Арианити () е благородническа фамилия от времето на т.нар. средновековни албански княжества.
Фамилията притежавала обширни владения на територията на съвременна Албания в периода от XI до XVI век. Те се простирали по долината на река Шкумбини и по протежение на античната Via Egnatia, достигайки на изток днешната Битоля.
Етимологията на името не е съвсем ясна, като съществуват две предположения – по нечие лично име или от индоевропейската коренна морфема „Ария“ (т.е. благороден) със значение на албанската дума за област.
Съществува хипотеза, че представителите на фамилията са свързани назад във времето до IX век с управлението на византийската тема Дирахиум. През XIV век представителите на фамилията започват да използват като втора фамилия Комнини, вероятно поради сродяване с член на византийския аристократичен род Комнини. Арианити се сродяват и с друга благородническа фамилия от т.нар. албански земи – Спата или Шпата. [Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 29–37]
Предполага се, че първият благородник с тази фамилия е Давид Арианит, който е назначен от император Василий II Българоубиец за стратег първо на Солун, а след това и на Скопие. Неговият син или близък роднина Константин Арианит също е упоменат през 1049-1050 г. на военна служба на Византийската империя и воюва срещу печенегите.[Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 50–51]
Първият член на семейството, за когото има безспорни данни в източниците, е Алексий Арианит, споменат през 1274 г. в споразумение между Шарл I Анжуйски и някои албански благородници.[Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (ed.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena. ISBN 978-99943-1-729-5, pp. 51–53] Фамилното име Арианити е споменато и в други документи от 14 век: През 1304 г. в два документа, единият от албанския княз Филип I, принц на Таранто, а другия от Шарл II Анжуйски, фигурира и името Арианити измежду няколкото имена на албански благороднически фамилии, на които са признати редица привилегии. Също и в писмо от 1319 г. от папа Йоан XXII, изпратено до няколко албански благородници, сред които и протолегатора Гулиелмо Арианити (Guillermo Aranite protholegaturo). В епитафия от Главеница, избродирана през 1373 г., е документирано името на Георги Арианит.[Anamali, Skënder (2002). Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian). I. Botimet Toena. OCLC 52411919 pp. 255–257] Фамилията се среща твърде често в папски, неаполитански и арагонски източници.
От XV век насетне фамилията изчезва от историческите извори, явно интегрирана като част от спахилъка. Флагът на Арианити изобразява двуглав орел, а за родов замък и център на фамилните имения се смята Демир Хисар.
Потомки на славната и благородническа фамилия са съпругата на Георги Кастриоти Скендербег - Андроника Арианити и сестра и - Ангелина Арианити, канонизирана като Ангелина Сръбска.
Цитирана литература
Harris, Jonathan (2013), 'Despots, emperors and Balkan identity in exile’, Sixteenth Century Journal 44, pp. 643–61
Бележки
Категория:Демир Хисар