Гуко).

Японо-китайска война

С началото на войната „Ицукушима“ е в състава на отряда на главните сили под командването на вицеадмирал Ито Сукеюки.

На 17 септември 1894 г. „Ицукушима“ участва в сражението при река Ялу. В началото на боя „Ицукушима“ плава трети в килватерната колона на главните сили на японския флот, след „Мацушима“ и „Чиода“. За времето на сражението оръдието на главния калибър на крайцера успява да произведе само пет изстрела, съпровождани от многочислени откази: четири по флагманския броненосец „Динъюан“ и един по „Чженюан“. Попадания от изстрелите няма. В хода на боя крайцерът получава осем попадения на вражески снаряди, в т.ч. най-тежките са попаденията в носовото помещение на торпедните апарати, машинното отделение и мачтата. Загубите сред екипажа съставят 14 убити и починали от рани, 17 ранени (в т.ч. един офицер)Jukichi Inouye, Kazumasa Ogawa. The naval battle of Haiyang. Yokohama, 1895 – 56 с..

Впоследствие „Ицукушима“ взема участие в конвоирането на транспорти с японски войски, прехвърляни в Китай, в |обсадата на Порт Артур и Уейхай. На 9 февруари 1895 г. в „Ицукушима“ попада един снаряд, който не детонира, от китайска брегова батарея на Уейхай, който не причинява загуби и съществени повреди.

Междувоенен период От септември 1895 г. до февруари 1896 г. на кораба е проведен ремонт на котелната установка. В това време от мачтата са свалени бойните марсове. Независимо от проведения ремонт, котелната установка остава ненадеждна, дори през май 1897 г. командването на флота е принудено да издаде заповед за използването на котлите само при минимално налягане. 1898 г. „Ицукушима“ е прекласифициран на крайцер 2-ри ранг. Към 1900 г. на кораба, вместо част от 37 mm оръдия са поставени шест картечници. Към февруари 1900 г., заради течове на котлите, максималната скорост на кораба е не повече от 12,5 възела.

През април 1900 година крайцерът взима участие в големи маневри на Императорския флот в състава на Блокиращата ескадра. Екипажът на кораба през този период е окомплектован наполовина и съставлява 155 души Белов А. А. Броненосцы Японии. Серия Боевые корабли мира. – СПб, 1998, 136 с + 16 с вкл..

1900 г. по време на въстанието на ихетуаните „Ицукушима“ е насочен в Шанхай за защита на интересите на Япония и подсигуряване на защитата на японските граждани.

От 25 февруари до 14 август 1901 г. „Ицукушима“ и „Хашидате“, отплават от Йокосука, за учебен поход, посещавайки Манила, Батавия (Джакарта), Хонконг, Чемулпхо (Инчон), Пусан, Вонсан и Владивосток.

От 1901 г. до 1902 г. е проведен основен ремонт на крайцера, в хода на който старите шест огнетръбни котела са заменени с осем водотръбни котела система „Белвил“, малокалибрената артилерия е сменена с две 75 mm и 18 47 mm оръдия.

1903 г. крайцерът „Ицукушима“, в състава на 4-ти учебен отряд, прави шестмесечен учебен поход.

Руско-японска война Преди започването на войната „Ицукушима“ влиза в състава на 5-ти боен отряд на 3-та ескадра на Съединенения флот, ставайки флагмански кораб на командващия ескадрата вицеадмирал Ситиро Катаока. От 6 февруари 1904 г. крайцерът в състава на своя отряд пристъпва към стражева служба в Корейския пролив, базиран в залива Такешики (на остров Цушима).

На 1 май крайцерът в състава на отряда е задействан за конвоиране на транспортите, превозващи 2-ра японска армия. От 5 май до 13 май прикрива десанта на войските на 1-ви отряд на 2-ра армия, а неговите лодки превозват войниците от транспортите на брега до 31 май. След десанта крайцерът, в състава на цялата 3-та ескадра на Съединенения флот е задействан в блокадата на Порт Артур.

