Алпи е най-високата и обширна планински вериги, която е изцяло в Европа,Кавказките планини са по-високи, а Урал по-дълга, но и двете са частично в Азия. простираща се приблизително на 1200 km през осем алпийски държави (от запад на изток): Монако, Франция, Швейцария, Италия, Лихтенщайн, Германия, Австрия и Словения.
Алпийската верига се простира от Ница на западното Средиземно море до Триест на Адриатическо море и Виена в началото на Панонския басейн. Планината се е образувала в продължение на десетки милиони години при сблъсъка на африканската и евразийската тектонични плочи. Изключителното скъсяване, причинено от събитието, води до издигане на морски седиментни скали чрез избутване и нагъване във високи планински върхове като Монблан и Матерхорн.
Монблан обхваща френско-италианската граница, с височина от 4809 м е най-високият връх в Алпите. Областта на алпийския регион съдържа 128 върха, по-високи от 4000 м.
Надморската височина и размерът на ареала оказват влияние върху климата в Европа; в планинската верига нивата на валежите варират значително и климатичните условия се състоят от различни зони. Диви животни като козирозите живеят по високите върхове до надморска височина от 3400 м, а растения като еделвайс виреят в скалисти райони на по-ниски и на по-високи възвишения.
Доказателства за човешко обитаване в Алпите датират от епохата на Палеолита. Мумифициран човек („Йоци“), чиято възраст е определена на 5000 години, е открит в ледник на австрийско-италианската граница през 1991 г.
Към 6 в. пр. н. е. келтската латенска култура е добре установена. Ханибал прекосява Алпите със стадо слонове, а римляните имали селища в региона. През 1800 г. Наполеон пресича един от планинските проходи с 40-хилядна армия. През 18 и 19 век се наблюдава приток на натуралисти, писатели и художници, по-специално романтиците, последвани от златния век на алпинизма, когато алпинистите започват да изкачват върховете на Алпите.
Алпийският регион има силна културна идентичност. Традиционни практики като земеделие, производство на сирене и дървообработване все още процъфтяват в алпийските села. Туристическата индустрия обаче започва да расте в началото на 20 век и се разширява значително след Втората световна война, като в крайна сметка се превръща в доминираща индустрия до края на века.
Зимните олимпийски игри са се провеждали в Швейцарските, Френските, Италианските, Австрийските и Баварските Алпи. Към 2010 г. регионът е дом на 14 милиона души и е посещаван от 120 милиона души годишно.Chatré, Baptiste, et al. (2010), 8
Етимология
Думата Алпи произлиза от френското и латинско Alpes, за което в един момент се е смятало, че произлиза от латинската дума албус („бял“). Терминът алп (алм или алпе) се отнася за високопланинските пасища в алпийските райони под ледниците, а не за върховете.Schmid et al. (2004), 93 Алп е високо пасище, до което се водят кравите на паша по време на летните месеци, а терминът „Алпите“, отнасящ се за планините като цяло, е погрешно възприето название.Reynolds, (2012), 43 – 45Fleming (2000), 4 Думите за планинските върхове варират според нацията и езика: думи като хорн, кьогел, гипфел и берг се използват в немскоговорещите региони, мон и егюий във френскоговорещите; а монте или чима – в италианската езикова област.Shoumatoff (2001), 117 – 119
Първоначалното значение може да произлиза от „бял“ по отношение на постоянния сняг. Терминът може би е общ за итало-келтските езици, тъй като в келтските езици има думи за високи планини, производни от алп. Немското Alpen е винителен падеж по произход, но е в именителен падеж в съвременния немски, както и alm.„Names“ . Federal Department of Foreign Affairs. Swissworld.org. Посетен на 3 август 2012
Друга теория е, че латинското Alpes е име от неиндоевропейски произход (което е общо за планини и планински вериги в региона на Средиземно море). Според Old English Dictionary, латинското Alpes би могло да произтича от доиндоевропейските езици, от думата alb, „хълм“, като например Албания е свързана производна. Интересното е, че думата Албания (която е чуждо име за съвременните албанци) е била използвана като име на редица планински райони в цяла Европа. През римската епоха Албания е името на Източен Кавказ, а на английски език Албания (или Albany, Олбани) понякога се използва като име на Шотландия.
