„Облаците“ ( Nephelai) е старогръцка комедия, написана от знаменития комедиограф Аристофан. Тя осмива интелектуалните моди в класическа Атина. Комедията за пръв път е поставена на сцена на Големите Дионисии през 423 г. пр.н.е. и не е била толкова добре приета, колкото авторът е очаквал – остава на последно място от трите пиеси, състезавали се на фестивала. Преработена е между е 420 – 417 г. пр.н.е. и след това е разпространявана в ръкописна форма.
До нас не са достигнали копия от първата версия на творбата и научните анализи показват, че преработеният вариант спада, в по-голямата си част, към старата атическа комедия. При превод или при модерните изпълнения на комедията на сцена не се забелязва нейната незавършеност. Ретроспективно, „Облаците“ може да бъде смятана за първата запазена по рода си „комедия на идеите“ и е разглеждана от литературните критици като един от най-добрите примери за този жанр. Все пак, комедията остава прословута най-вече с карикатурата си на Сократ и е спомената в Апология на Платон като фактор, допринасящ при съдебния процес и екзекуцията на философа.
Герои Хор: Облаци (богини) Стрепсиад – възрастен фермер Фидипид – негов син Роб на Стрепсиад Ученици в Мислилището Сократ – философът Правият Довод Кривият Довод Първи заемодавец Втори заемодавец
Обстановка Къщата на Стрепсиад Мислилището (школата на Сократ)
Главен конфликт Бремето на дълга на Стрепсиад, породено при задоволяването на скъпия вкус за състезателни коне на сина му.
Завръзка Стрепсиад се опитва да се запише в специалната софистка школа на Сократ, с цел да се научи на нечестния Крив Довод (Несправедлив Агрумент), който ще му помогне да победи своите заемодавци в съда. Той научава множество странни и впечатляващи факти за атеизма, природните науки и собствените имена. Въпреки това, Стрепсиад се доказва като невъзможен ученик и вместо себе си записва своя син – прахосникът Федипид. Федипид овладява майсторски реториката на Кривия Довод.
Кулминация Федипид използва ловко софистичните методи, на които се е научил в школата на Сократ, за да нарани физически и психически своя баща Стрепсиад.
Развръзка Стрепсиад отмъщава на Сократ за своето нещастие и за пренебрегнатите богове, като, заедно с роба си Ксантий, изгарят до основи школата на философа.
Основни теми Въпросът за това, как да съгласуваме науката с религията; търсенето и пътят към правилното образование; как да съчетаем образованието с всекидневието и със заобикалящия го свят.
Аристофан и неговите комедии Аристофан (на старогръцки Ἀριστοφάνης, Aristophanes) – 450 – 385 г. пр.н.е. – старогръцки комедиограф, най-значителният представител на старата атическа комедия. Атинското му гражданство е оспорвано. Известно е, че Аристофан цени миналото и се е отнася с недоверие към съвременността. Неговите политически симпатии са на страната на земевладелеца и обикновения селянин, които предпочитат мирния труд пред войната. Аристофан създава над 40 пиеси, от които изцяло са запазени 11 – единствените достигнали до нас творби от периода на старата атическа комедия. От останалите са известни заглавия на 32 и около 1000 фрагмента. bogdanbogdanov.net
„Ахарняни“(Acharnéis, 425 г. пр.н.р.) е най-ранната измежду запазените комедии на Аристофан. Поставена е по време на Пелопонеската война; чрез нея авторът се опитва да внуши на атиняните необходимостта да бъде сложен край на войната. Комедията „Конниците“ (Hippeís) е насочена срещу демагога Клеон и неговата политика; донася първа награда на Аристофан през 424 г. пр.н.е.
„Облаците“ (Nephélai, 423 г. пр.н.е.)е най-известната, а според автора – и най-сполучливата му пиеса. Насочена е срещу упадъчното влияние на софистическото обрзование, представено (неоснователно) чрез образа на Сократ.
