Повест за два града () (1859) е роман на Чарлз Дикенс, чието действие се развива в Лондон и Париж преди и по време на Френската революция. Романът описва тежкото положение на френското селячество, деморализирано от френската аристокрация в годините, довели до революцията, съответстващата бруталност, демонстрирана от революционерите спрямо бившите аристократи в ранните години на революцията, както и множество неласкателни социални паралели с живота в Лондон по същото време. Той проследява живота на няколко души по време на тези събития. Повест за два града е бил публикуван на седмични части от април 1859 до ноември 1859 в новото периодично списание на Дикенс, озаглавено През цялата година. С изключение на три, всички останали творби на Дикенс са издавани на месечни части. С продадени повече от 200 млн. екземпляра, Повест за два града е най-продаваният роман в историята.Mitchell, David. (8 май 2010) „David Mitchell on Historical Fiction“, The Telegraph: „Charles Dickens’ second stab at a historical novel, Повест за два града, е продал над 200 милиона екземпляра до момента, превръщайки се по този начин в най-продавания роман за всички времена ....“
Резюме Книга първа: Възвърнат към живот Книга първа прави ранна препратка към изтезанията и екзекуцията на Chevalier de La Barre в Абвил, Франция през 1766.
Известното първо изречение на Дикенс въвежда универсалния подход на книгата, Френската революция и драмата, изобразена в рамките на: "Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока – казано с две думи, периодът толкова много приличаше на сегашния, чо някои от най-разпалените специалисти настояват, че той трябва да се описва само с превъзходна степен на сравнение – и в положителния, и в отрицателния смисъл.Чарлс Дикенс, Повест за два града, Книга първа, Глава I.
През 1775, един мъж дава знак за спиране на пощенската кола по нейния маршрут от Лондон до Дувър. Мъжът е Джери Крънчър, служител на банка Телсън в Лондон; той носи съобщение за Джарвис Лори, пътник в колата и един от управителите на банката. Г-н Лори изпраща Джери обратно да предаде загадъчния му отговор в банката: „Възвърнат към живот.“ Посланието се отнася до Александър Манет, френски лекар, който е бил освободен от Бастилията след 18-годишно лишаване от свобода. След като пристига в Дувър, г-н Лори се среща с дъщерята на д-р Манет Луси и с гувернантката ѝ, Мис Прос. Луси е вярвала, че баща ѝ е мъртъв и припада при новината, че той е жив Lucie; Г-н Лори я отвежда във Франция, за да се събере отново с него.
В парижкото предградие Сен Антоан, д-р Манет е бил настанен от Ернест и Терез Дефарж, собственици на винопродавница. Г-н Лори и Луси го откриват в малка таванска стая, където той прекарва голяма част от времето си, правейки обувки – умение придобито в затвора, което използва, за да отвлече внимание от мислите си, и което се е превърнало в мания за него. Първоначално той не разпознава Луси, но в крайна сметка вижда приликата с майка ѝ през нейните сини очи и дълги руси коси, кичур, от които се намира в ръкава му, по времето прекарано в затвора mother. Г-н Лори и Луси го отвеждат обратно в Англия.
Книга втора: Златната нишка През 1780, френският емигрант Чарлз Дарней е подсъдим за държавна измяна срещу британската корона. Ключовите свидетели срещу него са двама британски шпинои, Джон Барсад и Роджър Клай, че е предал информация за британските войски в Северна Америка на франзуците. Барсад заявява, че може да разпознае Дарней където и да било и в този момент, защитника на Дарней, Страйвър, насочва вниманието към Сидни Картън, адвокат, присъстващ в залата, който прилича много на него. След като показанията на Барсад са дискредитирани, Дарней е оправдан.
В Париж, презреният маркиз Сен Евремонд се носи в каретата си, управлявана безразсъдно бързо през претъпканите улици, когато удрят и убиват детето на един селянин – Гаспар. Маркизът хвърля монета на Гаспар, за да го компенсира за загубата му, а Дефарж го утешава, след като е наблюдавал инцидента. След като каретата потегля, монетата е хвърлена обратно вътре от незнайна ръка, което изкарва маркиза извън кожата му.