Райони на Алпите
Напречните долини между Боденското езеро и езерото Комо разделят Алпите на по-високите Западни Алпи (височина до 4809 m – Монблан) и по-ниските и широки Източни Алпи (височина до 4049 m – планината Бернина)
Следва да се отбележи, че според френската традиция Западните Алпи е прието да се делят на Западни и Централни. В такъв модел, границата между трите части на Алпите практически съвпада с държавните: Западните Алпи се оказват във Франция, Централните – в Швейцария, а Източните – в Австрия.
По-долу е списък на основните райони на Алпите. Следва да се отбележи, че той има доста условен характер, тъй като различните източници дават различни граници.
Западни Алпи Лигурски Алпи Приморски Алпи Провансалски Алпи Котски Алпи Дофинийски Алпи Грайски Алпи Пенински Алпи Бернски Алпи Лепонтински Алпи Урийски Алпи Гларнски Алпи Швицки Алпи
Източни Алпи Ретийски Алпи Бергамски Алпи Лехталски Алпи Йоцталски Алпи Цилерталски Алпи Баварски Алпи Висок Тауерн Нисък Тауерн Залцбургски Алпи Щирийски Алпи Доломитови Алпи Карнийски Алпи Юлийски Алпи Караванке
На свой ред, съществува и по-подробно деление на тези райони. Така например Алпите северно от Инсбрук се делят на Ветерщайнгебирге и Карвенделгебирге, а южно от града – на Щубайералпен и Туксералпен.Der Grose ADAC Alpenführer – 1992.ADAC Verlag GmbH, München. ISBN 3-87003-470-X
География Релеф
Алпите обикновено се разделят на Западни и Източни, като разделението е по линията между езерото Комо и Боденското езеро, следвайки течението на река Рейн. Западните Алпи са разположени на територията на Италия и Франция, а Източните – в Австрия, Германия, Италия, Лихтенщайн и Словения. На територията на Швейцария се намират части и от двата дяла. Най-високата точка на западния дял е връх Монблан във Франция (4809 m), след него по височина се нареждат Дюфур (4634 m) и Матерхорн в Швейцария (4478 m) и Бернина на италианско-швейцарската граница (4052 m). Дължината на Алпите е около 1000 km, а ширината достига до 250 km. 28,5% от Алпите се намират в Австрия, следвани от Италия (27,2%) и Франция (20,7%). Geo Spezial – Die Alpen, Nr. 2 April / Mai 2010, ISBN 978-3-570-19919-0
Няколко по-ниски планински вериги са разположени паралелно на Алпите, включително Френските Предалпи. На северозапад Швейцарското плато ги отделя от планината Юра.
Четирихилядници в Алпите (За пълен списък вижте статия Върхове в Алпите)
В Алпите се намират общо 82 върха с височина над 4000 m, като 55 от тях са изцяло в една от Италия, Франция и Швейцария, а 27 са гранични. + Някои от върховете по-високи от 4000 m Име Височина) Монблан 4809 Дюфур 4634Дом 4545 Вайсхорн 4506 Матерхорн 4478 Дан Бланш 4357 Гран Комбен 4314 Финстераархорн 4273 Алечхорн 4193 Юнгфрау 4158 Бар дез Екрен 4102
Реки и езера Най-дългите реки, които текат през Алпите, са Ин и Драва. Езерата в Алпите са образувани от някогашни ледници. Едни от най-красивите езера в Алпите са Лаго Маджоре, от което идва притокът на реката По, и езерото Лаго ди Гарда, намиращо се близо до река Адидже.