„Осите“ (Sphékes, 422 г. пр.н.е.) е сатира срещу слабостта на атиняните да участват в съдебни процеси, „Мирът“ (Eiréne, 421 г. пр.н.е.) подхваща разглежданата тема за мира и войната.
В „Птиците“ (Orníthes, 414 г. пр.н.е.) са отразени насторението и надеждите, които атиняните възлагат на т.нар. Сицилианска експедиция, а в „Лизистрата“ (Lysistráte, 411 г. пр.н.е.), след катастрофата в Сицилия е показан комичният заговор, който жените от цяла Елада организират, за да бъде сключен мирен договор.
В „Жените на празника на Тесмофориите“ (Thesmophoriázusai) жените решават да отмъстят на Еврипид заради пренебрежителното му отношение към тях. „Жабите“ (Bátrachoi, първа награда, 405 г. пр.н.е.) също е насочена срещу Еврипид, който е обвинен за настъпилия в трагическото изкуство упадък. В „Жените в народното събрание“ (Ekklesiázusai, 391 г. пр.н.е) е разработена пародийно идеята за равенството между жените и мъжете.
„Богатството“ (Plútos), поставена през 388 г. пр.н.е. е нов вариант на по-стара постановка. В нея е представено излекуването на бога на богатството от слепота, с което се слага край на несправедливото разделение на благата.
Последните две творби на Аристофан, които не са достигнали до нас, са били поставени от сина му Арарот. Едната от тях – „Еолозикон“ (Aiolosikón), е без хорови песни и парабаза, а другата – „Кокалос“ (Kóicalos), въвежда мотиви и похвати, характерни за новата атическа комедия.
Блестящ в реалистичния си диалог, Аристофан еднакво добре пародира всякакви стилове: на политическа реч, на съдопроизводството и свещенослужението, на епоса, трагедията и лириката. Сквернословието като естествена и дори необходиа страна на първоначалния обред на плодородието е налице в старата атическа комедия, която има подчертано карнавален характер. Аристофан намалява ролята и мястото на хора в комедията.
Сюжет Пиесата започва със седящия в леглото си Стрепсиад, докато синът му, Федипид, спи в леглото до него. Стрепсиад се оплаква на публиката, че е твърде притеснен за дълговете си и не може да си позволи да спи – неговата съпруга (разглезена жена от аристократичен клан) е окуражила прекалено скъпите интереси към състезателни коне на сина им. Но не, не мога да заспя, че хапят мебезброй разноски, конски ясли, дълговена тоя, моя син. С коси нестригани,той язди кон, препуска с колесници иконе сънува. Аз умирам, гледайки,че месецът показва вече двайсети.Та лихвите вървят!Стрепсиад измисля как да се отърве от дълговете си, събужда сина си и го умолява да направи нещо за него. Федипид първоначално се съгласява, но след това си сменя мнението, когато научава, че Стрепсиад иска да го запише в Мислилището, училище за „боси и бледи бърборковци“, с които е недопустимо да се асоциират самоуважаващите се, атлетични млади мъже. Стрепсиад обяснява, че там учениците се учат как да превръщат лошия аргумент в печеливш аргумент и че това е единственият начин, по който може да надвие обидените заемодавци в съда. Федипид е непреклонен и баща му решава да отиде сам в Мислилището въпреки напредналата си възраст.
