Георги Николов Чохаджиев (Чохаджи) е български революционер, гарибалдиец, лесоинженер.
Биография
Георги Чохаджиев е роден в 1827 година година в Ниш, тогава в Османската империя. Баща му Никола Чохаджи е производител и търговец на платно, който търгува в почти цяла Европа. Има двама братя - Димитър Чохаджи и Сотир Чохаджи. Завършва военно училище в Атина и в Париж. В средата на века следва лесоинженерство в Брюксел.
Участва в доброволческите отряди на Джузепе Гарибалди при обединението на Италия. На 6 май 1866 година в Италия с кралска заповед е образуван корпус, който под ръководството на Джузепе Гарибалди има задача да присъедини Венеция към Италианското кралство. Участник в този поход е и Георги Чохаджиев. След края на военните действия е награден лично от Гарибалди със сабя, днес експонат на Военноисторическия музей в град София.ЦДНА, ф.1631, опис 1, арх. ед. 4, Даниел Кацев Бурски – Участието на българи като доброволци във въстанията на Гарибалди за обединението на италианския народ. (Кратки исторически бележки – изследване за Военноисторически музей). София, 1941 г. Оригинал машинопис.
В началото на 70-те години на XIX век Георги Чохаджиев е назначен на държавна работа като инженер в Дебър.
Умира в 1919 година в София. Негов син е вестникарят Димитър Чохаджиев.
На 22 август 1878 година Военният отдел на руския комисар в България княз Дондуков-Корсаков издава първия документ за формиране на сапьорна рота, която представлява начало на българските инженерни войски. За командир на ротата е назначен военният инженер щабскапитан Саранчов. Организацията и подготовката на първите сапьори била поверена на вещото ръководство на опитни руски офицери. Отначало, вероятно като волнонаемен, а от 4 ноември 1879 година, като подпоручик, е назначен Георги Чохаджи.ДВА; фонд 42 л; опис I; а.е. 3; л. 95 – Приказ № 148 от 04.11.1879. През 1880 година със заповед на военния министър му е присъдено и званието военен инженер.ДВА; фонд 42 л; опис I; а.е. 3; л. 165 – Приказ № 70 от 01.09. 1880. С чин капитан - най-високото българско войнско звание за онова време, Георги Чохаджиев е в техния щаб до 1883 година.
През 1883 година се уволнява и се отдава на агрономство, с което се занимава до края на живота си. Закупува турски чифлик в землището на село Филиповци, Софийско започва да провежда научни изследвания по градинарство, зърнопроизводство и цвеклопроизводство.ЦДНА, ф. 159, оп. 1, арх. ед. 84, с. 399-400; Протокол №180/24.Х.1884 г.„Орало“ брой 17, 1895, с. 270.
Член е на редколегията на списание „Орало“. В 1894 или 1895 година година става член на Академията на изобретателите и изложителите в Париж. Чохаджиев е основател на Захарната фабрика в София. В 1895 година е сред основателите на Българското земеделско дружество. Още от 1893 година отначало в своите ниви, а по-късно и в други окръзи, започва да прави опити със засаждането на захарно цвекло.„Орало“ брой 23, 1895, с. 366-367.
Георги Чохаджиев умира на 17 декември 1919 година в София.
Бележки
Категория:Български революционери Категория:Българи-гарибалдийци Категория:Възпитаници на Брюкселския свободен университет Категория:Поморавски българи Категория:Дебрани Категория:Родени в Ниш Категория:Починали в София