Калмарската уния е поредица от лични унии, започнали през 1397 г. и обединяващи трите кралства на Дания, Норвегия и Швеция под властта на датската кралица Маргрета I.Alastair Thomas, Historical dictionary of Denmark, Lanham 1998, pp. 245-246 На отделните части е даден суверинитет, но не и независимост. Проблемите в разпределянето на областите на влияние предизвикват бавно отслабване през 30-те години на XV в. и пълно разпадане на 6 юни 1523 г.

Начало

Началото на унията е поставно от датската кралица Маргарета I (1353–1412), след разгрома на шведския крал Албрехт Мекленбургски. Загубата на подкрепа от шведската аристокрация и надигащите се бунтовнически вълни, подкрепени от датския и норвежки регент Маргарета I, са причината за победата над Албрехт Мекленбургски през 1389 г. Албрехт е неспособен да плати налога за освобождението си в размер от 60 000 сребърни марки и като компенсация е създаден съюз между Дания, Норвегия и Швеция в град Калмар.

За крал на новосъздадната уния е провъзгласен официално на 17 юни 1397 г. племенникът на Маргарета I - Ерик Померански. По време на неговото владение Калмарската уния е най-голямото кралство е Европа.

Конфликти Швеция е страдала от честите войни на Дания с Шлезвиг, Холщайн, Мекленбург и Померания заради затрудненията в експорта на шведско желязо към останалата част на континента. Друга основна конфликтна точка е централизацията на управлението на Калмарската уния в ръцете на Дания. Шведският кралски съветник заявява равнопоставеност в рамките на самоуправление. Единството на съюза се нарушава през периода на 30-те години на XV в., а напрежението нараства дори до точка на въоръжена съпротива (Енгелбрехтски бунт).Йорг-Петер Финдайзен, Швеция. От наченките до наши дни, София 2008, с. 82-86

Бунтовническите вълни са причина за навлизането на датски войски в Швеция. Ерик Померански е детрониран (1438-1439) и заменен от бездетния Кристофър Баварски. След смъртта на Кристофър през 1448 г., Швеция издига Карл VIII като крал на унията, с намерението за запазване на единството, но под управлението на шведската корона. На следващата година Карл VIII е провъзгласен и за крал на Норвегия. Доминацията на Холщайн над обединеното шведско и норвежко влияние в унията водят до решението на датския кралски съветник да провъзгласи Кристиан I Олденбургски за крал на Калмарската уния. Следващите седем десетилетия съюзът е разкъсван от постоянни войни между Дания и Швеция.

Завземане на Швеция от датския крал Кристиан II и последвалата Стокхолмска кървава баня през 1520 водят до нови бунтове от шведска страна.Scandinavia’s Kalmar Union, на сайта Life in Norway След успешен опит за изтласкване на датчаните от шведските земи през 1521 краят на унията е бил предизвестен.

Разпадане След множество бунтове и войни през 1520 и 1521 г., запазването на единството е било невъзможно. Калмарската уния просъществува до 6 юни 1523, когато е декларирана независимостта на Швеция с провъзгласяването на Густав Васа за крал. Тази дата се смята основаването и обединението на съвременна Швеция.

Празнуване От 2005 г. 6 юни е въведен като национален празник на Швеция. Преди тази дата денят е честван с тържество в Стокхолм, на което шведския крал Густав XVI е раздавал флагове на различни организации в Швеция.

Юбилеи 600-тната годишнина от Калмарската уния е чествана в град Калмар с официалното присъствие на държавните глави на Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия.

Бележки

Категория:История на Швеция