Ледници За алпийския пояс е характерно значителното разпространение на планинско-ледниковите форми на релефа. В планините, на височина над 3000 метра над морското равнище, през зимата пада повече сняг, отколкото може да се разтопи. По тези места, където снегът е целогодишен, поради тежестта му, разтапянето и замръзването на горния му слой се образуват основите на ледник. Постепенно, със стапянето на вода по повърхността на ледника, ледените участъци се придвижат по долините. Ледът се плъзга, като по пътя си разрушава горния слой на почвата, повлича и носи със себе си части от камъни, пясък или земя. Повърхността на ледника е покрита с пукнатини с различни размери.
Линията на вечния сняг се намира на север на височина от 2,5 km, а на юг – от 3 до 3,2 km. Общата площ на съвременното заледяване е 4140 km². Ледниците в Алпите са около 1200, като най-голям е Алечкият в Бернските Алпи с площ от 81,7 km². От ледниците водят началото си реки като Рона, Рейн и други.
Проходи
През вековете Алпите са прекосявани за война и търговия, както и от поклонници, студенти и туристи. Преминаването е по маршрути по шосе, с влак или пеша, които са известни като проходи, и обикновено се намират в депресии в планината, в които долините започват от равнините и хълмистите предпланински зони. В Средновековието по върховете на много от основните проходи са основани заслони от религиозни ордени. Най-важните проходи са Бренер, Симплон, Шплюген, Сен Готар, Семеринг, Мон Сени и Стелвио.Encyclopedia Britannica. Encyclopedia Online Academic Edition. Encyclopedia Britannica. Посетен на 6 август 2012 Първият проход (който свързва Алпите с Апенините, е Кадибона.
Прекосявайки италианско-австрийската граница, проходът Бренер разделя Щубайските и Цилерталските Алпи и се използва като търговски маршрут още от XIV век. Най-ниският алпийски проход, Семеринг – 985 m, свързва Долна Австрия с Щирия, като се използва от XII век, когато е построен заслон. В средата на XIX век по трасето на прохода е построена железопътна линия с тунел. С височина от 2469 m, Голям Сен Готар е един от най-високите в Алпите и пресича италианско-швейцарската граница на изток от Пенинските Алпи, покрай склоновете на Монблан. Проходът е използван от Наполеон Бонапарт, който през 1800 г. прекосява планината с 40 000 войници. Сен Готар съединява Централна Швейцария с Тичино – в края на XIX век през него е построен тунел, който свързва Люцерн в Швейцария с Милано в Италия. С височина 2756 m, проходът Стелвио в северната част на Италия е един от най-високите алпийските проходи – през 1825 година през него е построен път.
Климат Климатът е планински. Средногодишните валежи в Алпите са 1450 mm.
Алпите се делят на пет климатични зони, всяка с различен вид на околната среда. Климатът, растенията и животинския свят се различават в различните части или зони на планината. Зоната, която е над 3000 m, се нарича „зона на ледниковия сняг“ (фирн). Тази област, която е с най-студения климат, постоянно е покрита със сбит сняг. Алпийската тундра се намира на височина между 2000 и 3000 m. Тази зона е по-топла, отколкото зоната на фирна. Тук могат да се срещнат диви цветя и треви. Непосредствено под нея е субалпийската зона – от 1500 до 2000 m височина. Тук, с покачването на температурата бавно нагоре, започват да се срещат елхови и смърчови гори. На височина от около 1000 до 1500 m е обработваемата земя. В тази област са разпространени дъбовите гори, а също така е и мястото за селскостопанско производство. Под 1000 m са низините. Тук се среща далеч по-голямо разнообразие от растения. Човешките селища също така са в низините, тъй като температурата е по-поносима – както за хората, така и за животните.
Алпите са важна климатична разделителна линия на Европа. На север и запад от веригата са разположени територии с умерен климат, а на юг – субтропични средиземноморски ландшафти. Валежите на наветрените западни и северозападни склонове са 1500 – 2000 mm, на места – до 4000 mm на година. В Алпите се намират изворите на няколко големи реки (Рейн, Рона, По, Адидже, десни притоци на Дунав), както и многобройни езера с ледников и тектонично-ледников произход (Боденско, Женевско, Комо, Лаго Маджоре и други).