На 23 юни „Ицукушима“ в състава на отряда участва в безрезултатна среща на Съединенения флот с кораби на руската ескадра, излезли от Порт Артур Русско-Японская война 1904 – 1905 гг. Книга вторая. Действия флота на Южном театре от перерыва сообщений с Порт-Артуром до морского боя 28 июля (10 августа) в Жёлтом море. – СПб: Историческая комиссия по описанию действий флота в войну 1904 – 1905 гг. при Морском Генеральном Штабе, 1913 – 394 с. .

На 26 юни „Ицукушима“ и крайцерът „Асама“ с миноносци навлизат в залива Талиенван, за да съдействат на атака на сухопътните войски. Отрядът руски кораби начело с крайцера „Новик“, оказващи поддръжка на своите отбраняващи се войски, е принуден да отстъпи.

На 9 юли, при излизането на броненосеца „Победа“, крайцери, канонерски лодки и миноносци на руската ескадра за обстрел на японските позиции в залива Лунвантан, „Ицукушима“ в състава на отряда участва в престрелка с крайцера „Баян“. Попадения и за двете страни няма.

На 26 юли, при излизане на крайцери, канонерски лодки и миноносци на руската ескадра за подкрепа на десния фланг на отбраняващите се войски, „Ицукушима“, начело на 5-ти боен отряд, участва в престрелката с руските крайцери „Баян“, „Асколд“ и „Палада“. По руски данни един 203 mm снаряд на „Баян“ уцелва кърмата на „Ицукушима“ Мельников Р. М. Броненосный крейсер „Баян“, 1897 – 1904 гг. Серия „Корабли и сражения“. – СПб: Издатель Леонов М. А., 2005 – 92 с. ISBN 5-902236-23-1 , което не е потвърдено от японски източници Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – М: ООО „Издательство АСТ“, 2002 – 733 с .

На 28 юли, при излизане на крайцери и канонерски лодки на руската ескадра в залива Тахе, „Ицукушима“ начело на 5-ти боен отряд участва в наблюдение на действията на руските кораби, в готовност да окаже поддръжка на японските миноносци от състава на 2-ри отряд изтребители и 14-ти отряд миноносци.

На 8 август в състава на отряда крайцерът участва в престрелка с обстрелващите японските сухопътни части руски кораби: крайцерът „Новик“, канонерските лодки „Бобр“, „Гремящий“ и миноносци.

На 9 август в състава на отряда крайцерът отново участва в престрелка с излезлите за поддръжка на руските войски крайцер „Новик“ и канонерски лодки.

На 10 август непосредствено в боя в Жълто море „Ицукушима“ не участва, ремонтирайки своите машини на рейда на Елиот, но веднага след боя „Ицукушима“ се присъединява към своя отряд, като участва в наблюдението над руските кораби, завръщащи се в Порт Артур Русско-Японская война 1904 – 1905 гг. Книга третья. Морское сражение в Жёлтом море 28 июля (10 августа) 1904 г. Захват миноносца „Решительный“ в Чифу. – Петроград: Историческая комиссия по описанию действий флота в войну 1904 – 1905 гг. при Морском Генеральном Штабе, 1915 – 193 с. . След това, до падането на Порт Артур, „Ицукушима“ участва в блокадата на крепостта Русско-Японская война 1904 – 1905 гг. Книга четвёртая. Действия флота на южном театре и действия морских команд при обороне Порт-Артура после морского сражения в Жёлтом море 28 июля (10 августа) 1904 г. до конца осады крепости – Петроград: Историческая комиссия по описанию действий флота в войну 1904 – 1905 гг. при Морском Генеральном Штабе, 1916 – 370 с. .

На 10 декември крайцерите „Ицукушима“ и „Хашидате“ оказват помощ на натъкналия се на мина крайцер „Акаши“ и на 12 декември го конвоират до Дальний.

