Нино Биксио () са серия от два бронепалубни крайцери на Кралските военноморски сили на Италия влезли в строй в навечерието на Първата световна война. Всичко от проекта са построени две единици: „Нино Биксио“ () и „Марсала“ (). Проектът е развитие на крайцера „Куарто“ и също като него са предназначен за служба като скаути при основните сили на флота. Поради голямото претоварване още по време на строежа им така и не успяват да достигнат проектната скорост, което прави тяхната служба доста по-кратка, сравнено с предшественика им „Куарто“.

Конструкция

Крайцерите „Нино Биксио“ са проектирани от капитан-инженера Джузепе Рота за служба като крайцер скаут с основа проекта на крайцера „Куарто“. Имат малко по-голяма водоизместимост и размери. Крайцерите имат две мачти. Основната защита на крайцерите е бронирана палуба и броня на бойната рубка. Парните турбини са три на брой, модел „Къртис“, всяка от които задвижва отделен вал и гребен винт, и са захранвани от пара с четиринадесет работещи на петрол и въглища котела в четири котелни отделения. Силовата установка на крайцерите е проектирана за мощност от 22 500 к.с., която да задвижва корабите с 29 възела скорост, но на изпитанията „Нино Биксио“ развива мощност от 23 000 к.с. и едва 26,82 възела скорост, а „Марсала“ при същата мощност на машините е малко по-бърз – 27.66 възела, което е разочароващо на фона на по-стария, но по-бърз „Куарто“Gardiner & Gray, p. 263Alger, p. 645.

Основно въоръжение на корабите са шест единично монтирани скорострелни 120 mm оръдия, с дължина на ствола 50 калибра. Две от тях са монтирани успоредно на бака, две се намират на главната палуба в мидъла на кораба, по диагонал на всеки борд, а последните две са едно пред друго горната и главната палубаGardiner & Gray, p. 263. Оръдията са произведени от фирмата Armstrong Whitworth (Армстронг), тежат 3,35 тона всяко, изстрелваният снаряд тежи 22,5 kg и лети със скорост 860 m/s. Скорострелността им е 6 изстрела в минутаGardiner & Gray, p. 254. Спомагателната артилерия е представена от шест 76 mm, 50 калиброви оръдияGardiner & Gray, p. 263Friedman, p. 108, които тежат 1,14 тона всяко, изстрелваните снаряди тежат 5,6 и 7 kg и летят със скорост 815 m/s. Скорострелността им е 15 изстрела в минутаGardiner & Gray, p. 254. Минното въоръжение се състои от един сдвоен 450 mm надводен торпеден апарат. Освен това могат да носят и до 200 морски миниGardiner & Gray, p. 263.

Представители Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизанев състава на флота Дата на извежданеот състава на флота „Нино Биксио“() Regio Cantiere di Castellammare di StabiaКастеламаре ди Стабия 15 февруари 1911 г. 31 декември 1911 г. 5 май 1914 г. март 1929 г. „Марсала“() Regio Cantiere di Castellammare di StabiaКастеламаре ди Стабия 15 февруари 1911 г. 24 март 1912 г. 10 август 1914 г. ноември 1927 г.

История на службата

Италия декларира неутралитет в началото на Първата световна война, макар преди това да има тесни връзки с Германия и Австро-Унгария. През май 1915 г., страните на Антантата убеждават италианското правителство да се включи във войната, като техен съюзник. Основната част на италианския флот се базира на две места – в южната част на Адриатическо море, в Бриндизи, както и в Средиземно море, в Таранто, където е защитен от австрийските подводници. Австро-унгарците, междувременно, залагат на стратегия за използване на малки съдове за набези по крайбрежието на противника и подводна войнаHalpern A Naval History of World War I, pp. 140 – 142. През времето на войната, „Нино Биксио“ и „Марсала“ се намират в Бриндизи, от където при необходимост бързо да противодействат на австрийските набезиO'Hara, Dickson, & Worth, pp. 183 – 184. През декември 1915 г., „Нино Биксио“ и други кораби, включително британски крайцери патрулират в отговор на австрийско нападение над транспортни кораби снабдяващи Сръбската армия в Албания. „Нино Биксио“ доближава крайцера „Хелголанд“, но до сражение не се стига, след като австрийския кораб се оттегля под покрова на тъмнинатаHalpern A Naval History of World War I, pp. 156 – 157.

„Марсала“ взема участие в битката за пролива Отранто, през май 1917 г., докато „Нино Биксио“ има проблеми с парата по време на атаката на австрийската флота и няма възможност да участва в сражениетоHalpern, The Battle of the Otranto Straits, p. 50. „Марсала“ за кратко се сражава с противника, преди адмирал Алфредо Актон, командир на Италианския флот, да оттегли силите си при включването в сражението на мощния австро-унгарски броненосен крайцер „Санкт Георг“Halpern A Naval History of World War I, p. 165. Края на войната и орязваниято на бюджета са повод за флота да се раздели с двете единици на типа „Нино Биксио“, които така и не успяват да покрият всички проектни изискванияGardiner & Gray, p. 254Goldstein & Maurer, p. 225. „Нино Биксио“ и „Марсала“ са извадени от списъците на флота през март 1929 г. и ноември 1927 г., след което са продадени за скрапGardiner & Gray, p. 263.

Източници

Литература

Външни препратки NINO BIXIO scout cruisers (1914) Classe Nino Bixio Marina Militare website