Пристигайки в своя замък, маркизът се среща със своя племенник и наследник, Дарней. (Отвратен от своето семейство, Дарней променя истинската си фамилия и приема английската версия на моминското име на майка си, Д'Орне (D'Aulnais).Dickens 2003, p. 191 (Book 2, Chapter 16).) Следващата сцена показва размислите на маркиза:
„Подтисничеството е единствената трайна философия. Мрачната почит на страха и робското чувство, приятелю – забеляза маркизът, – ще карат кучетата да се подчиняват на камшика, докато този покрив – той погледна нагоре – се крепи над главите ни.“Dickens 2003, p. 128 (Book 2, Chapter 9). Това твърдение (за покрива) е по-вярно, отколкото маркиза може да си представи и е друг пример на предзнаменование: замъкът на Евремонд е изгорен до основи от въстаналите селяни в Книга ІІ, Глава 23.
Тази нощ, Гаспар, който е последвал маркиза до неговия замък, яздейки от долната страна на павираната пътека, намушква и убива маркиза в съня му. Той оставя бележка на ножа, казвайки: „Откарайте го скоро в гроба му. Това е от Жак.“Dickens 2003, p. 134 (Book 2, Chapter 9) След почти година преследване, той е заловен и обесен над селския кладенец.
В Лондон, Дарней получава съгласието на д-р Манет да се ожени за Луси; но Картън също признава любовта си към нея. Знаейки, че любовта им не е взаимна, Картън обещава да „прегърна всяка жертва за вас и за тези, които ви са скъпи“.Dickens 2003, p. 159 (Book 2, Chapter 14) Страйвър, адвокатът, който защитаваше Дарней, и с който Картън има работни взаимоотношения, смята да предложи брак на Луси, но г-н Лори го разубеждава.
На сутринта в деня на светбата, Дарней разкрива истинското си име и семейно потекло на д-р Манет, подробност, която е бил помолен да запази в тайна до този ден. В резултат на това, д-р Манет се връща към манията за правене на обувки, след като двойката заминава на меден месец. Той се връща към здравия разум преди тяхното завръщане и целият инцидент е запазен в тайна от Луси. Г-н Лори и г-ца Прос разрушават тезгяха и обущарските инструменти, които д-р Манет си е донесъл от Париж.
С течение на времето в Англия, Луси и Чарлс започват да увеличават семейството със син (който умира като дете) и дъщеря, малката Луси. Г-н Лори намира втори дом и нещо като семейство със сем. Дарней. Страйвър се оженва за богата вдовица с три деца и става още по-непоносим, когато неговите амбиции се реализират. Картън, въпреки че рядко ги посещава, е приеман като близък приятел на семейството и става любимец на малката Луси.
През юли 1789, двамата Дефарж водят превземането на Бастилията, символ на кралската тирания. Дефарж влиза в бившата килия на д-р Манет, „Сто и пет, Северната кула“,,Dickens 2003, p. 330 (Book 3, Chapter 9) и я претърсва старателно. Представителите на аристокрацията са измъкнати от домовете им и публично екзекутирани, а замъкът на Сен Евремонд е изгорен до основи.
През 1792, г-н Лори решава да пътува до Париж, за да вземе важни документи от клона на банка Телсън в града и да ги донесе на съхранение от хаоса на Френската революция в Лондон. Дарней прихваща писмо, написано от Габел, един от прислужниците на чичо му, затворен от революционерите, молеща маркиза да помогне за неговото освобождаване. Без да казва на семейството си, нито да разкрива позицията си на нов маркиз, Дарней потегля за Париж.
Книга трета: Следата на бурята
Малко след като пристига в Париж, Дарней е изобличен като емигрилал от Франция аристократ и затворен в затвора „Ла Форс“.Емиграцията е напът да бъде обявена за незаконна, но все още не е. Виж Dickens 2003, с. 258 (Книга 3, Глава 1) Д-р Манет, Луси, малката Луси, Джери и мис Прос пътуват до Париж, за да се срещнаст с г-н Лори, за да се опитат да освободят Дарней. Година и три месеца минават преди началото на делото на Дарней.