На 2 януари „Ицукушима“, който е на рейда на Елиот, получава заповед да излезе в морето, за прихващането на изглеждащия се да премине блокадата броненосец „Севастополь“. Но се изяснява, че броненосецът се самопотопява и излизането в морето е отменено.

След падането на Порт Артур, на 8 февруари, „Ицукушима“ отплава от Далян към Куре за ремонт. На 22 март ремонта е завършен и на 5 април крайцерът отново пристъпва към стражева служба в Корейския пролив.

На 27 май 1905 г. в Цушимското сражение „Ицукушима“ действа начело на 5-ти боен отряд под флага на командващия 3-та ескадра вицеадмирал Ситиро Катаока. След откриването на руската ескадра, отплавайки от стоянката в залива Одзаки на остров Цушима, отрядът открива противника около 08:00 и започва наблюдение. След началото на боя на главните сили 5-ти отряд получава заповед да атакува ариергарда на руснаците, но заради димна завеса губи контакт и започва боя с руските крайцери едва около 16:30 – 16:40. „Ицукушима“ първи открива огън по крайцерите „Олег“ и „Аврора“ от дистанция около 8000 метра. Около 17:30 5-и отряд прекратява огъня, обръщайки към своите главни сили. Около 18:30, плавайки на северозапад, в направление към главните сили, продължаващи боя с руската ескадра, корабите на 5-ти отряд откриват останалите без ход и горящи ескадрения броненосец „Суворов“ и плаващата ремонтна работилница (транспорт) „Камчатка“. В 18:48 от дистанция около 4000 метра по „Суворов“ и „Камчатка“ е открит огън. Около 19:00 „Камчатка“ потъва, след което адмирал Катаока дава заповед „Суворов“ да се атакува от пристигналия мецдувременно 11-ти отряд миноносци. В 19:25 ескадрения броненосец „Суворов“ потъва 13 мили североизточно от островите Окиношима, след което 5-и отряд прекратява боя и се насочва на север, за да се присъедини към главните сили. В хода на боя в крайцера „Ицукушима“ няма пападения.

На 28 май около 05:20 5-ти отряд открива плаващия към Владивосток отряд на контраадмирал Николай Иванович Небогатов, като веднага съобшават обстановката на своето командване. След обкръжаването и предаването в плен на руските кораби „Ицукушима“, начело на отряда, взема участие в търсенето на насочилите се във Владивосток руски кораби.

След сражението, на 30 май, попълнил своите запаси, крайцерът „Ицукушима“ в състава на отряда продължава дозорната служба в Корейския пролив.

На 14 юни „Ицукушима“, както и всички останали крайцери тип „Мацушима“, влиза в сформирания 8-ми боен отряд на 4-та ескадра.

На 4 юли „Ицукушима“ в състава на своя отряд излиза от Оминато като конвой на първи десантен ешелон на 13-та пехотна дивизия Харагучи.

Утрото на 7 юли личният състав на крайцера в състава на общ отряд участва в десанта за превземане на плацдарм до село Мерея на брега на залива Анива, след което започва стоварването на подразделенията на сухопътните войски.

На 29 юли в състава на 4-та ескадра излиза от Александровск-Сахалинский към Отару, където пристига на 31 юли за охрана на Сангарския пролив.

На 26 август „Ицукушима“ тръгва към Йокосука за ремонт. На 20 октомври „Ицукушима“ пристига от Йокосука в Йокохама за участие в състоялия се на 23 октомври 1905 г. императорски преглед на флота Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – М: ООО „Издательство АСТ“, 2002 – 605 с .

Край на службата

След края на руско-японската война крайцерът „Ицукушима“ се използва като учебен кораб, прави през 1906, 1907 и 1914 г. плавания с курсанти на борда към бреговете на Югоизточна Азия и Австралия.