Никола Иванов Шавкулов е виден български търговец от първата половина на XX век, съсобственик на фирмата „Братя Шавкулови“, общественик и дарител.
Биография Никола Шавкулов е роден в 1855 година в големия македонски български град Прилеп. Най-малък син е в голямото търговско семейство на Иван и Темяна Шавкулови. В 1862 година пожар унищожава чифлика на Шавкулови в Плетвар и семейството изпада в бедност. На 10–12 години работи като слуга в хана на Мирче Хаджийовков, съпруг на сестра му Мария, в Прилеп. В 1879 година е основана фирмата за търговия с кожи „Братя Шавкулови“, като Никола се установява в Солун, където поема кожите, изпратени от Африка.
Никола Шавкулов се жени в 1897 година за Екатерина Хаджимишева (1873–1948), с която имат четири деца: Василка (1897–1982), Иван (1900–1976), Борис (1909–1990) и Радко (1912–1967), всичките родени в Солун.
В Солун Шавкулов се занимава активно с обществена дейност. Заедно с брат си Димитър и други заможни солунски българи се опитва да учредят българска банка в Солун, която да кредитира бизнесите на македонските българи, но начинанието пропада, след като не среща подкрепа от българската държава и от Българската народна банка. Никола Шавкулов е един от основните дарители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и наследилата я Вътрешна македонска революционна организация – за освободителното дело в Македония в продължение на над 30 години братята даряват над 200 000 златни лева. Никола Шавкулов дълги години е член на комисията на ВМРО за събиране на паричните налози от българското македонско население в Солун. По разказ на негов съратник, с който събирали парите, той отминавал работилниците на по-бедни хора с думите: „Остави, яз ке ги дам, да не им зимаме лебот“.
Председател е на Комитета за създаване на българска болница в Солун (1909). Започва набиране на фонд, който обаче в следващите години е напълно изразходван за лекуване на болни и ранени войниици по време на Балканските войни.
Когато Солун попада в гръцки ръце и започват убийства и преследвания на българите през Междусъюзническата война, през юни 1913 година Никола и Димитър Шавкулови със семействата си бягат с кораб през Цариград до Варна, след което се установяват в София. Двамата продължават да се занимават с търговия с кожи до 1921 година, когато притиснати от новопоявилите се гумени цървули, закриват фирмата. През 1922 година Никола Шавкулов основава собствена фирма „Никола Шавкулов акционерно дружество“, която продължава да се занимава с търговия с кожи и друга търговска дейност.
Умира в София в 1929 или в 1930 година и е погребан в Централните софийски гробища. В завещанието си Шавкулов задължава наследниците си да отделят от приходите на дружеството по 20 000 лева годишно в продължение на пет години в полза на сиропиталището „Битоля“, ръководено от Македонското женско благотворително дружество.
Къщата на Никола Шавкулов на ъгъла на улиците „Раковска“ и „Цар Освободител“ е емблематична софийска сграда, днес паметник на културата. Изградена е във виенски стил и завършена през 1925 г. След Деветосептемврийския преврат, в 1947 година тя е национализирана от новите власти, а след падането на комунистическия режим в България е реституирана на наследниците.
Никола Шавкулов е прапрадядо на юриста Никола Минчев.
Родословие
Бележки
Категория:Български банкери Категория:Родени в Прилеп Категория:Български общественици от Македония Категория:Български предприемачи от Македония Категория:Починали в София Никола Категория:Български търговци Категория:Български благодетели Категория:Солунчани Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на Македонските братства