Кушеви е голям български род от град Велес, Македония, едно от видните велешки семейства заедно с Весови, Дръндарови, Хаджиничеви, Хаджипанзови, Владикоецови, Пройчеви, Попкочови, Голистоянови, Ризови, Четкови, Попйорданови, Джайкови, Шоптраянови, Шулеви, Пенини, Попгьорчеви и Крепиеви.
Един от родоначалниците на този род е войводата Кушо, като коренът е някъде към края на XV – началото на XVI век. Според полковник Страшимир Кушев в първата половина на XVI век Кушо владеел голямо количество земя под Клепата, южно от Чичевския манастир, над турското Долно Чичево. В архивите на велешкия храм „Свети Пантелеймон“ има сведения, че в 1682 Йован Кушев дарил пари за позлатяване на олтара. В XVII век Кушеви откупуват земя от турски чифликчии, дават я на български селяни и така се създава село Горно Чичево. В XVIII и XIX век Кушеви освен чифликчии са и търговци на кожи и жито.
С течение на времето фамилията се разселва предимно към други части на България, но има представители и в Хърватия и Швейцария.
В XIX век виден представител на Кушеви е виенският търговец Михаил Кушев (1812 – 1905). Синът му Бано Кушев (1873 – 1910) е виден български обществен деец, учител в много български училища в Македония и деец на ВМОРО. Брат му Петър Кушев (1870 – 1839) е също революционер от ВМОРО и политик. Двамата сина на Бано – Илия Кушев (1896 – 1901) и Тодор Кушев (1901 – 1925), загиват като четници на ВМРО.
Георги Кушев (1862 – 1901) от Велес е екзархийски учител и директор на училищата в Прилеп, Щип и Битоля, а след като завършва медицина в Москва (1892 г.) работи като лекар в България.
В 1912 година Васил Кушев, 18-годишен, от Велес е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Борис Илиев, Костурската съединена чета, 2-ра рота на 3-та солунска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.
Бележки