Витяз () е бронепалубна корвета на Руския Императорски флот, главен кораб на едноименния проект. Името на прославената корвета „Витяз“ завинаги влиза в паметта на световното мореплаване. Историята познава много доста драматични далечни морски походи и околосветски пътешествия, но в десетката на най-славните кораби в света, имената на които са изписани на фасадата на Океанографския музей в Монако е изписано името само на един руски кораб – „Витяз“.

Заслугата за това принадлежи на първия командир на кораба – адмирал Степан Осипович Макаров. Неговият научен труд: „Витяз“ и Тихия океан“ с подробно изложение на резултатите от всички проведени изследвания, изпълнени от екипажа на кораба, обезсмъртява името на славната корвета.

История на службата Строеж и подготовка за плаването „Витяз“ е заложен на 16 август 1883 г. на Франко-руския завод, който се намира на Галерния остров в Санкт Петербург, от знаменития корабостроител и самоук инженер Пьотр Акиндинович Титов. На 23 октомври 1884 г. той е спуснат на вода, и за негов командир е назначен капитана 1-ви ранг С. О. Макаров. Още 2 години „Витяз“ се намира в дострояване и през целия този срок Макаров участва активно в това.

Корабът е един от последните военни кораби на „преходното време“, т.е. съвършен ветроход и едновременно има най-добрата и мощна парна машина, за онези години. „Витязь“ е първият от руските кораби, изцяло построен от корабостроителна стомана и имащ бронирана палуба. Въпреки това от самото си начало кораба няма късмет. При спускането от елинга е откачен руля и са повредени ахтерхщевена и дейдвуда. Оказва се, че руслото на Нева на това място е недостатъчно дълбоко и корпусът на кораба удря в дъното на реката. За ремонта на „Витяз“ П. А. Титов проектира специален плаващ кесон, но работата се проточва няколко месеца.

С. о. Макаров вижда не само достойнствата, но и недостатъците на корвета. Още преди началото на историческото си пътешествие той пише:

И към това си виждане той се придържа през последвалите 993 дни на пътешествието.

П. А. Титов не обича да му се бъркат в работата, но позволявал на Макаров да прави това, който постоянно предлагал различни усъвършенствания. За своя корвет той дори проектира особен парен катер с необикновени обводи. Построен в Кронщат, този катер получава името „Меч“Минный катер типа „Меч“ С. О. Макарова и развива скорост над 17 възела.

Особено внимание Макаров отделя на подбора на офицерите. Над половината от тях са мичмани – ученици от Морския кадетски корпус завършили през 1884 г. Той отбелязва хората година по-рано когато, командвайки „Практическата ескадра“ на Балтийско море, плава с младите гардемарини в Балтика. На тези мичмани Макаров възлага особени надежди. Именно на тях им предстои да осъществят болшинството от неговите замисли.

От гледна точка на морското министерство първото плаване на корветата се предполага да бъде напълно обикновено и с цел усъвършенстване на морската подготовка на личния състав на кораба. Макаров обаче решава да се възползва от случая и се заема с пълномасщабни океаноложки изследвания през цялото плаване на корветата. Със собствени средства той купува оборудване, инструменти, прибори и специална литература. Практически всички офицери, част от подофицерите и даже много от редовите моряци са предварително предупредени за плановете на своя командир и горят от желание да вземат активно участие в работата. И тя започва веднага след като Кронщат се скрива зад хоризонта.

Първото плаване на „Витяз“ (1886 – 1889 г.) В последния ден на лятото на 1886 г., когато за флота на Балтийско море поредната кампания наближава края си, корветата „Витяз“ с екипаж от 372 души вдига котва от военното пристанище на Кронщат и излиза в открито море.