Там той среща ученик, който му разкрива някои от скорошните открития на Сократ, ръководителят на Мислилището, включително и нова мерна единица за дължината на скока на бълха (обувчица от восък, излят върху краче на бълха), точната причина за „пищенето“ на комара (че задният му край е подобен на тромпет/тръба) и новата употреба на големи уреди за астрономия и геометрия. Възхитен, Срепсиад моли да бъде представен на човека, който стои зад тези открития. Молбата скоро е изпълена: Сократ се появява над главата му, висящ в кошница, убеден, че оттам може да наблюдава по-добре небесните явления. Философът слиза и започва церемонията по въвеждане в школата на новия ученик. Връхна точка на церемонията е хорът от Облаци, състоящ се от богините-покровителки на мислителите и „други безделници“. Облаците пристигат, пеейки величествено за земите, откъдето идват и за земите, които сега са дошли да посетят, най-хубавите в цяла Гърция. Представен им като нов поклонник, Стрепсиад ги моли да „надмине чрез своята ораторска реч всички елини с 500 метра“. Те отговарят на молбата с обещание за блестящо бъдеще. Философът убеждава Стрепсиад, че боговете са „брътвене празно“ – единствените божества са Облаците.СТРЕПСИАДНо, за бога, нима олимпиецът Зевс не е бог според вашия възглед?СОКРАТКакъв Зевс! Не приказвай глупашки неща! Зевс го няма дори!Сократ го води в мрачното Мислилище за неговия пръв урок и Облаците пристъпват напред и се обръщат към публиката. Хорът декларира, че това е най-сполучливата пиеса на автора и че му е струвала най-много усилия. Укорява публиката за провала на пиесата на фестивала, където тя е победена от произведенията на „нисши автори“ и хвали своя автор за оригиналността и куража при осмиването на влиятелни политици като Клеон.Зрители, ще кажа пред васистината смело аз......Ех, дано победя и тъйбъда смятан за талант,както аз пък виждам във васпублика с изискан вкус,а пък в тази комедия тук —най-добрата си творба,та поисках първо от васда се дегустира тя,плод на толкоз труд! Ала бяхнезаслужено надвитот дръвници, груби мъже......Заловете тая чайка Клеон в кражба и рушвет...След това хорът обещава благосклонността на боговете ако публиката накаже Клеон за корупцията и порицае атиняните заради намесата им в календара, което е отлъчило Луната от Атина.
Сократ се връща на сцената обиден, протестиращ срещу новия му ученик. Той призовава Стрепсиад отвън и прави опит за допълнителни уроци, при които старецът лежи под одеяло. Така се предполага, че мислите му ще възникнат в съзнанието му по естествен начин. Последицата от това е единствено самозадоволяването на Стрепсиад под одеялото, докато накрая Сократ отказва да прави каквото и да било с него. Облаците го съветват да намери някой по-млад, който да се учи вместо Стрепсиад. Впоследствие старецът заплашва сина си. Федипид неохотно отива с баща си до Мислилището, където срещат персонифицираните Доводи – Правия и Кривия, сътрудници на Сократ. Те спорят един с друг кой от тях може да предложи по-добро образование. Правият Довод е на страната на Справедливостта и на боговете и предлага да подготви Федипид за добросъвестен живот на дисциплина, типичен за мъже, които уважават старите традиции; Кривият Довод, отричайки съществуването на Правдата, му предлага да го подготви за живот, изпълнен с лекота и удоволствия, типичен за мъже, които знаят как да се измъкнат от беди чрез говорене. На края на спора, бързо проучване на публиката разкрива, че нечестни хора, обучавани от Кривия Довод, са имали едни от най-могъщите позиции в Атина. СТРЕПСИАДУчи го, и наказвай го, и все помнидобре да го настроиш. От една страна,за мънички дела; от друга, моля те,му дай чене за по-големи работи.КРИВИЯТ ДОВОДДобре, софист ще си го вземеш опитен!Правият Довод приема своята неизбежна загуба, а Кривият Довод води Федипид в Мислилището за животопроменящо образование и Стрепсиад се прибира в дома си доволен. Облаците пристъпват напред, за да се обърнат към публиката за втори път, искайки наградата за първо място в състезание на фестивала, в замяна на която те обещават плодородие и благосклонността на боговете – иначе ще рушат домове, ще съсипват реколти, ще осуетяват сватби.