Д-р Манет, разглеждан като герой, заради затворническия му престой в Бастилията, свидетелства на делото в полза на Дарней. Дарней е освободен, само за да бъде арестуван по-късно същия ден. Нов съдебен процес започва на следващия ден по нови обвинения, предявени от сем. Деварж и трето лице, което скоро е разкрито, че е д-р Манет. Той е написал разказ за лишаването му от свобода от ръцете на бащата на Дарней и го е скрил в килията си; Дефарж го намира докато претърсва килията по време на щурма на Бастилията.
Докато изпълняваше поръченията на Джери, мис Прос бе поразена да види отдавна загубения си брат Соломон, но той не искаше да бъде разпознат публично. Картън изведнъж излиза от сянката и идентифицира Соломон като Барсад, един от шпионите, които са се опитали да обвинят несправедливо Дарней в държавна измяна на делото от 1780. Джери си спомня, че е виждал Соломон с Клай, другият ключов свидетел на процеса, и че Клай е инсценирал смъртта си, за да напусне Англия. Заплашвайки да го предаде на революционния трибунал като британец, Картън го изнудва да помогне с плана.
Пред съда, Дефарж идентифицира Дарней като племенник на мъртвия маркиз Сен Евремонд и прочита писмото на д-р Манет. Дефарж е научил потеклото на Дарней от Соломон, по време на посещенията на последния във винопродавницата, няколко години по-рано. Писмото описва затварянето на д-р Манет с намесата на бащата и чичото на Дарней, заради опита му да докладва техните престъпления срещу едно селско семейство. Чичото на Дарней и бил заслепен от едно момиче, което отвлича и изнасилва; въпреки опитите на д-р Манет да я спаси, тя умира. Чичото убива нейния съпруг, карайки го да работи до смърт, а нейният баща умира от сърдечен удар, след като научава какво се е случило. Преди да умре, защитавайки семейната чест, братът на изнасиленото селско момиче, скрива последният член на семейството, неговата по-млада сестра. Братята Евремонд затварят д-р Манет, след като той отказва тяхното предложение за подкуп, за да пази мълчание. Той завършва писмото си осъждайки братята Евремонд, „тях и техните потомци, до последния от племето им.“Dickens 2003, с. 344 (Книга 3, Глава 10) Д-р Манет е ужасен, но не му е позволено да оттегли изявлението си. Дарней е изпратен в Консиержери, затворен и осъден на смърт на гилотината на следващия ден.
Картън се мотае във винопродавницата на сем. Дефарж, където дочува г-жа Дефарж да говори за плановете си да осъди Луси и малката Луси. Картън открива, че г-жа Дефарж е оживялата сестра на селското семейство, погубено от сем. Евремонд.Dickens 2003, (Книга 3, Глава 12) Вечерта, когато д-р Манет се връща, разбит след като цял ден е правил напразни опити да спаси живота на Дарней, той попада в лапите на обсесивната си мания и започва да търси обущарските си инструменти. Картън настойчиво настоява Лори да напусне Париж, заедно с Луси, баща ѝ, малката Луси, молейки ги да тръгнат възможно най-бързо, като се присъединява към тях в каретата.
Малко преди екзекуцията да започне, Соломон принуждава Картън да влезе в затвора при Дарней. Двамата мъже сменят дрехите си, Картън дава упойващи на Дарней и Соломон го извежда. Картън решава да бъде екзекутиран на негово място и му дава собствените си лични документи на г-н Лори, да ги представя от името на Дарней. Следвайки по-раншните инструкции на Картън, семейството и д-р Лори напускат Англия заедно с изпадналия в безсъзнание Дарней.
Междувременно, г-жа Дефарж, въоръжена с кама и револвер, отива в къщата, където са отседнали сем. Манет, надявайки се да задържи Луси и малката Луси и да ги предаде за екзекутирани. Въпреки това, семейството вече е заминало, а мис Прос остава, за да забави г-жа Дефарж. Докато двете жени се борят, револвера на г-жа Дефарж стреля и я убива, и става причина мис Прос да загуби завинаги служа си от шума и шока.