Първата половина на пътя „Витяз“ изминава по маршрута: Кронщат → Кил → Гьотеборг → Портсмут → Брест → Ферол → Лисабон → остров Мадейра → острови Зелени нос. След това корвета пресича Атлантика и на 20 ноември 1886 г. влиза в пристанището на Рио де Жанейро. Месец по-късно, благополучно преминава Магелановия пролив и на 6.01.1887 г. „Витяз“ пристига във Валпарайсо. Следващия отрязък на пътя минава през Тихия океан до Япония и е най-дългият. По този маршрут от девет хиляди и петстотин морски мили корветата има има само две спирки – на Маркизките и Сандвичевите острови. През март 1887 г. „Витяз“ пуска котва на рейда на Йокохама. Плаването до Япония отнема повече от половин година. Още в самото начало на пътешествието, при подхода за Лисабон „Витяз“, попада в жестока дванадесетбална буря. Това се случва на 13 октомври, когато западния вятър достига силата на ураган. Корветата с чест преминава това изпитание, макар и да показва някои конструктивни недоработки. В Лисабон по време на отстраняването на повредите са направени и необходимите изменения в отделни възли на кораба, които да увеличат неговата устойчивост при щорм.

По цялото протежение на пътя целият екипаж на корветата, под ръководството на своя неуморен командир, извършват колосален обем изследователска работа. На всеки четири часа, независимо от условия на времето и часа, измерват температурата и относителното тегло на морската вода, измерват дълбочината, изследват морските течения, определят и много други параметри. Някои от наблюденията се водят на всеки пет или десет минути.

С. О. Макаров пише:

Сведенията за пътешествието са откъслечни. Фундаменталния труд на С. О. Макаров „„Витяз“ и Тихий океан“ е посветен, в голямата си част, на резултатите от научните изследвания, проведени на корветата. Отделни епизоди от живота и бита на екипажа са съхранени в дневниците и писмата на Сепан Осипович към жена му и, колкото и да е странно, в спомените на най-младия пътешественик – Николай Иениша. Сина на старшия артилерийски офицер В. Х. Иениш тогава е на само на 6 години. По-късно той пише:

В своите писма към съпругата си Степан Осипович най-често описва посещенията на екзотичните места, където се намира „Витяз“. Например, за остров Нукагива той съобщава:

По време на пътешествието са направени няколкостотин фотографии. По разпореждане на С. О. Макаров с това се занимава мичмана К. Ф. Шульц. Именно той е авторът на болшинството снимки, представени в настоящата статия.

В Йокохама и Нагасаки, където по онова време нерядко има базирани руски кораби, „Витяз“ остава няколко месеца. След ремонта корветата влиза в състава на Перва Тихоокеанска ескадра на вицеадмирал Владимир Петрович Шмидт и пристига във Владивосток. На 8.07.1887 г., десет месеца след началото на пътешествието, екипажът отново стъпва на руска земя. Почти половин година в състава на ескадрата на Шмидт „Витяз“ участва в учебните походи по Охотско и Японско море.

Екипажът на корветата регулярно прави всички възможни в походни условия бойни учения. Особено много внимание Степан Осипович отделя на своето любимо минно дело. Многократно се провеждат стрелби с мините на Уайтхед и поставяне на учебни минни заграждения.

По-късно, в „Известия по минно дело“, брой 25, СПб., 1890 г., са публикувани бележките на Макаров по поставянето на мини на основа опита, получен на „Витяз“.

В средата на ноември ситуацията рязко се променя. От Морското ведомство пристига заповед, съгласно която „Витяз“ получава самостоятелна задача. Във връзка изостряне на обстановката в Далечния изток и възможен разрив на отношенията с Япония на Макаров е поръчано да изследва бреговата линия на материковата част на Японско море от гледна точка възможности за създаване на стоянки за корабите на Тихоокеанската ескадра.

Екипажът започва работата с въодушевление. В резултат на шестмесечни изследвания за първи път на карта са нанесени преди неотбелязвани заливи, неголеми острови, носове, банки, дълбочини. По правото на първооткривателя екипажът, по своя преценка, дава имена на тези географски обекти. Обстоятелните отчети, представени от Макаров в Морското ведомство, залягат в основата на много планове за строителни работи с военен характер, предприети впоследствие в Далечния изток.

На заключителния етап „Витяз“ изпълнява още ред отговорни задачи, посещавайки Петропавловск Камчатски, остров Беринг и Медния остров. В Охотско море преживяват две силни бури, по време на единия от които вълните отнасят катера. Получени са и други, макар и незначителни, повреди. При завръщането си във Владивосток, „Витяз“ е поставен на текущ ремонт, който отнема цели два месеца, но вече в Йокохама.

В началото на ноември 1888 г. настъпва време за обратния път към Петербург. Тази втора част от пътя корвета преминава вече по друг маршрут. През Индийския океан, Червено море, и Суецкия канал с излизане в Средиземно море. Нататък през Гибралтар около Европа и Балтийско море. Този път отнема още почти седем месеца. По пътя „Витяз“ посещава в Хонконг, Пан Ранг, Сайгон, Сингапур, на Суматра, в Коломбо, Аден, Суец, Пирея, Малта, Алжир, Кадис, Шербур и Копенхаген.

С. О. Макаров остава верен на себе си до края. Програмата на започнатите изследвания се спазва дори и сега, когато всички живеят с предстоящото завръщане у дома.

На 20 май 1889 г. „Витяз“ хвърля котва на Големия рейд на Кронщат. Пътешествието, продължило почти три години, завършва там, откъдето започва. Целия Кронштат с възторг посреща смелите моряци. Всеки член на екипажа, от огняра до командира получава своята минута слава, която запомня за цял живот.

Резултати от околосветското пътешествие на корветата „Витяз“

Пътешествието на корветата завинаги влиза в историята на световното мореплаване. „Витяз“ пресича три океана, побеждава бури и мъгли, избягва опасни рифове и плитчини, посещава най-отдалечените морета и брегове. И не претърпява нито една значима авария. Наистина, корвета губи трима от членовете на екипажа си. Един матрос умира от болест в самото начало на пътя и е погребан в Брест, друг, който също се разболява, умира през 1887 г. Неговият гроб се намира на руското гробище в Нагасаки. Накрая, още един матрос по време на такелажни работи пада от рея зад борда. Тялото така и не е открито.

Главното, което постига С. О. Макаров – той възпитава такъв екипаж, който преди него не съществува в руския флот. Барон Фердинанд Фердинандович Врангель, посрещащ „Витяз“ в Кронщад, пише:

Пет години след пътешествието, през 1894 г., излиза на бял свят труда на С. О. Макаров под името: „Витяз“ и Тихий океан“ – това са два тома, съдържащи около хиляда страници текст, голямо количество различни приложения и таблици. Самият Макаров отбелязва, че тази книга е резултат от колективно изследване. В подзаглавието на книгата пише: „Хидроложки наблюдения, проведени от офицерите на корвета „Витяз“ по време на околосветското плаване 1886 – 1889 г.“ В началото на книгата авторът пише:

На следващата година след излизането на книгата, за неговия присно в науката, нейният автор С. О. Макаров е награден от Руското географско дружество със Златния медал на името на граф Ф. П. ЛиткеПеречень награжденных знаками отличия Русского Географического общества (1845 – 2012).

Екипажът на корветата „Витяз“ по време на плаването 1886 – 1889 г. Макаров, Степан Осипович, командир на кораба, Флигел-адютант, капитан 1-ви ранг. Вирениус, Андрей Андреевич, старши офицер, капитан 2-ри ранг. Иениш Виктор Христианович (1852 – 1893), старши артилерийски офицер, лейтенант. Доказан специалист в областта на корабната артилерия, автор на няколко статии по използване на артилерията в морето. Последно воинско звание – капитан 2-ри ранг. Командир на броненосната лодка „Русалка“ по време на трагичната ѝ гибел през 1893 г. Кубе-Браузер Эрнест Иванович, ревизор на кораба, лейтенант. След „Витяз“ служи на Балтика, през 1890 г. плава на кораба „Первенец“. Андреев Константин Петрович, лейтенант. Шидловский Франц Иванович, корабен лекар, доктор по медицина. След „Витяз“ служи в Кронщат като лекар на водолазната школа. През 1894 г., в състава на водолазен екип, участва в търсенето на броненосната лодка „Русалка“, на която загива В. Х. Иениш. Автор на многочислени експериментални работи в областта на „дълбоководната медицина“.

Мичмани (вахтени офицери):